Разпореждане № 747 от 29.04.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 747 гр. Перник, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500341 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 10995/26.03.2026 г., подадена от Р. В. Г., с ЕГН:********** и адрес: гр. П., ул. „***“ № *** чрез адвокат Б. Б. срещу Решение № 136/19.02.2026 г. по гр. д. № 1324/2025 г. на Районен съд – Перник, с което са отхвърлени предявените срещу Община Перник обективно съединени искове по чл. 59 ЗЗД вр. чл. 93 ЗС и чл. 86 ЗЗД за заплащане на общо 15 416.35 евро наемоподобен доход за периода 01.09.2021 г. – 31.03.2025 г., както и ищецът е осъден да заплати разноски в размер на 1 722.54 евро.

Жалбоподателят иска цялостна отмяна на решението и уважаване на исковете, както следва: 3 093.04 евро за първия етаж от процесната сграда, 2 835.16 евро за втория етаж и 9 488.15 евро за свободния терен от поземлен имот с идентификатор ***, ведно със законната лихва от 01.04.2025 г. до окончателното изплащане, както и присъждане на разноските за двете инстанции.

Счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Според жалбоподателя първоинстанционният съд правилно е приел, че имотът е възстановен по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, както и че построената в него сграда е незаконна, тъй като е изградена без редовни строителни книжа. Въпреки това съдът неправилно е ограничил приложението на тези норми и е приел, че за уважаване на исковете по чл. 59 ЗЗД е необходимо Община Перник лично и пряко да е ползвала процесните имоти през исковия период.

В жалбата се поддържа, че този извод противоречи на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, който при незаконно отнета земя и извършени строежи без законно основание препраща към чл. 73 и 1 чл. 74 ЗС. Поради това Община Перник следва да се третира като недобросъвестен владелец/строител, дължащ не само получените добиви, но и тези, които е могла да получи, както и обезщетение за ползите, от които е лишила собственика. Според жалбоподателя не е необходимо ответникът лично да е получавал доходи или лично да е ползвал имота; достатъчно е собственикът да е бил лишен от възможността да реализира ползи от имота поради незаконното отнемане, застрояване и поддържане на състояние, препятстващо ползването му.

Жалбоподателят оспорва извода на съда, че липсвало доказано ползване от Община Перник на първия етаж, втория етаж и поземления имот. Твърди се, че отговорността на общината произтича от обстоятелството, че именно тя е отнела имота без законово основание, застроила го е незаконно, асфалтирала е части от него, прокарала е път и е привела имота в състояние, което прави нормалното му ползване от собственика практически невъзможно. Подчертава се и че общината е предоставила ползването на части от имота/сградата на трети лица, включително на читалище, без да има право на собственост или друго вещно основание.

В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приложил института на неоснователното обогатяване, като не е съобразил практиката на ВКС, според която при чл.

59 ЗЗД не се изисква пряка причинна връзка между обедняването и обогатяването, а е достатъчно те да произтичат от общ факт. Като такъв общ факт се сочат незаконното отнемане, незаконното застрояване и последващото лишаване на собственика от възможността да ползва имота си.

Особено се атакува и изводът на съда относно втория етаж от сградата. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, че възражението на Община Перник за придобивна давност е основателно въз основа на предходно съдебно решение по гр. д. № 4763/2021 г. Поддържа се, че това решение касае друг период, а в диспозитива му не е признато със сила на пресъдено нещо право на собственост на общината върху втория етаж.

Освен това мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо.

Твърди се още, че в настоящото производство доказателствената тежест за придобивната давност е била възложена на ответника, но Община Перник не е ангажирала доказателства за явно, спокойно, несъмнено и непрекъснато владение.

По отношение на поземления имот жалбоподателят възразява срещу извода на съда, че претенцията се отнасяла единствено до асфалтираната част, необходима за достъп до сградата. Посочва се, че още в исковата молба е твърдяно, че целият имот е фактически унищожен за нормално ползване – чрез незаконно застрояване, частично асфалтиране, прокарване на път и промяна на фактическото му предназначение. Тези обстоятелства според жалбата са доказани със свидетелски показания и със заключението на вещото лице инж. А. Ц.

С жалбата не са направени доказателствени искания и възражения по доклада на първоинстанционния съд.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Община Перник не е подала отговор.

Съдията-докладчик намира въззивната жалба за редовна по смисъла на чл. 260 ГПК и процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което, а и доколкото процедурата по чл. 263 ГПК е осъществена, въззивният съд дължи произнасяне по същество на жалбата и разглеждането и в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдията-докладчик РАЗПОРЕДИ:

Приема за разглеждане въззивна жалба вх. на ПРС № 10995/26.03.2026 г., подадена от Р. В. Г., с ЕГН:********** и адрес: гр. П., ул. „***“ № *** чрез адвокат Б. Б. срещу Решение № 136/19.02.2026 г. по гр. д. № 1324/2025 г. на Районен съд – Перник.

Указва на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на проектодоклад по чл. 268, ал. 1 ГПК и им предоставя възможност да изразят становище по него най-късно в първото заседание по делото.

Насрочва делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 04.06.2026 г. от 10.50 ч., за която дата и час да се призоват страните.

Указва на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Предупреждава страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото разпореждане да се връчи на страните.

Настоящото разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3