Определение № 461 от 11.10.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 461 гр. Силистра, 10.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Ив. Краева

Членове:

Десислава Г. Петрова

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Натали Яс. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20233400500339 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 4 13, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов – изпълнителни директори, чрез процесуален представител, срещу Разпореждане № 149 от 14.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 356/2023 г. по описа на РС-Тутракан.

С обжалваното разпореждане заповедният съд отхвърлил частично искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против В. А. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Сокол, общ.

Главница, ул. „Дочо Михайлов“ № 7, за следните суми: 350, 25 лв. – горница над 3 000 лв. до пълния размер от 3 350, 25 лв. на претендираната главница; 1 023, 27 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода 25.01.2022 г. – 24.04.2023 г.; 523, 62 лв. – обезщетение за забава за периода 25.01.2022 г. – 18.05.2023 г. Заповедният съд приел, че претендираните като част от главницата застрахователни суми следва да бъдат включени в годишния процент на разходите, като при включването им същият нараства значително и се различава съществено от посочения в договора.

С частната жалба се навеждат аргументи за неправилност и 1 незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната му част.

Жалбоподателят счита, че дължимата застрахователна премия не представлява разход по кредита, с оглед на което не следва да бъде включена в ГПР, доколкото закупуването на застрахователна услуга не представлява задължително условие за сключване на договора за кредит. Посочва, че застрахователната премия участва във формиране размера на главницата.

Моли разпореждането да бъде отменено.

Като разгледа материалите по постъпилото въззивно частно гражданско делото и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена в срок и от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

Производството пред заповедния съд било образувано със заявление от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов – изпълнителни директори, чрез процесуален представител, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу длъжника В. А. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Сокол, общ. Главница, ул. „Дочо Михайлов“ № 7, за следните суми: 3 350, 25 лв., от които 3 000 лв. предсрочно изискуема главница и 350, 25 лв. – застрахователна премия; 1 023, 27 лв. – договорна лихва за периода 25.01.2022 г. – 24.04.2023 г.; 523, 62 лв. – обезщетение за забава за периода 25.01.2022 г. – 18.05.2023 г.

Производството касае договор за потребителски кредит. Същият представлява договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Длъжникът е физическо лице, което действа извън рамките на професионална или търговска дейност. Поради това към процесния договор е приложима уредбата на ЗПК и ЗЗП и другите предвидени в законодателството правила за защита на потребителите. Съгласно чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния 2 процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Между длъжника и заявителя бил сключен договор за потребителски кредит № **********, видно от който, била уговорена заемна сума в размер на 3 000 лв. и възнаградителна лихва – 33, 67%. Кредитополучателят закупил застрахователни услуги BANK ПАКЕТ 3+СМЕТКА на стойност 1 051, 19 лв. и BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА на стойност 479, 53 лв. Общият размер на застрахователната премия възлизал на 1 530, 72 лв.

Макар и договорът за застраховка да не представлява задължително условие или предпоставка за получаване на кредит, същият се сключва именно с оглед кредитното задължение и се явява негово обезпечение.

Същевременно не длъжникът, а кредиторът е бенефициент по този договор.

Ето защо настоящият състав счита, че средствата за застрахователната премия следва да бъдат посочени като разход по кредита по смисъла на ЗПК и да бъдат включени в ГПР, доколкото същият е показател за стойността на всички разходи по договора за кредит и служи за ориентир на потребителя.

Същевременно стойността на застрахователната премия не следва да участва във формиране размера на главницата.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на императивните норми на ЗПК и се явява недействителен, поради което по него следва да се дължи само чистата му стойност, а именно – неговата главница, възлизаща на 3 000 лв. С оглед на това, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 149 от 14.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 356/2023 г. по описа на РС-Тутракан, с което частично е отказано издаване на заповед за изпълнение по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов – изпълнителни директори, чрез процесуален представител срещу длъжника В. А. Н., ЕГН **********, с 3 настоящ адрес: с. Сокол, общ. Главница, ул. „Дочо Михайлов“ № 7, за следните суми: 350, 25 лв. – горница над 3 000 лв. до пълния размер от 3 350, 25 лв. на претендираната главница; 1 023, 27 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода 25.01.2022 г. – 24.04.2023 г.; 523, 62 лв. – обезщетение за забава за периода 25.01.2022 г. – 18.05.2023 г.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4