Решение № 598 от 08.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20211000502453 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.

С решение от 01.06.2018 г. по гр.д. 5679/2014 г. на Първо ГО, 13 състав ответниците Д. А., Ж. Й., А. Й., М. М. и А. М. са осъдени да заплатят на „Си Ел 2003“ ООД (н) на основание чл. 74, ал. 1 ЗС общо 1 033 200 лева подобрения, направени от дружеството в техния собствен недвижим имот съразмерно с квотите им в собствеността и отхвърлил исковете до пълния предявен размер.

В отхвърлителната част решение от 01.06.2018 г. по гр.д. 5679/2014 г. на Първо ГО, 13 състав е влязло в сила

В осъдителната си част решение от 01.06.2018 г. по гр.д. 5679/2014 г. на Първо ГО, 13 състав е обжалвано пред САС. С решение 1421 от 01.07.2020 г. по гр.д.

5346/2018 г. САС е отменил решението и е отхвърлил исковете на Си Ел 2003 срещу собствениците на земята, като е дал правна квалификация по чл. 74, ал. 1 ЗС и е преценил, че правоотношенията следва да се уредят между собствениците на земята и последващите суперфициари, а не между собствениците на земята и строителя. Приел е, че строителят, макар да е извършил подобренията фактически, няма право на тях, тъй като за тези подобрения той вече е получил престация, реализирал ги е, като се е разпоредил възмездно с тях и след като стойността на получено от „Си Ел 2003“ ООД (н) в размер на 895815, 68 лева е повече от полезните разноски от 776350,11, които е направил, исковете са неоснователни.

ВКС с решение 74 от 16.07.2021 г. по гр.д. 4064/2020 на Първо ГО е отменил решение 1421 от 01.07.2020 г. по гр.д. 5346/2018 г. и частично е уважил исковете, като е приел, че искът е с правно основание чл.72 ЗС и е основателен по отношение на следните групи обекти:

1

1.

Обектите, за които собствениците на земята са си запазили правото на строеж с нотариалния акт № 33/13.02.2008 г. - апартаменти 1-2, 2-3, 3-4, 3-5, 4-1, 4-3, 44 и 6-3 с обща застроена площ от 662,95 кв. м.; магазини 1, 2 и 3 с обща застроена площ от 136,20 кв. м.; ателие №1 с площ от 27,32 кв. м., студио № 7-2 с площ от 51,64 кв. м. и гаражи 1, 2, 3, 4, 5, 11, 12, 13, 26, 27 с обща застроена площ от 147,56 кв. м. или обща застроена площ от 1025,67 кв. м.

2.

Обектите, които са предмет на извършения през 2014 г. апорт в капитала на „Бриз юг 4“ ООД - гаражи № 4, 5, 6, 9, 10, 14, 15, 16, 17, 20, 21, 22, 23, 24 и 25 с обща застроена площ от 268,79 кв. м.; магазин № 4 с площ от 96,05 кв. м.; ателиета № 3 и № 4 с обща застроена площ от 127,63 кв. м.; апартаменти № 2-1, 2-2, 2-3, 2-4, 3-1, 4-2, 4-5, 5-1, 5-2, 5-5, 6-2 и 6-4 с обща застроена площ от 889,56 кв. м. и студио № 7-3 с обща застроена площ от 49,65 кв. м. Общата застроена площ на всички обекти, предмет на апортна вноска, е 1431,77 кв. м. От посочената площ 1431,77 кв.м. следва да се извади площта на апартамент 2-3 – 95,29 кв. м., тъй като тя се дублира – апартаментът едновременно е със запазено право на строеж от собствениците на земята и е предмет на апортна вноска. Тъй като нотариалният акт, с който е запазено правото на строеж, е вписан преди вписване на апортната вноска, площта на този апартамент следва да се отнесе към обектите, за които собствениците на земята са си запазили правото на строеж. От площта на обектите, предмет на апортна вноска, следва да се извади и площта на апартамент 6-4, който също се дублира – той е предмет на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД и на апортната вноска. Тъй като първо е вписана исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД, преимущество има ищцата по това дело Б.

Т. В., а тъй като исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД е вписана преди вписването на исковата молба по чл.87, ал.3 ЗЗД, този обект не се връща в патримониума на собствениците на земята и те не носят за него отговорност по чл.72 ЗС.

Разликата между посочените площи е 1266,56 кв. м. и за нея собствениците на земята носят отговорност по чл.72 ЗС

3.

Обектите по уважения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.67 ЗС – апартамент № 1-4 с площ от 103,68 кв. м. и гараж 9 с площ от 13,80 кв. м. или общо 117,48 кв. м.

Общият сбор на площите, за които собствениците на земята носят отговорност по чл. 72 ЗН според решението на ВКС, е 2409,71 кв. м. За тази площ ВКС е уважил иска съобразно заключението на вещото лице инж. Н. К. О. пред първата инстанция, според което увеличената стойност на имота вследствие извършените подобрения възлиза на 861 000 лв. Тази сума е определена на база застроена площ на сградата от 4162,79 кв. м. С решението на ВКС ответниците са осъдени да заплатят на „СИ ЕЛ 2003“ ООД / в несъстоятелност/, както следва: Д. Б. А. да заплати сумата от 193 880 лв., ведно със законната лихва от 04.05.2016 г.; Ж. Б. Й. да заплати сумата от 183 961,72 лв., ведно със законната лихва от 04.05.2016 г.; А. Ю. Й. да заплати сумата от 24 073,02 лв., ведно със законната лихва от 04.05.2016 г.; М. Б. М. да заплати сумата от 56 120,54 лв., ведно със законната лихва от 04.05.2016 г.; М. Б. М. и А. К. М. да заплатят сумата от 40 370,90 лв., ведно със законната лихва от 04.05.2016 г.

ВКС е върнал за ново разглеждане делото относно обектите с обща площ 1753,08 кв. м., тъй като е посочил, че дали искът по чл.72 ЗС е основателен следва да се прецени след приключване на заведените от собствениците на земята срещу последващите суперфициари искове по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.67 ЗС за собственост на отделни недовършени обекти в сградата, както и неяснотата за броя на тези дела и конкретно за кои обекти се отнасят.

След като е поискал справки от СРС и от СГС, както и е дал възможност на страните да заявят кои са тези дела, САС с определение от о.с.з. на 11.04.2022 г. на 7 2 състав е спрял производството по гр.д. 2453/2021 г. на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на следните граждански дела: гр.дело № 39976/2017 година на СРС; гр.дело № 41739/2016 година на СРС; гр. дело № 5679/2014 година на СГС и гр.д. № 12178/2019 година на СГС.

С молба от 03.11.2022 г. адв. К. от името на ответниците в първоинстанционното производство е приложил решения по гр.дело № 39976/2017 година на СРС; гр.дело № 41739/2016 година на СРС с отбелязване за влизането им в сила. Гр. дело № 5679/2014 година на СГС е приложено към настоящото дело, приключило е частично с решение на ВКС и част от неговия предмет следва да се разгледа от настоящия въззивен състав след отменителното решение на ВКС в останалата част по гр.д.

4064/2020 г. по описа на ВКС. Гр.д. № 12178/2019 година на СГС е приключило с потвърждаване на решението от САС по гр.д. 279/2023 г. с решение от 30.01.2025 г., влязло в сила на 19.03.2025 г. според деловодната система ЕИСС. Като е съобразил данните за влизане в сила на решенията, преценени като преюдициални, настоящият състав след отвод на първоначалния докладчик от 7 състав на САС, е възобновил производството.

В проведеното на 06.11.2025 г. открито съдебно заседание адв. Х. от името на жалбоподателите моли да се уважи въззивната жалба и изцяло да бъде отхвърлен предявения иск в частта, в която подлежи на разглеждане по това производство, като погасена чрез извършено прихващане. Синдикът на ответника по жалбата в писмена молба за заседанието моли съда да потвърди решението на СГС в останалата му висяща осъдителна част.

Предмет на въззивна проверка е решение от 01.06.2018 г. по гр.д. 5679/2014 г. на Първо ГО, 13 състав, в частта, в която са уважени исковете на „Си Ел 2003“ (н), както следва: срещу Д. Б. А. за сумата от 208 035 лв., ведно със законната лихва от 04.05.2016 г.; срещу Ж. Б. Й. за сумата от 197 392,28 лв., ведно със законната лихва от 04.05.2016 г.; срещу А. Ю. Й. за сумата от 25 830,98 лв., ведно със законната лихва от 04.05.2016 г.; срещу М. Б. М. за сумата от 60 217,46 лв., ведно със законната лихва от 04.05.2016 г.; срещу М. Б. М. и А. К. М. за сумата от 43 318,10 лв., ведно със законната лихва от 04.05.2016 г. Тези суми представляват разликата между уважителните части на решението на СГС по гр.д. 5679/2014 г. и на ВКС по гр.д. 4064/2020.

В молба по настоящото дело от 03.11.2022 г. ответниците, въззивни жалбоподатели твърдят, че ВКС неправилно е изчислил общата площ, за която би се дължала увеличената стойност, възразяват и срещу квалификацията, дадена от ВКС, както и твърдят, че не е съобразена таблицата на вещото лице О. и сумите, платени за инвестиционен проект и разрешение за строеж, не следва да се отчитат.

Поддържа се направеното пред СГС изявление за прихващане и се уточнява, че на 17.07.2013 г. въззивните жалбоподатели са предявили срещу „Си Ел 2003“ ООД (н.) иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство, обективиран в нотариален акт № 33, том I, рег. № 1941, дело № 27/2008 г. и евентуален иск по чл. 67 ЗС. По подадената искова молба е образувано гр. д. № 9932/2013 г. по описа на Софийския градски съд, I18 състав. С Решение № 1668/10.03.2015 г. по делото договорът за суперфиция е развален, като решението е влязло в сила на 04.05.2016 г. „Си Ел 2003“ ООД (н.) е предявил насрещен иск по гр. д. № 9932/2013 г. на СГС, I-18 състав, първоначално като частичен за сумата от 15 000 лв., впоследствие увеличен на 25 100 лв., а след това – до пълния претендиран размер от 1 556 196,70 лв. С определение от 26.03.2014 г. по гр. д. № 9932/2013 г. на СГС, I-18 състав, насрещният иск е отделен за самостоятелно разглеждане, като по него е образувано гр. д. № 5679/2014 г. на СГС, I-13 състав, част от предмета на което се разглежда сега.

3

С насрещен иск с отговора на исковата молба с вх. № 43860/03.04.2015 г. по гр. д.

№ 5679/2014 г. на СГС, I-13 състав са предявени претенции на ответниците за пропуснати ползи, неустойки и вреди (л. 139–153 от първоинстанционната преписка).

Първоначално е предявен частичен иск в размер на 30 000 лв. от общ размер 1 246 692,82 лв., който впоследствие е увеличен до пълния претендиран размер. С молба от 14.12.2016 г. с вх. № 162029 по гр. д. № 5679/2014 г. на СГС, 13 състав (л. 209–216) е направено и изрично изявление за прихващане. С определение № 7187/10.03.2017 г. по гр. д. № 5679/2014 г. на СТС, 1-13 състав (лист 306 и 307 от първоинстанционното дело), е разделено разглеждането на предявените от „Си Ел 2003“ ООД (н.) искове и насрещните искове на ответниците. По отделеното дело – гр.д. № 3302/2017 г. на СГС, 1-13 състав е постановено решение от 12.04.2019 г., влязло в сила на 06.08.2020 г.

Прави се ново изявление за прихващане с вземанията на ответниците по решението гр.д. № 3302/2017 г. на СГС, 1-13 състав.

Обжалваното сега решение е валидно и допустимо. Предявените искове са с правно основание чл. 72 ЗС. Неоснователни са възраженията на въззивните жалбоподатели срещу тази правна квалификация. В отменителното си решение ВКС е приел, че въззивният съд е дал неправилна квалификация на предявения иск. Посочил е, че в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГК, изрично е посочено, че при разваляне на договор за учредяване на право на строеж суперфициарят ще има правата по чл. 72 ЗС като добросъвестен владелец, защото е придобил правото на строеж на валидно законно основание. За ликвидацията на отношенията със собственика на земята в този случай следва да намерят приложение разясненията, дадени в ППВС 6/74 г. т. IV, като суперфициарят ще има право да получи увеличената стойност на имота. Квалификация по чл.72 ЗС на иска за подобрения в подобна хипотеза се дава последователно в практиката на ВКС решение № 278 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1132/2010 г., I г. о., решение № 314 от 28.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2010 г., I г. о., решение № 46 от 18.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5692/2014 г., I г. о., решение № 40 от 20.07.2017 г. на ВКС по гр. д.