Решение № 151 от 01.10.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Свиленград, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200564 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от А. М. А. с ЕГН ********** от град ************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„ Георги Бенковски” № 3, област Хасково, чрез адвокат А. Й., се оспорва Електронен ф и ш ( Е Ф ) серия К № ********** на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал.

2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – не бил извършил процесното нарушение, налице били непълнота по отношение описанието на нарушението и неяснота относно правната квалификация. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят А. М. А., н е се явява. С Писмена молба процесуалният му представител – адвокат А. Й., иска 1 от Съда да отмени обжалвания ЕФ, тъй като на снимковия материал били заснети няколко автомобила, посоката на задействие в Протокола за използване на радара била в двете посоки (, което създавало неяснота) и мястото на нарушението било грешно посочено с оглед представената от страна на Община Свиленград Схема на пътните знаци в процесиня участък.

Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ (въззиваемата страна): ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 03.03.202 4 година в 13.56 часа по първокласен път № 8 при км.

366+500, на територията на община Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М, е регистрирано и заснето движещото се в посока магазин „Жанет”, моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с държавен регистрационен номер **********, със скорост 6 1 км/ч, при разрешена такава 40 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 21 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № ******** на името на жалбоподателя А. М. А. в качеството му на лице, подало документи и получило Свидетелството за регистрация (СР) на процесното МПС видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на 2

Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл.

21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 08.07.2024 година (, видно от Писмо с рег.№ 3510004857 от 22.07.2024 година, от Справката за нарушител, от Справката относно статуса на ЕФ и от отметката, направена на обжалвания ЕФ, приложен към Жалбата, като в същия смисъл е и изявлението, направено от жалбоподателя в Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 о т ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие о т Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 03.03.2024 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият, проверен от Началника на структурното звено, е приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 03.03.2024 година и времето (12.30 часа до 16.10 часа), както и точното местонахождение на мястото за контрол , където е използвана системата – първокласен път № 8, при км. 366+500, посока магазин „Жанет”, за ограничението на скоростта, въведено с пътен знак - 40 км/ч разрешена скорост, разстоянието от пътния знак до АТСС – 200 м, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие – приближаващ режим (наведеното в тази насока възражение от адвокат Й. в Писмената й молба е неоснователно), номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно 3 реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила, но са налични на снимките и други автомобили . От данните в табличен вид, представляващи част от заснетия снимков материал, се установява, че автомобил е заснет от мобилния радар, със скорост на движение 64 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 2 4 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 40 км.ч., въведена като ограничение с пътен знак, като превишението е 21 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).

От представения Протокол № 7-50-23/10.05.2 0 2 3 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен на интернет - страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото са приложени и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ за нарушения на ЗДвП и Скица от Община Свиленград относно пътните знаци в процесния участък от пътя.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на 4 страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 6260 от 25.07.2024 година, от Справката за нарушител/водач и от Разпечатка от АИС-АНД, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане на финансовата санкция.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения до някъде идентични с тези, изложени от адвокат Й. в Писмената й молба:

1. Тълкувайки нормите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, в тяхната взаимна връзка е видно, че ЕФ може да се издаде само по отношение на собственика на МПС или на лицето, на което същото е предоставено.

Последното обстоятелство може да се установява единствено с Декларация по реда на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП, в която собственикът декларира изрично, кое е лицето, извършило нарушението.

В конкретният случай по представената Администратвнонаказателна преписка (АНП) липсват доказателства, а и не се твърди от АНО, че преди издаването на ЕФ такава Декларация е подадена.

Следователно с издаването на ЕФ незаконосъобразно е ангажирана отговорността на лице, което не е собственик или лице, посочено от последния по реда на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.

Не може да се приеме, че е налице идентичност между лицето, вписано в 5

Справката от АИС – КАТ като подател на документи и получател на СР на процесното МПС, и лицето, на когото е предоставено МПС. Последното подлежи винаги на конкретно установяване - спрямо момента, в който е осъществено административното нарушение.

Както вече бе посочено, в случая не е установено по предвидения законодателен ред, че на посочените в ЕФ дата и място именно жалбоподателят А. е управлявал описаното в санкционния акт МПС, а същият не се установява да е собственик на автомобила от представената от АНО Справка за собственост. Предвид което неправилно А. е възприет за субект на нарушението и спрямо него е издаден санкционният акт. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция по идентични случаи - Решение № 556 от 28.06.2019 година по КАНД № 506 по описа на Административен съд Хасково за 2019 година, Решение № 66 от 16.03.2021 година по КАНД № 1173 по описа на Административен съд - Хасково за 2020 година и др.

Т.е. жалбоподателят А. А. в качеството си на подател на документи и получател на СР на процесното МПС не може да бъде адресат на ЕФ на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо ЕФ следва да бъде отменен на това самостоятелно основание.

2. Налице е и нарушение, свързано с описание на инкриминираното нарушение, което е също самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ, тъй като е съществено, довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Изискванията относно съдържанието на ЕФ са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите в съдържанието му не могат да се санират в хода на съдебното производство, поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила.