Протоколно определение № 2430 от 27.12.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 2430 гр. Пазарджик, 17.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220103397 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

И на второ именно повикване в 09:57 часа, се явиха:

Ищецът А. В. М. – редовно призован, чрез пълномощника си адв. Г. – АК м, се явява лично и с адв. Г., редовно упълномощен с пълномощно приложено по делото.

Ответникът Т. А. Б., редовно призована чрез пълномощника си адв. Л.

К., се явява лично и с пълномощника си адв. К., редовно упълномощен с пълномощно приложено по делото.

Явяват се допуснатите по искане на ищцовата страна по делото двама свидетели.

Не се явяват допуснатите по искане на ответната страна по делото двама свидетели.

АДВ. Г.: - Моля да бъде даден ход на делото.

АДВ. К.: - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

1

А Д В . Г.: Поддържаме исковата молба в цялост. Запознат съм със социалния доклад. Няма да правя нови доказателствени искания на този етап, различни от направените с исковата молба. Представям възражение срещу представения социален доклад, с препис за ответната страна. Освен това представям снимки основно свързани с условията, в които се отглеждат децата, неща, които са отразени и в доклада, които не отговарят на истината.

Възраженията ми по социалния доклад основно са свързани с условията, в които се отглеждат децата, както и обстоятелствата, които са отбелязани, че децата ги е страх от А., не искат да контактуват с А. и с новата му съжителка в живота, основно са свързани с това. Нямам нови доказателствени искания.

Подробни възражения съм изложил в писменото възражение, което представих с копие за ответната страна. Водим свидетелите й Б. с и р В. М..

Поддържам всички останали направени доказателствени искания, включително и искането за привременни мерки.

АДВ. К.: Оспорваме исковата молба, така, както е депозирана за разглеждане от настоящия съдебен състав. Поддържаме направените искания в отговора на исковата молба, а именно да бъдат допуснати при режим на довеждане двама свидетели, единият от които е кметът на с. м, другият свидетел спешно му се е наложило да посети здравно заведение, поради което не може да дойде да бъде разпитан в днешното съдебно заседание, а по отношение на Кмета, същият е извикан в общинската администрация б. Както се казва, той може да се яви в един момент, в който съдебното задание е приключило. Запознахме се с постъпилите данни за доходите, както и със социалния доклад. Да се приемат – те са съотносими към настоящия предмет на делото. Оспорваме изцяло искането за привременни мерки. Считаме, че са неоснователни. Социалният доклад е писмено доказателствено средство, което дава основание да се приеме, че исканията са неоснователни. По отношение на представения снимков материал, уважаема госпожо съдия, се противопоставям да бъде приет, тъй като съобразно ЗЗДт, там е забранено, а и не само в този закон, а и в конституцията, да бъдат филмирани, заснемани малолетни и непълнолетни лица, освен с изричното съгласие на родителя, а и на родителите. Кой е този, който ги е заснел, за да може да сваля тези снимки на хартиен носител и да ги представи като доказателства по делото? Не сме ги виждали тези снимки, нямаме желание да се запознаем с тях, поради което се противопоставяме, нещата могат да се уредят с другите методи начини и 2 способи регламентирани в ГПК тоест, да се разреши спорът за упражняването на родителските права. Относно възражението на ищцовата страна по отношение на представения социален доклад, моля също да оставите без уважение, тъй като той е направен от съответните длъжностни лица, в случая Дирекция „Социално Подпомагане“ Отдел „Закрила на детето“ гр. с и Отдел „Закрила на детето“ гр. д, тези хора са извършили проверка на място, видели са, установили са тези обстоятелства в този социален доклад и са се подписали. Към настоящия момент нямам други искания.

ОТВЕТНИЦАТА (ЛИЧНО): - Имената на свидетелите са ** – това е кметът на с. м, ще го доведем. Вторият свидетел е **, второ име не знам, както и евентуално съпругата му.

АДВ. К.: - Само двама свидетели са ни допуснати.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА И РАЗЯСНЯВА НЕЙНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ.

АДВ. Г.: - Мисля, че няма как да се постигне спогодба.

ИЩЕЦЪТ (ЛИЧНО): - До сега щеше да е постигнато решение, ако можеше. Опитвано е, да, правили сме опити, но не сме постигнали спогодба.

АДВ. К.: - Не е така, ние сме готови на спогодба, но с категоричното намерение родителските права да бъдат предоставени на майката. Майчината грижа е незаменима. В тази връзка, можем да преговаряме за режим на лични контакти с ищеца, и по основните оплаквания в исковата молба, и основните изисквания на закона.

ИЩЕЦЪТ (ЛИЧНО): – Има други неща, които не се променят в този случай, дори и да стигнем до споразумение.

Съдът, след като КОНСТАТИРА, че на настоящия етап възможността за разрешаване на спора, чрез постигане на спогодба не е реализирана, на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК пристъпва към излагане на ДОКЛАДА си по делото в следния смисъл:

Подадена е искова молба с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК Подадена е искова молба и молба за определяне на привременни мерки от А. В. М., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. И. В. Е., адвокат при МАК, със съдебен адрес: град ** срещу Т. А. Б., ЕГН **********, с последен известен на ищеца постоянен адрес: в която във връзка с наведени 3 твърдения и аргументи е предявен иск, на основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, с който се моли съдът да предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете - ** А.ов М., ЕГН **********. В молбата се твърди, че ищецът и ответницата Т. Б. имат общо малолетно дете ** А.ов М., роден на ** г., както и, че понастоящем страните са разделени, считано от 2022 г., като майката се грижи за детето. Твърди се, че въпросите относно упражняването на родителските права не са били решавани по съдебен ред, като до сега бащата и майката се били опитвали да постигнат извънсъдебно съгласие относно отглеждането и възпитанието на детето, както и, че напоследък, много фактори се развивали по начин, че бащата вече се чувствал принуден с настоящото дело да защити детето си, чието здраве и психическо развитие, се твърди, че били поставени под заплаха от майката и начина, по който го отглеждала. Изложено е становище относно адреса на майката, като е заявено че бащата не знае какъв е административният адрес на къщата, в която живеят майката и детето, но същият физически знае къде се намира къщата, като се твърди, че я бил посещавал многократно, но не разполагал с данни как се казва улицата и кой е номерът на къщата. Твърди се още в исковата молба, че детето ** М. е родено преждевременно - в 30-та гестационна седмица, като при раждането си е тежало едва 1200 грама, като се излага становище, че това крие рискове за здравето на недоносения плод, тъй като много от неговите органи се развиват именно в последните седмици на бременността, като твърди, че при наличие на преждевременно раждане, за детето трябва да се полагат по-усърдни грижи и то да преминава значително по-чести прегледи при специалисти, което според бащата не се случвало.

Твърди, че основният проблем, който детето има в момента, според баща му, е с едното око, като се твърди, че според бащата е налице проблем с окото на **, който майката неглижирала. Твърди се, че за периода от 5 години, считано от раждането на детето, е бил направен само един преглед, за който бил съставен амбулаторен лист № ** от 25.03.2024 г., в който била поставена диагноза „увреждане на ретината, неуточнено“ и било установено, че от раждането лявото око на детето е по-малко по размер. Назначена била терапия с препоръчан RetCam или оглед под анестезия, като се сочи, че RetCam представлявал апаратът за скрининг на ретинопатията на недоносените и ползите от него. Твърди се, че при назначаването на този вид терапия майката отказвала да подложи детето на нея, тъй като самата тя била много против 4 т.нар. упойки (анестезия). Сочи се, че така към момента детето все още не било преминало през необходимия, назначен от лекар, преглед, който да установи дали същото страда от очно заболяване и на какъв етап е то. Твърди се, че установяването навреме на евентуално заболяване има огромно значение за това дали изобщо ще може да бъде излекувано, в каква степен и по какъв начин. Според бащата, детето се държало по начин, по който личало, че просто или изобщо не вижда с едното око, или виждането му е силно затруднено и ограничено. Бащата твърди, че поведението на майката, изразяващо се в бездействие, застрашавало сериозно здравето на малолетното им дете. Към молбата е приложен отговор на Агенция по социално подпомагане с изх. № 13-94А-00-1935/5.8.2024 по сигнал, в който са описани резултатите от извършена проверка на материалните условия, в които детето ** М. се отглежда. Сочи се, че на първо място, детето живеело с майка си в „тухлена постройка“, както и, че майката не е постоянно трудово ангажирана, „работи на полето, за което й заплащат надницата в размер на 40-60 лв.“, не получава социално подпомагане, защото не отговаря на условията за това, не разполага с изрядно МПС, а в къщата, в която живее с детето „водата е спряна поради неплатена сметка от средата на юли“. Сочи се, че на първо място, се счита, че когато се полагат грижи за 5-годишно дете, и водата в жилището ти е спряна, това са неприемливи и крайно незадоволителни условия. Сочи се, че ноторно известен факт е че снабдителните дружества не спират просто така водата, и това далеч не се случвало при само една неплатена сметка. С оглед описаното по-горе, се твърди, че очевидно майката не разполага с материалните възможности да осигури дори минимални условия, необходими за отглеждане на едно дете, че липсва питейна вода, хигиената била поставена под въпрос. Бащата твърди, че това не било случайно събитие и изолиран случай, а дори напротив - майката често изпадала в забава и невъзможност да покрива сметките за комуналните услуги от първа необходимост, които ползва. Твърди, че през зимата е било спряно снабдяването на имота с електричество, като сочи, че абонатният номер е: 3145812 към EVN гр. б.

Сочи, че липсата на моторно превозно средство в изправно състояние е проблем, когато живееш в село, отдалечено от б на 5 км и от Пазарджик на 30 км, като по този начин майката не можела да реагира, ако се наложи да посети града по повод здравословни проблеми на детето, необходимост от лекарства или каквато и да е друга ежедневна нужда. Твърди се, че по данни от бащата, 5 сигнали до Агенция „Социално подпомагане“ и Дирекция „Закрила на детето“ за липсата на условия за отглеждане на детето са били подавани не само от него, а и от други жители на населеното място, в което ** живее с майка си (с. м). Твърди се, че от представения към исковата молба отговор на АСП ставало ясно, че майката ограничавала контактите на бащата с малолетното си дете, същата полагала постоянни, целенасочени и последователни усилия да отчужди детето от баща си, като дори изрично била забранила в детската градина да дават на бащата да взема детето **. Твърди се, че майката се опитвала да създава всевъзможни затруднения пред бащата да комуникира с детето си, а общуването с детето било така или иначе трудно. Твърди се, че ** е затворено дете, не бил особено социален и прекарвал голяма част от времето си с телефон в ръка. Бащата твърди, че се притеснява и за психологичното развитие на детето, тъй като по негови наблюдения, ** не комуникирал по начин, съответстващ на възрастта му, като сочи, че използвал малко думи и трудно ги свързвал в изречения. Твърди се, че в момента бащата е притеснен от това, че с поведението си майката сериозно застрашавала здравето и пречи на нормалното развитие и доброто възпитание на сина им, като бащата изразявал готовност да заведе детето на офталмолог, да направи всичко възможно, за да се погрижи за проблемите на детето с очите. Твърди се, че бащата работи в Автокомплекс „Премиум“ - гр. р и получава трудово възнаграждение в размер на 2600 лв., живеел в с. ** общ. д на адрес ул. **, в двуетажна къща, първият етаж от която бил собственост на бащата, а вторият етаж собственост на негови роднини, които му го били предоставили за безвъзмездно ползване. Твърди се, че бил извършен ремонт и на двата етажа, като били обособени две детски стаи, имало множество играчки, подходящи за възрастта на детето, налице били задоволителни хигиенно-битови условия за отглеждането им, налице било непрекъсвано снабдяване с електричество и вода в имота. Твърди се, че къщата разполагала с голям и поддържан двор, имала голям детски басейн, колелета за деца, люлка и други играчки. Твърди се, че в с. ** била налице детска градина, която била подходяща за детето, като била налице възможност и за записването му при нов личен лекар. Твърди се още, че към настоящия момент М. имал сериозна приятелка, с която живеел заедно на семейни начала - й с, която била в добри отношения с детето **, разбирали се, контактували често и детето се чувствало спокойно и щастливо в нейната компания. Твърди, че освен настоящата му приятелка, брат му и 6 баба му, също могли да му помагат при отглеждането на детето. Бащата твърди, че майката на детето не работи, никога не е имала сигурна и стабилна работа и доходи, както и, че същият не желае да влошава отношенията си с ответницата Б., нито да предизвиква излишни спорове и неприятности, но осъзнавал добре своите задължения и отговорности като родител и не можел да остави сина си в положението, в се намирал сега. Твърди се, че бащата не се интересувал дали ответницата ще му заплаща издръжка за детето, искал просто то да е при него, да живее в нормална семейна среда, да усеща обич, подкрепа, да не се притеснява за нищо, да не остава само и да има едно щастливо и спокойно детство, както и, че желанието на бащата е да осигури необходимите материални условия, възпитание и грижи на сина си, за да може да се превърне в стойностен човек. Твърди се, че същият нямал намерение да ограничава контактите между ответницата Б. и детето ** М., но не можел да стои безучастен и да гледа как условията, в които живее майката и изборите, които тя правела, се отразявали негативно на психиката и здравето на детето им.