Решение № 467 от 20.06.2019, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 467 20.06.2019г. гр.С.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав,

На шести юни 2019г.

В публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар Стойка Стоилова

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 68 по описа за 2013 год., за да се произнесе съобрази следното :

Производството е на основание чл.45- 49 във вр. с чл.82 - 86 от ЗЗД.

Постъпила е Искова молба от лицето Д.Г. ***, който заявява, че на 20.05.2010г. в гр.К., обл.С. лицето Г.С.Т. *** извършил срещу него престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК за това, че на 20.05.2010г. в гр.К. извършил действия по нанасяне на удар с бутилка отгоре в лявата теменна област на главата на доверителя ми, с което причинил на последния средна телесна повреда - отворено депресионно счупване на черепните кости в лявата теменна област, което нараняване прониква в черепната кухина. Твърди, че след инцидента изпаднал в критично състояние - повръщал, имал непосилни болки и имал нужда от медицинска помощ, за да бъде стабилизиран, на следващата сутрин отишъл в ЦСМП- К., където било установено счупване на черепа му и след това отишъл в МБАЛ- гр.С., където постъпил в неврохирургично отделение и бил опериран по спешност. Сочи, че за така извършеното престъпление било образувано производство по НОХД № 75/2012г. по описа на РС- К., по което ответникът бил осъден на наказание „шест месеца лишаване от свобода", изтърпяването на което било отложено за срок от 3 г. на основание чл.66, ал.1 от НК. Твърди, че в съгласно заключение на съдебно-медицинската експертиза по това НОХД бил получил контузия на главата, сътресение на мозъка, отворено депресионно счупване на черепните кости в лявата теменна област /разкъсноконтузна рана на главата с подлежащо счупване на костите/, като описаните травматични увреждания били причинени от ответника, в резултат на нанесения побой - по време и начин, описани в досъдебното производство. Било установено, че периодът за възстановяване на травматичните увреждания е по-дълъг от 30 дни и че отвореното депресионно счупване на черепните кости представлявало проникване в черепната кухина, а останалите травматични увреждания му били причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счита, че в резултат на това увреждане от 20.05.2010г. той бил претърпял и продължавал да търпи силна физическа и душевна болка, чувствал силно неразположение и болка в главата, която не можела да отшуми и до днес и му се налагало да приема ежедневно обезболяващи средства.

Поради което моли съда на основание чл.45 от ЗЗД да осъди ответника Г.С.Т. да заплати му заплати сумата 26 000 лв., представляваща парично обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди- болки и страдания в следствие от причинените му на 20.05.2010г. увреждания, ведно със законната лихва върху главницата 26 000 лв. от датата на увреждането/20.05.2010г./ до окончателното изплащане на сумите, както и всичките му разноски по делото. В този смисъл пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото. В аналогичен смисъл е и писмената му защита по делото.

Ответникът Г.С.Т. *** в Отговора си на Исковата молба сочи, че не признавал исковата претенция против него, тъй като в резултат на същото това процесно събитие/скандал на 20.05.2010г. в заведението „А.“- гр.К./, предизвикат според него от самия ищец Д.Г.Г., той бил получил тежка телесна повреда- откъсване на ушната мида и обезобразяване на лицето. Според него в тази връзка със своя осъдителна присъда по НОХД № 950/2011г. на РС- К., и щецът Г. бил осъден на 2 г. „лишаване от свобода“ с приложение на чл.66, ал.1 от НК, както и да му заплати, като пострадал сумата 9 500 лв. парично обезщетение за причинени му неимуществени вреди по предявения в наказателното производство граждански иск. Заявява, че предявения против него граждански иск по чл.45 от ЗЗД бил изцяло неоснователен, поради нанесената му от ищеца при същия инцидент тежка телесна повреда-откъсване на ухото,обезобразяване на лицето и последвалите болки и страдания от извършената и предстоящите хирургически интервенции. Поради което моли да бъде отхвърлен изцяло, със законните последици от това. Претендира разноските си по делото. В подобен смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото, който заявява, че искът е прекомерно завишен, като размер, и моли да бъде значително редуциран. В такъв смисъл е и писмената му защита по делото.

СЪДЪТ след като се запозна с всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, със становищата на всяка една от страните, със заключението на съдебните експертизи по гражданското дело и с постановените и влезли в законна сила актове по наказателното производство, както и с приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА :

Ищецът е лице, пострадало от извършено срещу него от ответника престъпление от общ характер по смисъла на НК, причинени са му болки и страдания в резултат на това, налице е доказано виновно поведение от страна на ответника против него, следователно искът е своевременно предявен, същият се явява процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен ОС- С.и съдът следва да се произнесе по съществото на спора в рамките на исковите претенции.

ОТНОСНО

МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКА :

Видно от събраните по делото писмени доказателства- Присъда № 108/06.08.2012г. на КРС, Решение № 261/13.12.2012г. на СОС, Отговор от ответника от 03.07.201Зг., Удостоверение № 792/2010г., Епикриза № 993/09.06.2010г, СМЕ по писмени данни № 2010-442, СМЕ по писмени данни № 2011-167, съдебнопсихиатрична експертиза № 89/11.05.2011г., Призовка за ВКС, Удостоверение № 792/2010г., Епикриза № 993/09.06.2010г., СМЕ по писмени данни № 2010-442, СМЕ по писмени данни № 2010-167, съдебнопсихиатрична експертиза № 89/11.05.2011г., Писмо изх.№ 2657/11.07.201Зг. на СОС, Писмо № 1782/12.07.201Зг. на ВКС, Писмо изх. № 2721/15.07.201Зг. на СОС, Писмо изх.№1379/15.07.201Зг. на КРС, Молба от адв. П. от 25.07.201Зг., Удостоверение № 792/2010г., СМЕ по писмени данни № 2010-442, СМЕ по писмени данни №2010-167, Епикриза изх.№ 993/09.06.2010г., Съдебнопсихиатрична експертиза № 89/11.05.2011г., Писмо изх. № 249/20.01.2014г. на ПАС, Писмо изх.№ 228/04.02.2014г. на КРС, Решение № 405/05.02.2014г. на ВКС, Писмо изх.№ 1469/27.03.2014г. на СОС, Молба № 12007/24.10.2011г. на КРС, Протокол от 24.11.2011г. на КРС, Присъда № 27/04.02.201Зг. на КРС, Въззивна жалба № 2099/28.02.201Зг., Протокол от 19.03.2014г. на СОС, болн. лист от 15.05.2014г. и приключеното гр.д. № 48/2014г. на ПАС, на 20.05.2010г. в гр.К., обл.С. ответникът Г.С.Т. *** е извършил срещу ищеца Д.Г. *** умишлено престъпление от общ характер по смисъла чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК за това, че на тази дата/20.05.2010г./ в гр.К., обл.С. е извършил действия по нанасяне на удар с бутилка отгоре в лявата теменна област на главата на ищеца Г., с което му е причинил средна телесна повреда, представляваща отворено депресионно счупване на черепните кости в лявата теменна област, което нараняване прониква в черепната кухина. След инцидента ищецът Г. изпаднал в критично състояние- повръщал, имал непосилни болки и имал нужда от спешна медицинска помощ, за да бъде стабилизиран. На следващата сутрин ищецът Г. ***, където било установено счупване на черепа, след това отишъл в МБАЛ- гр.С., постъпил в неврохирургично отделение, където бил опериран по спешност. Безспорно доказано е, че за така извършеното престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК било образувано наказателно производство по НОХД № 75/2012г. по описа на РС- К., по което ответникът Т. бил осъден на наказание „6 м. лишаване от свобода"- условно, като изпълнението на наказанието било отложено за изпълнение за срок от 3 г. на основание чл.66, ал.1 от НК. В резултат на това деяние на ответника, ищецът е получил контузия на главата, сътресение на мозъка, отворено депресионно счупване на черепните кости в лявата теменна област /разкъсноконтузна рана на главата с подлежащо счупване на костите/, като описаните травматични увреждания били причинени от ответника, в резултат на нанесения побой, по време и начин, по гореописания начин. Безспорно доказано е, че периодът за възстановяване на травматичните увреждания е по-дълъг от 30 дни, че отвореното депресионно счупване на черепните кости представлява проникване в черепната кухина, а останалите травматични увреждания причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. И в резултат на това увреждане от 20.05.2010г. ищецът е претърпял и продължава да търпи силна физическа и душевна болка, чувствал силно неразположение и болка в главата, която не може да отшуми и до днес, като му се налага да приема ежедневно обезболяващи средства.

Горното се доказва и от съдържащите се в приключеното НОХД против ответника-подсъдим множество писмени доказателства- съдебно медицинско удостоверение № 792/10г., съдебно-медицинска експертна справка № 14/2010г., копие от лабораторен журнал от ЦСМП- С.и ЦСМП- К., история на заболяването № 10262 на името на ищеца Г., декларация за информирано съгласие, предоперативна епикриза от неврохихургично отделение от МБАЛ „проф. д-р Ст. К.“ - С.на негово име, анестезиологичен лист № 879/21.05.10г., фиш за имунохематологично изследване на името на ищеца, оперативен протокол № 10262 на негово името, направление за хоспитализацията му, регистриране на процедури по клинична пътека № 203 „Хирургично лечение при травма на главата“, лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка на името на ищеца, епикриза от неврохирургично отделение на негово име, които представляват всичките установяващи обстоятелства, свързани с пострадалото лице- ищец и получените от него телесни увреждания от ответника.

Съгласно събраните по делото множество гласни доказателства- показанията на разпитаните общо 3 бр. свидетели, се установява следното :

Свидетелката Д. В. Г./бивша съпруга на ищеца Д.Г./ заявява, че познава ищеца Д.Г. от 1991г., когато били още ученици, след това станали и семейство в продължение на 12 г., като преди 4 г. се развели официално. Била заедно с ищеца Д.Г. същата вечер на абитуриентска вечер в заведение в гр.К., след това били с компания в ресторант. Станал инцидента, за който според нея нямало мотив, тъй като всички били на масата, седяли, говорили си, като тя седяла срещу ищеца. Видяла непознат човек, който с бутилка ударил по главата ищеца Д.Г., както бил с гръб към нападателя, за който научила, че се казва Г.. Знае от ищецаДаниел, че те двамата не се познавали по- рано. Станалото било голям кошмар за него, за нея и за децата им, било много страшно което се случило, защото пострадалия ищец още тогава паднал на земята.

След това извели Д. навън да се съвземе, после си отишли в къщи, къдато той я попитал какво и защо се е случило. Вечерта мислели, че само леко е ударен по главата, но до сутринта станало по- зле положението, защото Д. имал главоболие, виене на свят, повръщаше, синини под очите, проявявал летаргия, станало било нещо лошо с него. Д. се съгласил да го прегледа лекар и отишли в болницата в гр.К. и в гр.С., като при извършения преглед се установило, че нещата са сериозни и се налага операция и наистина бил опериран, защото от удара получил счупване на черепа. Преди операцията лекарят им казал, че има възможност след операцията пострадалия да получи намалена работоспособност, епилепсия или емоционално да има проблеми. Всички от семейството били под напрежение по време на операцията. Дълго време след операцията Д. се възстановявал, а те се притеснявали дали няма да се прояви нещо нередно след операцията му. В болницата той престоял доста време, след това доста време бил с превръзка на главата.

Лекарите го били предупредили изключително много да внимава, като извършва някаква дейност, да не се удари, да не падне и да не се получи повторно сътресение. Самата гледка била доста неприятна, тъй като той имал много дренажи, децата им били в шок. Д. се възстановявал в продължение на около 6- 7 месеца. По- рано той бил активен спортист, обръщал много внимание на физическата си подготовка, правел си тренировки, но след това всичко му станало безразлично- лекарите му забранили да спортува, трябвало да бъде под строго наблюдение, наложило се да стопира много предишни дейности, за да се предпази. От случката Д. изпаднал в депресия, затворил се в себе си, измъчвал се, че не е пълноценен, както преди. Преди той бил много жизнен и деен в действителност, но станалото много злу му се отразило. Това била и една от причините за края на брака им-станал некомуникативен, затворил се в себе си и това се отразило на семейните им отношения.