Решение № 450 от 23.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Бургас, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Гражданско дело № 20212100101644 по описа за 2021 година

Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 382, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 134, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по повод исковите претенции на А. М. Д., ЕГН **********, от град Б., ул. "Г. С. Р." № **, ет. *, П. М. Д., ЕГН **********, от град Б., ул. "К. В." № **, ет. *, ап. *, М. М. Д., ЕГН **********, от град Б., кв. "Д. Е.", ул. "Д." № ** и М. М. Д., ЕГН **********, от град Б., кв. "Д. Е.", ул. "Д." № ** против „Групама Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК 131272330, със седалище град София и адрес на управление район „Средец“, бул.

„Цариградско шосе“ №47а, бл. В, ет. 3 за осъждане на ответната по делото страна да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, сумата от 42 863.02 лева, представляваща застрахователно плащане /обезщетение/ по групов договор за за застраховка, сключен като обезпечение по договор за кредит за текущо потребление от 04.09.2020 година, вследствие на смъртта на наследодателя им М. П. Д., която сума се явява непогасения остатък от кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие „смърт“ на 06.08.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане. Претендира се от ищцовата страна и заплащането на сторените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представят и ангажират доказателства.

Твърди се в исковата молба от ищците, че приживе наследодателят им М. П. Д. сключил с „Банка ДСК“ ЕАД договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2019 година, с който му бил отпуснат кредит в размер на 43 000 лева. Срокът за издължаване на кредита бил уговорен на 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, а то станало на същата дата - 28.06.2019 година.

Кредитът бил обезпечен с групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, 1 сключена по реда на чл. 382 от КЗ между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството й на застраховащ и ответника „Групама Животозастраховане“ ЕАД като застраховател. По този групов договор за застраховка като страна към групата на застрахованите лица се присъединил и наследодателят на ищците в качеството му на кредитополучател по силата на изрично декларирано от него писмено съгласие от 28.06.2019 година. По същия него покрит застрахователен риск се явявало настъпването на смърт на застрахованото лице в резултат на застрахователно събитие, настъпила през периода на индивидуалното застрахователно покритие. Застрахователният договор бил сключен при Общи условия /ОУ/, в които измежду покритите рискове също била посочена смърт на застрахования - т. 8 от раздел III.

За застраховането на неимущественото му благо на М. Д. бил издаден и сертификат № В0004388305190628, с дата на издаване 28.06.2019 година. Като начало и влизане в сила на индивидуалното застрахователно покритие в сертификата било посочено заплащането на първата годишна премия, а като край - застрахователния период, през който изтичал срокът на кредита и за който била платена годишната премия. В случая първата премия била платена на 28.06.2019 година, видно от месечното извлечение по сметката на Д. за месец юни 2019 година и следователно от тази дата застраховката била влязла в сила по отношение на него. Краят на застрахователното покритие настъпвал 120 месеца след това.

Застрахователната сума по тази застраховка била в размер на 43 000 лева, равна на отпуснатия банков кредит. При настъпване на смърт застрахователят следвало да изплати на застраховащия остатъка от кредита, включващ главница, натрупана лихва и разноски към датата на смъртта на застрахования - застрахователно плащане в размер на разликата между застрахователната сума и остатъка от кредита, в какъвто смисъл били клаузите на посочения сертификат за застраховка. В същия смисъл била и клаузата на т. 45.1 и т. 45.2 от ОУ към груповия договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“.

Разглеждания по-горе кредит бил погасен изцяло на 04.09.2020 година със средствата от отпуснат на М. Д. от същата банка нов кредит в размер на 46 000 лева на същата дата, за което между него и „Банка ДСК“ ЕАД бил подписан договор за кредит за текущо потребление от 04.09.2020 година. Този договор бил аналогичен на предходния от 28.06.2019 година, в т. ч. срокът за издължаване бил еднакъв, като разликата, освен в размера на отпуснатата сума, била и в някои условия, които били по-благоприятни за кредитополучателя.

Този нов кредит също бил обезпечен с групова застраховка по повод на неимуществено благо „Живот“ на длъжника, наименувана „Кредит защита“, сключена между „Банка ДСК“ АД в качеството й на застраховащ и „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама застраховане“ ЕАД. М. Д. се присъединил по тази застраховка след подписано от него писмено съгласие на 04.09.2020 година, като за удостоверяване на качеството му на застрахован по тази застраховка бил издаден сертификат № D0004774145200904 от 04.09.2020 година с посочване на застрахователната сума, а именно: размера на остатъка по кредита към датата на смъртта; периода на индивидуалното застрахователно покритие - с начало 00:00 часа на деня на усвояване на кредита и край - 120 2 месеца от началото; ползващите се лица - застраховащият, с изключение на случаите на временна неработоспособност, както и други условия.

Измежду покритите рискове по тази втора застраховка, съобразно посочването в застрахователния сертификат била смърт в резултат на злополука или заболяване, настъпила със застрахования през срока на индивидуалното застрахователно покритие.

По сключените договори за кредит ежемесечно кредитната институция изготвяла и изпращала до кредитополучателя М. Д. текущи извлечения от сметката му за движението на сумите по нея. От тези извлечения било видно, че всеки месец в полза на ответното дружество била удържана дължимата застрахователна премия за сключената групова застраховка „Живот“, съответно впоследствие и по груповата застраховка „Кредитна защита“.

При настъпване на смъртта на Д. ищците подали уведомление до „Групама Животозастраховане“ ЕАД с искане за погасяване на остатъка от текущия кредит по сключения договор от 04.09.2020 година, по което била образувана преписка под формата на застрахователна претенция № 40102100354/11.08.2021 година. По преписката пред застрахователя били представени всички необходими документи за установяване на настъпилото застрахователно събитие, в т. ч. цялата медицинска документация, с която ищците разполагали, касаеща заболяването на Д..

С писмо с изх. №20-04-1046/23.08.2021 година ответното дружество уведомило ищците, че отказва да извърши застрахователното плащане по причина, че смъртта била настъпила в резултат на генерализирано метастазиране в хода на развитието на първичния бъбречен тумор, диагностициран и лекуван преди датата на влизане в сила на 04.09.2020 година на индивидуалното застрахователно покритие. Посочено било, че туморната формация на десния бъбрек била диагностицирана още на 08.04.2020 година. Коментиран в тази връзка бил единствено сключения втори групов договор за застраховка „Кредитна защита“, а не и първия такъв от 28.06.2019 година. Въз основа на тези констатации бил направен извода, че процесният случай попадал в изключените рискове съгласно Общите условия на груповия договор за застраховка „Кредитна защита“ на основание т. 14 и т. 14.1 от раздел втори. Съгласно същите, отговорността на застрахователите по застрахователния договор не включвала смърт, когато била в причинно-следствена връзка с предварително съществуващо заболяване и/или с неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованият получил медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в 5-годишния период преди датата на сключване на застраховката.

Според ищците, сочените разпоредби не следвало да се прилагат в случая. Умишлено бил пренебрегнат сключеният застрахователен договор по първия договор за кредит от 28.06.2019 година, като по този начин не се държало сметка за наличието на застрахователното покритие с предмет живота на застрахования кредитополучател още от тази дата през 2019 година. Застрахователното покритие не било прекъсвано, тъй като било продължавано при отпускане на втория кредит на 04.09.2020 година чрез изразено съгласие от кредитополучателя на същата дата за присъединяването му като застраховано лице по 3 групов договор за застраховка „Кредитна защита“. Във всеки един момент на двата договора за кредит кредитополучателят бил застрахован пред същия застраховател за този застрахователен риск. Според ищците, дори и да се приемело, че за заболяването си Д. узнал на 09.04.2020 година, при оперативното отстраняване на единия бъбрек, то същото не можело да се окачестви като предварително съществуващо в 5-годишния период преди датата на сключване на застраховката; същото било възникнало в периода на общото застрахователно покритие по двете застраховки.

Затова считат, че смъртта на Д. представлявала застрахователно събитие, настъпило в срока на действие на застрахователния договор, което било покрит риск съгласно същия.

Отказът на ответника за изплащане на застрахователно обезщетение бил необоснован и неоснователен. Всичко това пораждало правния интерес на ищците от предявяване на настоящия иск.

С нарочно определение № 1556 от 27.10.2021 година съдът е конституирал като страна - съищец в настоящото производство на основание чл. 26, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 134 ал. 2 от ЗЗД „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище град София и адрес на управление район „Оборище“, ул. „Московска“ №19. След изпращането на препис от исковата молба и книжата към нея същата е депозирала по делото писмено становище, в което на първо място се поддържа, че конституирането й като съищец било недопустимо.

При условията на евентуалност е заявено становище за основателност на предявения иск. Изтъква, че във връзка с кредита за текущо потребление от 04.09.2020 година Младен Д. се присъединил към групата на застрахованите лица по групова застраховка „Кредитна защита“ на кредитополучателите на „Банка ДСК“ АД. Същият добросъвестно и точно изпълнявал задължението си за плащане на застрахователна премия спрямо „Групама Живозастраховане“ ЕАД.

Счита позоваването от страна на ответника на изключващите отговорността му като застраховател обстоятелства на основание чл. 12.4 във връзка с чл. 11 от ОУ несъстоятелно.

Оспорено е и становището му във връзка с медицинските епикризи за периода от 08.04.2020 година до 06.08.2021 година. Изтъква в тази връзка липсата на доказателства, удостоверяващи субективното възприятие и знание на кредитополучателя относно заболяването му. Не било установено по безспорен начин и знанието на починалото лице относно инкорпорираните в съответните документи факти и заболявания, а още по- малко за тяхната прогноза, както и относно причината за леталния изход. С оглед на това, не следвало да се прилага разпоредбата на чл. 14 от ОУ, даваща възможност застрахователят да бъде освободен от задължението си за заплащане на застрахователното обезщетение. Не били налице алтернативните предпоставки, пораждащи това право и предвидените в закона възможности - чл. 449 от КЗ, изключващи отговорността на застрахователя. Твърди също така, че липсвала причинно-следствена връзка, съобразно изискванията на т. 12.4 и т. 11 от ОУ, нито обосновано можело да се предположи наличието и; не следвало да се презюмира и знание от страна на застрахования.

Сочи, че дори и да било доказано по делото знание, трябвало до бъде установено 4 наличието на причинно-следствена връзка между заболяването и настъпилата смърт на застрахования. Според официалните данни, обявени от Националния статистически институт въз основа на „Европейски съкратен списък“ /Хармонизиран списък, разработен от Евростат, използван за международни сравнения/, от 2020 година бил включен Клас XXII Кодове за специални цели, в т. ч. Ковид-19, като на 100 000 души от населението на България, общо смъртни случая били 1798.8, от които 5.6 били в резултат на злокачествено новообразувание на бъбрека, с изключение на бъбречното лечение, а 25.6 били в резултат на болести на бъбреците и уретера. За сравнение от исхемична болест на сърцето общо смъртните случаи били 219.8, пневмонии - 42.9, падания 6.5.

Разпечатката съдържа 26 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1c761af-c3fe-4a2c-8c48-6d570e36b670