Решение № 199 от 22.03.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. гр. Хасково, 22.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря Стефка Тр. Алексиева като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20245640102733 по описа за 2024 година

Образувано е по е искова молба от „ДЗИ-Общо застраховане“ АД гр.

София, с ЕИК: 121718407, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ № 26, срещу И. И. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Тополовград, ул. “********, с която се иска осъждането на ответника на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД да заплати сумата от 2338,87 лева на ищеца, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с И. И.

И. и щета № 43082812001012, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Направено е искане за присъждане на сторените в производството съдебни разноски.

В исковата молба е изложено, че на 18.09.2020 г. ответникът, при управление на автомобил ****** с рег. № ******, в гр.Тополовград, ул."Касил Левски" до №12, без свидетелство за правоуправление /неправоспособен/, поради неспазване правилата за движение по пътищата става причина за ПТП.

Посочено е, че вследствие на ПТП са нанесени щети на лек автомобил "******" с рег. № *********, собственост на Г.Я.С., като увреденото лице предявило претенция пред „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД на основание 1 застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с И. И.

И., със срок от 05.09.2020г. до 04.09.2021 г. Твърди се, че е образувана щета № 43082812001012, по която за причинените щети по автомобил „******" с рег.

№****** на собственикът Г.Я.С. е определено и изплатено обезщетение в размер на 2338,87 лева. Ищецът счита, че след изплащане на обезщетението има право да получи платеното обезщетение от виновния причинител на вредите, доколкото последният е управлявал автомобила след употреба на алкохол. Поради това с писмо изх. №0- 92-242/07.01.2021 г. е поканен ответникът да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, но въпреки поканата до настоящия момент не е постъпило плащане на сумата. С оглед на изложеното се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2338,87 лева. Направено е искане за допускане на съдебноавтотехническа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставените в исковата молба въпроси.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание ищецът на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, но доколкото последният не е бил предупреден за последиците по чл. 238 от ГПК, то не са и налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства се установява, че на 18.09.2020 г. ответникът, при управление на автомобил ****** с рег. № ******, в гр.Тополовград, ул."Касил Левски" до №12, без свидетелство за правоуправление /неправоспособен/, поради неспазване правилата за движение по пътищата става причина за ПТП. Вследствие на ПТП са нанесени щети на лек автомобил "******" с рег. № *********, собственост на Г.Я.С.. Увреденото лице е предявило претенция пред „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД на основание застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с И. И. И., със срок от 05.09.2020г. до 04.09.2021 г.

Образувана е щета № 43082812001012, по която за причинените щети по автомобил „******" с рег. №****** на собственикът Г.Я.С. е определено и 2 изплатено обезщетение в размер на 2338,87 лева.

От представеното писмо изх. №0- 92-242/07.01.2021 г. се установява, че ответникът е поканен да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение.

По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице по съдебно-автотехническа експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като достоверно и компетентно изготвено. От същото се установява какъв е механизмът на настъпване на процесното ПТП, а именно – на 18.09.2020 г. в 20:30 ч. в гр. Тополовград – в тъмната част на денонощието, регистрирано е от автоконтрольор на РУ-Тополовград с протокол № 43082812001012/23.09.2020 г. Лек автомобил „*********“ рег. № ****** движейки се несъобразена скорост губи управление и удря паркирания лек автомобил „****** ****** с рег. № ****** в задната лява част. Стойността на вредите по лек автомобил „****** ****** с рег. № ****** по описа на застрахователя възлиза на 2558,68 лева. Вещото лице е посочило, че водачът на лек автомобил „*********“ рег. № ****** е при управлението на автомобила не е съобразил скоростта на движение на същия и не е успял своевременно да премине в лява лента, за да заобиколи паркираният лек автомобил „****** ****** с рег. № ****** и го удря в задна лява част, поради което е причинил вредите на стойност от 2558,68 лв.

При така установената фактическа обстановка и при съвкупната преценка на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 500, ал. 1 КЗ представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания.

Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор 3

(към застрахования) на основания, посочени в закона - умисъл, употреба на алкохол, наркотици, респ. отказ да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, и др. При всеки случай на управление на МПС водачът е длъжен да се съобразява с действащите към този момент правила за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и съответните специални разпоредби в Кодекса за застраховането, относими към управление на застрахованото МПС.

Наличието на предвидените в чл. 500 КЗ основания за възникване на регресното право не освобождава обаче застрахователя от отговорността по риска "Гражданска отговорност" към третото увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него. Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание (в този смисъл е Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК).

В случая по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1) настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие – ПТП, при което ответникът-водач на застрахования автомобил при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, както и че е управлявал МПС без правоспособност за управление на същото; 2) отговорност на застрахования при ответника водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите, както и вина на прекия причинител /последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; 3) наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач; 4) че е заплатил посоченото застрахователно обезщетение на увреденото лице в съответния размер.

Настоящият съдебен състав, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ вр.чл. 45 ЗЗД, ангажиращи отговорността на ответника за възникване на регресното право, а именно - че 4 ответникът-водач на застрахования автомобил при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, както и че е управлявал МПС без правоспособност за управление на същото.

От приетия по делото Протокол за ПТП № 1454926/21.09.2020 г. и от приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-автотехническа експертиза се установява какъв е механизмът на настъпване на процесното ПТП, а именно – на 18.09.2020 г. в 20:30 ч. в гр. Тополовград – в тъмната част на денонощието лек автомобил „*********“ рег. № ****** движейки се с несъобразена скорост губи управление над МПС и удря паркирания лек автомобил „****** ****** с рег. № ****** в неговата задна лява част.

Установява се също така, че водачът на лек автомобил „*********“ рег. № ****** е бил неправоспособен, както и че е управлявал процесното МПС под въздействието на алкохол. Причинно-следствената връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди се подкрепят от приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-автотехническа експертиза, а презумпцията за вина на водача на лек автомобил „*********“ не е оборена.

Установи се, че във връзка с образувана щета

№

43082812001012/23.09.2020 г. пред „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД последното е определило и заплатило обезщетение в размер на 2338,87 лева на И. И. И., като размерът на причинените вреди на лек автомобил „****** ****** с рег. № ****** вследствие на процесното ПТП се установява от заключението по САТЕ – 2558,68 лева с ДДС. Изпратена е регресна покана до ищеца със срок за доброволно плащане на задължението, но липсват доказателства за погасяването му от ответника.

При това положение, настоящият съдебен състав счита, че искът с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ за сумата от 2338,87 лева е изцяло основателен, поради което следва да бъде уважен.

При този изход на делото разноски се следват на ищеца на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК такива се следват в размер на 1040 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

5

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Тополовград, ул.

“*************, да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ АД гр. София, с ЕИК: 121718407, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ № 26 , на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 2338,87 лв. /две хиляди триста тридесет и осем лева и 87 ст./, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с И. И. И. и щета № 43082812001012, за вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 18.09.2020 г. по вина на водача на лек автомобил „*********“ рег. № ****** при управление на моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, както без правоспособност за управление на същото, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 10.10.2024 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Тополовград, ул.

****************** да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ АД гр. София, с ЕИК: 121718407, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ № 26 , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1040 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението с въззивна жалба пред Окръжен съд – Хасково.