Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 468 от 22.11.2022, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 318/2022
Вид
Определение № 468
Подписан
22.11.2022
В сила
22.11.2022
Състав
Анелия Маринова Йорданова, Атанас Дечков Христов, Валентина Петрова Димитрова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. Разград, 22.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20223300500318 по описа за 2022 година

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник против Разпореждане № 3018/ 27. 10. 2022 г. по ч. гр. д. № 1905/ 2022 г. по описа на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу О. И. А. за главница над размера от 4 000 лева до претендирания размер от 6 381, 36 лева, възнаградителна лихва за периода 31. 08. 2020 г. до 05. 11. 2023 г. в размер на 3 247, 49 лева, обезщетение за забава за сумата над 872, 22 лева до претендирания размер от 1 480, 63 лева и разноски за държавна такса над размера от 97, 44 лева до претендирания размер от 222, 19 лева. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е необосновано и незаконосъобразно, моли да бъде отменено и да бъде уважено заявлението в тази част, в която е оставено е оставено без уважение.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу О. И. А. за сумата 6 381, 36 лева главница, договорна лихва в размер на 3 247, 49 лева за периода 31. 08. 2020 г. до 05. 11. 2023 г., обезщетение за забава в размер на 1480, 63 лв. за периода от 01. 09. 2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда, произтичащи от Договор за потребителски кредит № **********/ 28. 10. 2019 г. , сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и О. И. А..

Вземането е прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 31. 08. 2018 г., Приложение № 1 от 25. 11. 2021 г. Приложен е договор за потребителски креди № **********/ 28. 10. 2019 г.

1

, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и О. И. А., според който размера на главницата е 4 000 лева, включена застрахователна премия в общ размер на 1 881, 12 лева и общият размер на кредита е 6 586, 85 лева. Включена е и такса за оценка на риска в размер на 705, 73 лева, която се погасява от потребителя на вноски, според погасителния план по кредита.

Твърди се, че длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост на дълга на 13. 07. 2022 г.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна.

Съдът споделя правните изводи на районния съд, че предвиденото в договора задължение на кредитополучателя за главница е в размер на 4000 лв. Включената в заявлението като главница сума над този размер – 2 381, 36 лв., видно от договора за кредит, представлява застрахователна премия и такса за разглеждане на кредита и не се дължи на посоченото от заявителя основание. Застрахователната премия не представлява главница по договора за кредит, която да се дължи на жалбоподателя. За сключване на договора за застраховка с „Кардиф Общо застраховане, Клон България“, жалбоподателят е действал като застрахователен посредник и не е титуляр на вземането за застрахователната премия. Не са налице и доказателства, че застрахователната премия е заплатена от жалбоподателя на застрахователя, за да се дължи на друго основание.

Следва да се вземе предвид с оглед заявените доводи от жалбоподателя, че в нормата н а чл. 10а, ал. 1 ЗПК на кредитора е дадена възможност да събира такси и комисиони от потребителя само за допълнителни услуги по договора за кредит. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но претендираната застрахователна премия и такса за оценка на риска не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. В случая, застрахователната премия и такса за оценка на риска е включена и се претендира като главница в договора за кредит. Застрахователната премия и посочената такса не представляват главница по договора за кредит, която да се дължи на жалбоподателя.

Жалбоподателят е претендирал заплащане на договорна лихва за периода от 31. 08.

2020 г. до 05. 11. 2023 г. с твърдение, че е настъпила предсрочна изискуемост на дълга на 13. 07. 2022 г. В подаденото заявление по чл. 410 ГПК в т. 9 е посочен вида и размера на всяко от претендираните парични вземания като главница, договорна лихва, законна лихва за забава и за периода за който се отнасят, а изложените в т. 12 обстоятелства обосновават възникнали правоотношения по договор за кредит, обявяване на предсрочна изискуемост на дълга и договор за цесия, на основание на които се претендират посочените в заявлението вземания.

Както е посочил и районният съд, според т. 2 от ТР № 3/ 27. 03. 2019 г. по т. д. № 3/ 2

2017 г. на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В случая, претендираното вземане за договорни лихви за периода 31. 08. 2020 г. до 05. 11. 2023 г. в размер на 3 247, 49 лева и претенцията за законна лихва при твърдяната от жалбоподателя настъпила предсрочна изискуемост на дълга, противоречи на закона. Съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. В този смисъл доводите на частния жалбоподател, че заповедният съд не е следвало да следи за тези пороци и да се произнася по тези въпроси, не се споделя от настоящата инстанция. Ако заповедният съд констатира такова противоречие , следва да отхвърли заявлението, според разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.

По изложените съображения, обжалваното разпореждане законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. е обосновано и

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3018/ 27. 10. 2022 г. по ч. гр. д. № 1905/ 2022 г. по описа на Разградския районен съд , с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу О. И. А. за главница над размера от 4 000 лева до претендирания размер от 6 381, 36 лева, възнаградителна лихва за периода 31. 08. 2020 г. до 05. 11. 2023 г. в размер на 3 247, 49 лева, обезщетение за забава за сумата над 872, 22 лева до претендирания размер от 1 480, 63 лева и разноски за държавна такса над размера от 97, 44 лева до претендирания размер от 222, 19 лева по Договор за потребителски кредит № **********/ 28. 10. 2019 г. , сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и О. И. А..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3