Решение № 1332 от 28.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1332 гр. Пловдив, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330201278 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030011909/16.12.2021г. на Началник Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Л.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ......, са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182 ал.1 т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, като наред с това на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят П. по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното НП като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание, а се представлява от адв. Т.Т., който поддържа жалбата и претендира разноски.

Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. В депозираното до съда писмено становище Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, моли за потвърждаване на атакуваното НП.

При евентуално уважаване на жалбата прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, 1 изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Това е така, тъй като съдът намира, че обжалваното постановление не е влязло в сила.

Действително съгласно разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Върху постановлението е отбелязано, че същото е връчено на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН на 03.02.2022г. Като основание за това е послужила докладна записка от 03.02.2022г. относно връчване на процесното постановление, в която е посочено, че Л.П. не е могъл да бъде открит на адрес: ......, като по данни на собственика на жилището Стоян Антонов жалбоподателят е живял на този адрес преди 10 години на квартира. От материалите по делото, включително и от подадената срещу постановлението жалба, се установява, че адресът на жалбоподателя е:

......, т. е. този, на който е бил търсен за връчване на НП. Не се установява нов адрес на лицето, който да е бил неизвестен, като дори и самите контролни органи са вписали в докладната, че жалбоподателят няма друг адрес, поради което не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН.

Отделно се установява, че Л.П. е бил търсен само веднъж и то в работен ден, тъй като 03.02.2022г. се пада четвъртък, като няма данни той да е бил търсен поне веднъж в неработен ден, за да се счете, че е било спазено дължимото поведение при приложение на процедурата по чл.58 ал.2 ЗАНН.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 14.01.2021г. в 11:00ч. в гр. Пловдив, на ул. „Пазарджишко шосе” 4ти километър, в посока гр. Пазарджик е бил управляван л. а. „Ленд ровер рейндж ровер спорт“ с рег. № ***, който се движил със 102 км/ч при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Посоченото нарушение било установено и заснето с ATCC CORDON-M2 с № MD 1196 и фиксирано в снимка, в която скоростта била отразена като 105 км/ч, като след отчитане на толеранс минус 3 % от измерената скорост в полза на водача, била определена наказуема скорост от 102 км/ч.

Техническото средство е одобрен тип средство за измерване съгласно разпечатка от регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на Български институт по метрология, от която се установява, че в регистъра под № В-46 е вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CОRDON-M2.

По делото е приложен и Протокол от проверка № 10-СИСИС/21.02.2020г. на Български институт по метрология за извършена проверка на техническото средство.

Случаят бил поет от разпитаната в съдебно заседание св. СВ. СТ. Б. на длъжност „полицейски инспектор“ при Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР 2

- Пловдив. Извършена била справка в информационната система на МВР, в резултат на която било установено, че собственик на процесния автомобил към момента на нарушението е „А.Б.“ ЕООД с управител Петър Лазаров Караянев, който попълнил декларация по чл.188 от ЗДП, в която посочил, че на процесната дата и място автомобилът е бил управляван от Л.Д.П..

Предвид установеното срещу П., след като на същия бил показан заснетият материал, бил съставен АУАН с бл. № 18658/01.12.2021г. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения срещу АУАН, като въз основа на него било издадено обжалваното НП, с което на Л.П. са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, като наред с това на основание Наредба N Iз2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени доказателства - АУАН с бл. № 18658/01.12.2021г. писмо АУ000029/33913/09.07.2018г. на БИМ, Протокол от проверка № 10-СИСИС/21.02.2020г. на БИМ, снимков материал, Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р- 1877/18.01.2021г., справка за регистрация и собственици на л. а. „Ленд ровер рейндж ровер спорт“ с рег. № ***, декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДП от 24.11.2021г., справка за нарушител/водач относно Л.П., Заповед № 8121з515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи, както и от гласните доказателства - показанията на актосъставителя СВ. СТ. Б., разпитана в съдебно заседание в качеството на свидетел. Същата потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията й като достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от Л.П. административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, тъй като на 14.01.2021г. в 11:00ч. в гр. Пловдив, на ул. „Пазарджишко шосе” 4-ти километър, в посока гр. Пазарджик се е движил със скорост 102 км/ч при разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч. Превишението на разрешената скорост за управление на МПС в населено място е било с 52 км/ч в повече, който извод следва от аритметично изчисление на разликата между установената скорост и разрешената. Безспорно е и обстоятелството за собствеността на автомобила към процесната дата, видно от приложената по делото справка на КАТ за регистрация на МПС, от която става ясно, че собственик е „А.Б.“ ЕООД. Управител на последното пък е бил именно Петър Лазаров Караянев, което се установи от настоящия състав чрез служебна проверка в Търговския регистър, като последният декларирал, че на 3 процесната дата и място автомобилът е бил управляван от Л.Д.П.. Ангажиран е правилният субект на нарушението с оглед представената от управителя Караянев декларация по чл.188 ал.1 от ЗДП, че действителният водач на процесния автомобил по това време и място е бил именно Л.Д.П., като този факт по същество не се оспорва и от самия нарушител. В тази връзка е неоснователно възражението, че към декларацията не било приложено копие от СУМПС, тъй като, когато отговорността за нарушение по чл.21 ал.1 ЗДП се ангажира с АУАН и НП, както е в настоящия случай, а не с електронен фиш, за снемане отговорността от собственика и установяване авторството на действителното лице, което е ползвало МПС, е достатъчна само декларация по чл.188 от ЗДП, а редът по чл.189 ал.5 от ЗДП, изискващ и представяне на СУМПС, се явява неприложим, тъй като той е специален и се предвижда само когато има издаден електронен фиш /Решение № 343/24.02.2022г. по к.а.н.д.

№ 168/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив, XXIII състав/.

Спазен е срокът по чл.34 от ЗАНН при съставяне на АУАН. В случая нарушението е извършено на 14.01.2021г. В този момент, чрез заснетия видеоклип, на административнонаказващия орган са били известни елементите от обективната страна на деянието, но все още е нямало информация за нарушителя. В тази връзка следва да се отбележи, че тримесечният срок за съставяне на АУАН важи за нарушенията, при които нарушителят е бил известен. Настоящото нарушение не е от тази категория, тъй като по същността си при установяване на нарушения от видео-радарни системи за наблюдение, авторството на нарушението се предполага от закона и се придава на собственика на МПС до изпълнение на предвидената в закона процедура за посочване на действителния нарушител. В случая не може автоматично да се ангажира отговорността на собственика на автомобила, поради което следва да бъде установено авторството на нарушението. Същото е осъществено чрез попълване на нарочна декларация от страна на собственика на процесния автомобил на дата 24.11.2021г., от който момент следва да се приеме, че нарушителят е бил известен. АУАН е съставен на 01.12.2021г., от което следва, че тримесечният срок по чл.34 от ЗАНН, е спазен. Същевременно АУАН е бил съставен в едногодишния срок от извършване на нарушението, а НП в шестмесечен срок от съставяне на АУАН.

Нарушението e било заснето с АТСС CОRDON-M2. Същото е одобрен тип средство за измерване съгласно разпечатка от регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на Български институт по метрология, от която се установява, че в регистъра под № В-46 е вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CОRDON-M2 № MD1196. По делото е приложен и Протокол от проверка № 10-С- ИСИС/21.02.2020г. на Български институт по метрология за извършена проверка на техническото средство. Съгласно чл.30 ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Следва да се има предвид, че за да 4 намери приложение чл.30 ал.5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл.43 ал.4 от ЗИ периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № 616/11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно чл.31 от заповедта, е една година. Видно от представения Протокол № 10-С-ИСИС/21.02.2020г. от проверка на мобилната система за видеоконтрол АТСС CОRDON-M2 № MD1196 се установява, че на уреда е била извършена последваща проверка на 21.02.2020г., т.е. същият е бил валиден до 21.02.2021г., а процесното нарушение е било установено на 14.01.2021г. Следователно уредът е съответствал на одобрения тип към момента на нарушението. Предвид това следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно техническо средство.