Решение № 417 от 22.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева в присъствието на прокурора Т. Ив. П. като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20211100109588 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Ищцата П. К. твърди, че през 2010 г. е образувано ДП № 15390/2010 г. по описа на 06 РУП-СДВР, по което ищцата е привлечена в качеството на обвиняем. Прокуратурата е внесла обвинителен акт по образуваното досъдебно производство за тежко умишлено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Въз основа на посочения обвинителен акт е образувано НОХД № 20432/2014 г., по описа на СРС, НО, 101 с-в. Твърди, че по делото е постановена оправдателна присъда от 02.10.2019 г. Сочи, че по първоинстанционното дело са били насрочени 23 на брой открити съдебни заседания.

Депозиран е протест от представителя на СРП срещу така постановената оправдателна присъда, въз основа на който е образувано ВНОХД № 1839/2021 г. на СГС, НО, VII въззивен състав. С решение № 63/13.07.2021 г., постановено по същото дело, първоинстанционната оправдателна присъда е потвърдена, като решението е окончателно. Въз основа на изложеното сочи, че наказателното производство, в двете му фази е продължило повече от 10 години, като само съдебната фаза срещу ищцата, на две инстанции, е продължила повече от 7 години. Въз основа на проведеното наказателно производство, ищцата твърди, че е била подложена на силен психически тормоз, била е в постоянно стресово състояние, което е пречило на нормалната комуникация с другите, както и на изпълнение на работните задължения. Сочи, че фактът на незаконното обвинение е рефлектирал върху честта и достойнството , още повече, че ищцата е с чисто съдено минало. Поради това иска ответникът Прокуратурата на Република България да заплата сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 29.07.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва предявения иск като неоснователен, като излага подробни доводи в тази насока. Твърди, че посочените от ищцата вреди не са доказани и не е доказана причинната им връзка с воденото наказателно производство. Възразява, че не е установено кога присъдата е влязла в сила. Възразява и че 1 размерът на претендираното обезщетение е завишен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

От приобщеното НОХД № 20432/2014 г. на СРС, НО, 101 състав се установява, че на 29.11.2010 г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител и е образувана пр. пр. № 42503/2005 г. по описа на СРП. На 12.12.2012 г. досъдебното производство е образувано срещу ищцата с постановление за привличане на обвиняем.

Посоченото постановление е предявено на 17.01.2014 г. на ищцата. Впоследствие срещу нея е внесен и обвинителен акт с обвинение за тежко умишлено престъпление по чл. 202, ал. 2, т.

1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 2 НК – длъжностно присвояване в големи размери, въз основа на който в СРС е образувано приобщеното съдебно наказателно производство. От приложеното дело се установява, че в производството на първа инстанция са проведени 23 открити съдебни заседания с участието на ищцата. По делото е постановена оправдателна присъда от 02.10.2019 г., която е протестирана от СРП. Въз основа на подадения въззивен протест е образувано ВНОХД № 1839/2021 г. на СГС, НО, VII възз. състав. По посоченото въззивно наказателно производство оправдателната присъда е потвърдена с решение № 63/13.07.2021 г., който съдебен акт е окончателен. От изложеното следва че в периода 12.12.2012 г. до постановяване на окончателния съдебен акт на 13.07.2021 г. срещу ищцата е било водено наказателно производство по посоченото обвинение в тежко престъпление.

Поначало всяко лице, на което неоснователно е повдигнато обвинение, преживява определен стрес от това, което обстоятелство е нормална последица от ситуацията, в която лицето попада. Този стрес е в зависимост и от тежестта на повдигнатото обвинение, тъй като възможността за налагане на по-тежко наказание, особено лишаване от свобода за попродължителен срок с оглед на повдигнатото обвинение, утежнява негативните емоции, които обвиняемият изпитва. Поради това в конкретния случай следва да се отчете, че повдигнатото на ищцата обвинение е за тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години.

При съобразяване продължителността на въздействието върху ищцата като обвиняем, а впоследствие като подсъдим, което е свързано и с продължителността на изпитваните от нея отрицателни емоции във връзка с наказателното производство срещу нея, следва да се има предвид общата продължителност на наказателното производство срещу ищцата, която е около 10 години. Извършените спрямо нея действия преди привличането като обвиняем, дори и преди образуването на досъдебното производство в хода на предварителните проверки, също следва да бъдат съобразени като част от всички действия, извършени спрямо ищцата и с нейно участие в хода на наказателното производство срещу нея. Този период следва да се определи като надхвърлящ нормалната продължителност на производството. Следва да се има предвид и неудобството, причинено на ищцата, свързано с необходимостта да участва в наказателното производство. Освен при повдигането на обвинение срещу нея, тя е участвала в 24 съдебни заседания, проведени на две съдебни инстанции.

2

При наличието на влязла в сила оправдателна присъда следва да се отчете обстоятелството, че именно действията на прокуратурата стоят в началото на инициирането на наказателно производство срещу ищцата, включително и на съдебната му фаза. Това показва и наличието на пряка причинна връзка между действията на прокуратурата и понесените от ищцата неимуществени вреди, включително в резултат от продължителността на съдебното производство срещу нея. Освен това трябва да се има предвид и че наличието на такава конкретна причинна връзка не е необходима предпоставка за възникването на отговорността на прокуратурата за претърпените от ищцата вреди в резултат от воденото срещу нея наказателно производство, тъй като в случая прокуратурата отговаря по реда на ЗОДОВ за обезщетяването на тези вреди в качеството си на процесуален субституент на държавата (в този смисъл е и изложеното напр. в ТР № 7/2015 г. на ОСГК на ВКС), поради което следва да отговаря за всички вреди, причинени на ищцата от действията или бездействията на всички държавни органи след започването на наказателното производство срещу ищцата и във връзка с него.

Неимуществени вреди под формата на стрес, болки и страдания, причинени на ищцата във връзка с наказателното производство срещу нея, се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели П.Д. и Г.В.. От показанията им се установява, че колегите, с които ищцата работи в аптека, през цялото време са знаели за воденото срещу нея наказателно производство, което е било и причина да се съмняват в качествата , като това обстоятелство е станало известно и на работещите в други аптеки в града (гр. Враца).

Тук трябва да се посочи и това, че разгласяването на обстоятелството, че срещу ищцата се води наказателно производство, нормална последица от публичния характер на производството в съдебната му фаза. Поради това няма значение, с оглед отговорността на ответника за последиците във връзка с публичността на информацията за производството срещу ищцата, дали прокуратурата е предприела действия по разгласяването на това обстоятелство или то е станало известно на професионалния и приятелски кръг на ищцата или изобщо на обществеността по друг начин.

От свидетелските показания се установява и че поради наказателното производство срещу нея ищцата е била травмирана и психически разстроена, като според свидетелите преди всяко съдебно заседание тя е била притеснена, разстроена, не е можела да спи, с високо кръвно налягане, като това състояние е продължавало и след съответното заседание.

Според свидетелите през разглеждания период от 10 години ищцата не е имало други причини за подобен стрес, освен наказателното дело срещу нея, като изпитваната от нея тревожност се е отразила отрицателно и на отношенията в семейството на ищцата.

Допълнително негативно въздействие върху ищцата, според свидетелите, е имало и обстоятелството, че ако бъде осъдена, тя няма да има право да упражнява професията си.

Свидетелите посочват и че психичното напрежение, изпитвано от ищцата, се е отразило върху качеството на работата .

Претърпените неимуществени вреди от ищцата се установяват и от приетата по делото съдебнопсихологична експертиза, според която наказателното производство е довело до промяна в начина на живот на ищцата, която се изразява в отключване на артериална хиперТ.я и промяна в емоционалната сфера, а именно постоянни страхове, очаквания да се случи нещо лошо, недоверие в хората, самоизолация. Установява се и причинно- 3 следствената връзка между претърпените от ищцата отрицателни преживявания в психически и емоционален план през процесния период и проведеното срещу нея наказателно производство. Допълнително обстоятелство, което също следва да се съобрази е и това, че стресът, страховете, тревожността, недоверчивостта и самоизолацията на ищцата не са преминали и към момента на изследване от експертизата.

С оглед на изложените съображения по делото се установява, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата чрез прокуратурата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като претърпените от ищцата неимуществени вреди, както се посочи и по-горе, са пряко свързани с повдигнатото обвинение и воденото спрямо нея наказателно производство, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда Поради това прокуратурата следва да заплати обезщетение на ищцата за причинените неимуществени вреди, чийто размер, като се съобразят посочените по-горе обстоятелства и фактори, следва да се определи на 20 000 лв., за която сума искът следва да се уважи.

По разноските:

С оглед изхода на делото на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ищцата следва да се присъдят разноските по делото, които възлизат на 10 лв. за заплатената държавна такса, както и 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени от ищцата, тъй като с оглед на размера на иска заплатеното възнаграждение е в размер, близък до минималния съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаградения (в редакцията към момента на упълномощаването на адвоката), като при това заплатеното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършените от процесуалния представител на ищцата действия по него. На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата 250 лв., представляваща разноски за съдебна експертиза по делото.

С оглед на гореизложеното съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на П. Х. К., ЕГН **********, адрес гр. Враца, ул. „Спортна“ № 7 сумата 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнатото на П. К. обвинение в извършване на престъпление, във връзка с което е образувано НОХД № 20432/2014 г. по описа на СРС, 101 състав, заедно със законната лихва върху тази сума от 29.07.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 40 000 лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на П. Х. К., ЕГН **********, адрес гр. Враца, ул. **** сумата 1 010 лв.

(хиляда и десет лева) – разноски по делото.