Определение № 192 от 21.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 192 гр. Благоевград, 20.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Крум Динев като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500127 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от М. С. Р., в качеството си на управител на ЕС на Х.ки апартаментен комплекс Хотел “С СПА И Р“ - Б., против Определение № 1313/24.11.2023 г., постановено по гр. дело № 1196/2023г. по описа на Районен съд Р.

С обжалваното определение районният съд е допуснал обезпечение на предявения иск по чл. 40 ЗУЕС като е спрял изпълнението на атакуваните решения на общото събрание на ЕС – решения по т. 3, т. 4, т. 7 и т. 8.

В жалбата се сочи, че атакуваният акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което се прави искане за неговата отмяна. Сочи се, че предявеният иск не е вероятно основателен, липсва и обезпечителна нужда. Конкретно се сочи, че атакуваните решение са взети при необходимия кворум. Комплекс Хотел С СПА И Р Б. има повече от 100 самостоятелни обекта и повече от 50 собственика на обекти, като взетите решения се оспорват само от един собственик - ищцата. Твърди се, че по този начин ще се нанесат сериозни вреди на ЕС и на отделните етажни собственици.

Наложените обезпечителни мерки ще затруднят управлението на ЕС, доколкото Х.кият комплекс е постоянно действащ и изисква постоянна и солидна поддръжка. Към жалбата се представят множество писмени документи.

Препис от частната жалба е връчен на другата страна, която депозира писмен отговор, чрез своя процесуален представител. В него сочи, че атакуваният акт е правилен и законосъобразен, за което се излагат подробни доводи и съображения.

След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна в 1 производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Пред Районен съд Р.е предявен иск от ищцата Н. Г. Н. срещу ответника Етажните собственици в ЕС на Х.ки и апартаментен комплекс Хотел „С СПА И Р“ гр. Б. с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Ищцата твърди, че е собственик на апартамент, находящ се в Х.ки и апартаментен комплекс Хотел „С СПА И Р“ гр. Б.. На 24.10.2023г. се провело общо събрание на етажните собственици, на което присъствал неин упълномощен представител. Сочи се, че решенията по т. 3, т. 4, т. 7 и т. 8 за незаконосъобразни, взети в нарушение на разпоредбите на ЗУЕС, за което се излагат подробни доводи.

Конкретно се сочи, че по т. 3 е взето решение за избор на дружество за поддръжка на общите части на ЕС, но липсва договор за възлагане и управление, който да е одобрен с решение на общото събрание, така както изисква разпоредбата на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. По т. 4 се сочи, че било взето решение за заплащане на годишна такса за поддръжка на общи части и гаражи и за заплащане на петкратна такса от собственици, упражняващи професия, които решения са в нарушение на чл. 48, ал. 8 ЗУЕС, регламентиращ ежемесечни, а не годишни такси и чл. 51, ал. 5 ЗУЕС, изискващ мотивирано решение на ОС за заплащане на петкратен размер на разходи за управление и поддръжка на общи части на ЕС. По т. 7 се твърди, че е приет Правилник за вътрешния ред, за който се сочи, че е в пряко нарушение на чл. 5, ал. 1 ЗУЕС. По т. 8 е взето решение за основно обновяване на общите части на ЕС, но за това се изисквало съгласно чл. 17, ал.2, т. 3 ЗУЕС мнозинство от 75 на сто ид. части от общите части на сградата, а в случая тези решения са взети с мнозинство от 72,58 %. На последно място се сочи, че в протокола на проведеното ОС не е отразено кое лице как е гласувало, каквито са изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС.

Направено е искане за отмяна на атакуваните решения.

С исковата молба е направено искане да се допусне обезпечение на предявения конститутивен иск чрез спиране изпълнението на обжалваните решения.

Районният съд е уважил молбата и е допуснал исканото обезпечение. В мотивите си е приел, че искът е вероятно основателен, а предложената обезпечителна мярка подходяща и съответстваща на обезпечителната нужда.

Настоящата съдебна инстанция намира обжалвания акт за правилен и законосъобразен.

За да бъде допуснато обезпечение на предявения иск същият следва да е допустим и вероятно основателен, а предложената обезпечителна мярка да съответства на обезпечителната нужда.

В случая предявеният иск по чл. 40 ЗУЕС е индивидуализиран в достатъчна степен, а съобразно изложените от ищцата твърдения и ангажирани доказателства е процесуално допустим.

Налице е и следващата предпоставка - на настоящия етап от 2 производството искът е вероятно основателен. Представени са доказателства за това, че ищцата е собственик на обект, находящ се в ответната етажна собственост, както и че е проведено общо събрание на ЕС на 24.10.2023г., на което са взети оспорените решения. В исковата молба се излага, че атакуваните решения противоречат на разпоредбите на ЗУЕС, като за всяко едно решение се сочи коя разпоредба е нарушена. Сочат се като нарушени императивни разпоредби на ЗУЕС, регламентиращи изкисването на кворум за вземане на определена категория решения и определяне на вноски за поддръжка на общите части на сградата. Това е достатъчно, за да се приеме, че искът е вероятно основателен.

Представените към частната жалба писмени доказателства не разколебават извода на съда за вероятната основателност на претенцията.

Това, че е проведено общо събрание на ЕС, кои лица са присъствали, какви решения са взети не е спорно, доколкото ищцата не отрича сочените обстоятелства. Обстоятелството, че има и други собственици, както и за притежаваните % идеални части от общите части на ЕС също не е спорно и няма отношение към твърдяната незаконосъобразността на взетите решения.

Това, че са заплащани разходи за хотела от МПМ Х. ООД като менажиращо дружество, също не е относимо към вероятната основателност на иска, няма отношение и към исканата обезпечителната мярка. Това, че единствено ищцата атакува решенията на общото събрание също е ирелевантно, доколкото ЗУЕС предоставя възможност на всеки етажен собственик да атакува решения на ОС, които смята за незаконосъобразни.

Третата предпоставка за основателност на молбата за допускане на обезпечение е да е налице обезпечителна нужда. Такава се обосновава с опасност за ищеца да не може да осъществи правата си без допускането на обезпечението или тази възможност да бъде затруднена. Обезпечителната нужда за ищеца се предполага, поради което не е необходимо да бъде доказвана от него. Ето защо, съдът приема, че в настоящия казус тя е налице.

Следва да се отбележи и това, че исканата обезпечителна мярка е единствената, която е адекватна на обезпечителната нужда, тъй като засяга пряко предмета на иска. Ето защо в максимална степен гарантира правата на ищцовата страна по прилагането на евентуално бъдещо положително решение.

С оглед на изложеното по-горе жалбата се явява неоснователна, поради което постановеният съдебен акт ще следва да се потвърди.

Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като този въпрос следва да се реши с крайния съдебен акт в исковото производство. В този смисъл е т. 5 от ТР № 6/06.11.2013г., постановено по тълкувателно дело № 6/ 2012 г. на ОСГТК.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖАВА Определение № 1313/24.11.2023 г., постановено по гр.д № 1196/2023 по описа на Районен съд Р.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4