Решение № 878 от 23.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. Пловдив, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20235330201305 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 23-1030-000029/03.02.2023г., издадено от ВПД Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -Пловдив, с което А. А. Б., с ЕГН: ********** е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят, А. А. Б., обжалва цитираното НП като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че ПТП е допуснато поради наличие на компрометиран бордюр, навлязъл в пътното платно. Поради това се твърди липса на вина за извършване на твърдяното нарушение и се претендира за отмяна на НП.

Въззиваемата страна не изразява становище по така депозираната жалба.

От фактическа страна се установява следното:

На 01.01.2023 г., около 14.00 часа жалбоподателят Б. управлявал т.а.

„Рено Мастер“ с рег. № *** в град Пловдив, по бул. „Руски“, посока бул.

„Шести Септември“, когато изгубил контрол над управлявания от него автомобил, излязъл от платното за движение и се блъснал в намиращо се на 1 тротоара дърво, в следствие на което причинил материални щети на управлявания от него автомобил. Пристигналия на място полицейски служител от Сектор „Пътна полиция“ – свид. С. Т. установил, че водачът не е съобразил скоростта на движение на управлявания от него автомобил с пътните условия, в следствие на което съставил АУАН за констатираното от него. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят бил санкциониран с глоба в размер на 200.00 лева - за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Като свидетел по делото е бил разпитан актосъставителят- свид. С. Т., който в своите показания е потвърдил изцяло отразените от него обстоятелства в АУАН. Свидетелят е заявил, че пристигайки на мястото на инцидента е констатирал, че времето е светло и ясно. Водачът изрично възразил пред него, че няма вина за настъпилото ПТП, посочвайки бордюр на тротоара, който навлизал в пътното платно с около 10 см. (към момента след удара), посочвайки, че преди ударът най-вероятно бордюрът е навлизал още по-малко в пътното платно. Въпреки това свидетелят Т. предприел действия по съставяне на АУАН, тъй като измерил пътното платно, което било широко 10 м. и в тази връзка преценил, че водачът е можел да избегне констатираната неравност на бордюра, доколкото трафикът по това време не бил интензивен и е нямало причина водачът да се движи толкова плътно до тротоара.

Настоящият съдебен състав кредитира напълно тези показания, доколкото същите изхождат от обективен доказателствен източник и се оценят като логични, последователни и кореспондиращи с наличния по делото Протокол за ПТП.

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай е констатирано, че на описаните в АУАН и НП дата и място жалбоподателят Б. е изгубил контрол над управлявания от него автомобил, излязъл е от платното за движение и се е блъснал в намиращо се на тротоара дърво, в следствие на което причинил материални щети на 2 управлявания от него автомобил. Последното се установява по един несъмнен начин от показанията на актосъставителя и приложения по преписката Протокол за ПТП. Всъщност по същество фактите, описани в АУАН и НП не се оспорват от жалбоподателя, който твърди единствено, че фактът на допуснатото ПТП се дължи на наличието на изкривяване на бордюрната редица на тротоара, довела до навлизането на бордюра в пътното платно с няколко сантиметра (неустановено колко преди настъпване на удара, но под 10 см., колкото са измерени след настъпването на удара). Последното обстоятелство не се отрича от актосъставителя, който потвърждава това, но добавя и че към този момент трафикът е бил спокоен, а ширината на пътното платно (над 10 метра) е позволявала спокойното избягване на този инцидент, доколкото е нямало причина водачът да се движи така плътно до бордюрната редица. Същиятм като водач на МПС е бил длъжен да съобрази поведението си с пътните условия, в тов число с наличието на компрометирания бордюр, като избегне същия, доколкото пътната обстановка (липсата на интензивно движение, светло и ясно време) са позволявали това. При това положение следва да се сподели изводът на наказващия орган за допуснато виновно нарушение на правилата за движение и по-конкретно на нормата на чл. 20, ал.

2 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Установените по-горе обстоятелства сочат на извод, че в конкретния случай водачът не е съобразил скоростта си с конкретните пътни условия, и поконкретно със съС.ието на въпросния бордюр, поради което същият следва да носи отговорност за последиците.

Съдът не констатира и основания за ревизиране на размера на наложеното наказание, тъй като съгласно нормата на чл. 179, ал. 2, пр.1 ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Касае за 3 законово фискиран размер, който не подлежи на редукция.

Съдът не намери основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка съдът отчете характера на същото - касае се за нарушение с висока степен на обществената опасност, което е могло да причини настъпването на значителни вредни последици за останалите участници в движението. Установи се, че конкретното нарушение е допуснато в светлата част от денонощието по един от натоварените пътни участъци в града с концентрация и на граждани, движещи се по тротоарите. Предвид горното единствено късмет е причината за липсата на настъпили други фатални последици. Видно от приложената по делото справка за нарушител водач е, че жалбоподателят и друг път е санкциониран за нарушения по ЗДвП, като предходните санкционирания на водача не са изиграли своя поправителен ефект, поради което настоящият съдебен състав намира, че целите на ЗАНН в конкретния случай биха могли да се изпълнят единствено с потвърждаване на обжалваното НП.

Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.

По изложените съображения, ПРС, 25 н.с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-1030-000029/03.02.2023г., издадено от ВПД Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -Пловдив, с което А. А. Б., с ЕГН: ********** е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4