Решение № 323 от 28.07.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Плевен, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА Въззивно гражданско дело № 20234400500498 по описа за 2023 година Производство по обжалване действия на съдебен изпълнител по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано на основание жалба, подадена от М. Д. Г., ЕГН-********** и В. В. Г., ЕГН-********** – и двамата с адрес в Област-Плевен, Община-Долна Митрополия, с. ***, ул.*** – длъжници по изпълнително дело №20117550400581 по описа на ЧСИ П. Д. с район на действие ОС-Плевен, рег.№ 755, против ОТКАЗ на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, изразено в Писмо до длъжниците с изх.№2404/04.05.2023г., находящо се на л.345 от изпълнителното дело..

В жалбата се твърди, че обжалваният отказ на ЧСИ да бъде прекратено принудителното изпълнение е неправилен и незаконосъобразен. В случая са налице предпоставките на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело в продължение на повече от две години, в резултат на което е настъпила перемция.

Последното валидно изпълнително действие по делото е извършено на 26.02.2016г. След това в периода от 26.02.2016г. до 02.11.2020 взискателят повече от две години не е поискал извършването на изпълнителни действия по делото, с което за ЧСИ е възникнало задължение служебно да прекрати изпълнителното производство.

1

Петитумът на жалбата е съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното разпореждане за отказ и да даде указания на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство.

Ответникът по жалбата – „ЕОС Матрикс“-ЕООД, ЕИК-131001375, представлявано от управителя Р.

И. М.-Т. – взискател по изпълнението, чрез пълномощника юрк. М. М., е подал писмено възражение, в което е изразил становище за неоснователност на жалбата. Изтъкнал е, че не са налице предпоставките на чл.433,ал1,т.8 от ГПК за перемция, тъй като не е изтекъл двегодишен срок на бездействие от страна на взискателя.

ЧСИ П. Д. с район на действие ОС-Плевен е изложил писмени мотиви, в които е описал процесуалните действия, извършени по изпълнителното дело. С оглед изложеното счита, че жалбата е неоснователна защото не са налице предпоставките на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

Приложено е копие на изпълнително дело №20117550400581 по описа на ЧСИ П. Д. с район н на действие ОС-Плевен.

Плевенският приема за установено следното: окръжен съд, като провери данните по делото,

По ДОПУСТИМОСТТА на жалбата.

Жалбата на длъжника в изпълнителното производство е допустима като подадена в срок срещу процесуални действия, изрично посочени в разпоредбата на чл.435,ал.2,т. 6 от ГПК отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От писмените доказателства, намиращи се в приложеното изпълнително дело и представени в съдебното производство, се установява следното от фактическа страна:

Изпълнително дело №201175504500581 по описа на ЧСИ П. Д. с район на действие ОС-Плевен, рег.№755 на КЧСИ, е образувано на 03.10.2011г. с първоначален взискател „Банка ДСК“-ЕАД - София и длъжници настоящите жалбоподатели – съпрузите В. В. Г. и М. Д. Г., за събиране на парични вземания, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.09.2011г. от Районен съд-Плевен, Гражданско отделение по ч.гр.д.

№5600/2011г.

От материалите, съдържащи се в приложеното копие на изпълнителното дело, се установяват извършените процесуални действия, от които съдът посочва следните, които счита за релевантни с оглед предмета на жалбата:

С молбата да образуване на изпълнителното производство, взискателят на основание чл.18 от ЗЧСИ е възложил на ЧСИ да проучи имущественото състояние на 2 длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и др., да определя начина на изпълнение, да бъде пазач на описаното имущество.(л.1 от изп.дело) ЧСИ е изпратил до двамата длъжници покани за доброволно изпълнение, които са връчени на М. Г. на 13.10.2011г., а на В. Г. – на 19.10.2011г. (л.21 и л.22 от изпълнителното дело)

На 10.10.2011г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М.

Г. в „Яна“-АД, а на 07.11.2011г. върху трудовото възнаграждение на В. Г. в „Юнион Ивкони“(л.20 и л.23 от изп дело)

На 13.12.2011г. ЧСИ е извършил опис на движими вещи в дома на длъжниците( Протокол за опис на л.30);

В резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Г., по делото са постъпвали суми до 01.02.2012г.

С Молба от 28.09.2012г. взискателят е поискал насочване изпълнението към недвижим имот на длъжниците, представляващ апартамент в гр.Плевен, ж.к***, ипотекиран за обезпечаване изпълнението на задължението към банката-кредитор.

По разпореждане на ЧСИ на 17.10.2012г. е вписана възбрана върху недвижимия имот, а на 03.11.2011г. е извършен опис.

Насрочени са няколко публични продани на имота, които са обявени за нестанали поради липса на купувачи. Последната публична продан е проведена успешно и имотът е възложен на обявения на купувач с Постановление, влязло в сила на 30.03.2015г.

(стр.220 от изпълнителното дело)

С Молба Вх. №526/20.05.2016г. банката-взискател е поискала налагане на възбрана върху недвижим жилищен имот на длъжницата М. Г., находящ се в с.***, Община –Д.Митрополия, Област-Плевен(стр.241) по разпореждане на ЧСИ възбраната е вписана в СВ-Плевен с Вх. Рег.№14045/27.09.2016г.

На основание Молба от 24.02.2017г. и приложен договор за цесия, първоначалният взискател „Банка ДСК“-ЕАД е заместен от цесионера ЕОС“Матрикс“ЕООД, който е конституиран като взискател съгласно чл.429 от ГПК.(стр.256) На 26.06.2017г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника В. Г. в три банки.(стр.277,278 и 279).

На 04.02.2019г. са наложени запори върху банкови сметки на М. Г. в други две банки(295-298)

С Молба Вх.№1560/02.11.2020г. взискателят е поискал изготвяне на нови справки в регистъра на Регистъра на банковите сметки и сейфове и при наличието на такива да се наложат запори.(стр.301)

С Молба Вх.№439/17.03.2021, взискателят е поискал насрочване на опис на движимите вещи на длъжника.(л.308)

С Молба Вх.№68/09.01.2013г. взискателят е поискал изготвяне на нови 3 справки за длъжниците от НАП и БНБ, като с оглед резултатите бъдат наложени запори.

На същата дата са наложени запори върху банкови сметки на длъжника В. Г. в две банки, а на длъжника М. Г. – в една.(ст318-320)

С Молби от 18.01.2023г. и от 27.02.2013г ., взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците в ЦКБ, както и запор на трудовото възнаграждение на длъжника В.Г. при последния работодател.(стр.326, 337) На 01.02.2023г. по изпълнителното дело е постъпила Молба, подадена от длъжника М. Г., регистрирана с Вх.№300/01.02.2023г., с която е направено искане за вдигане на запора поради настъпила давност.(л.343)

Със следваща молба, регистрирана с Вх.487/06.03.2023г., двамата длъжници –М. Д. Г. и В. В. Г., са поискали на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК да се прекрати изпълнителното производство, тъй като в периода от 26.02.2016г. до 02.11.2020г взискателят повече от две години не е поискал извършване на никакви изпълнителни действия. Посочили са също така, че по отношение на вземането е изтекла петгодишна давност съгласно чл.110 от ЗЗД.(стр.345)

С обжалвания ОТКАЗ, изразен в Писмо, изпратено до длъжниците с изх.№2404/04.05.2023г., находящо се на л.345 от изп.д., ЧСИ е отказал прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В правната теория и в съдебната практика (вкл. и мотивите към т.10 на ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС) е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

В случая ЧСИ П. Д. с район на действие ОС-Плевен правилно е установил, че не е изминал период от две години, през който взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия и поради това изпълнителното производство не е прекратено по силата на закона.

Съдът възприема изводите на ЧСИ, които са обосновани с оглед описаните по-горе факти.

Изпълнителното производство е образувано през 2011г, като взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. От материалите , обективиращи извършените процесуални действия, се установява, че в резултат на наложените запори върху вземанията на длъжниците и извършената публична продан на недвижим имот, ипотекиран в полза на банката-кредитор, по делото са постъпили плащания, чрез които е постигнато частично погасяване на дълга.

4

Съдът не установи период от две години, през който взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия. Срокът за перемция по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК се определя с оглед активността на взискателя, а не в зависимост от действията, извършени от съдебния изпълнител и резултата от предложените изпълнителни способи.

Конкретното оплакване на жалбоподателите за бездействие на взискателя през периода от 26.02.2016г. до 02.11.2020г . е неоснователно, тъй като е в противоречие с данните по делото, описани по-горе, а именно:

С Молба Вх. №526/20.05.2016г. банката-взискател е поискала налагане на възбрана върху недвижим жилищен имот, собственост на длъжницата М. Г., находящ се в с.***, Община –Д.Митрополия, Област-Плевен, представляващ поземлен имот, заедно с построените в него къща, лятна кухня и гараж.(стр.241) По разпореждане на ЧСИ възбраната е вписана в СВ-Плевен с Вх. Рег.№14045/27.09.2016г.

С Молба от 11.05.2017г., новоконституираният взискател

„ЕОС

Матрикс“-ЕООД( понастоящем ответник по жалбата), встъпил в правата на кредитор на основание договор за цесия, сключен с първоначалния взискател „Банка ДСК“-ЕАД е направил искане за извършване на справка в регистъра на БНБ за банкови сметки на длъжника В. В. Г., както и за предприемане на съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.(стр.273)

Н а 26.06.2017г. , въз основа на изпратените справки, ЧСИ е наложил запори върху банковите сметки на длъжника В. В. Г. в следните банки: ПИБ-АД(стр.277), „УникредитБулбанк“-АД(стр.278) и „Банка ДСК“-АД(стр.279);

На 04.02.2019г. са наложени запори върху банкови сметки на М. Г. в две банки: „Юробанк и Еф Джи България“-АД (стр.295) и „Райфайзенбанк“ЕАД(стр.298) С Молба Вх.№1560/02.11.2020г. взискателят е поискал изготвяне на нови справки в регистъра на Регистъра на банковите сметки и сейфове, за банкови сметки на двамата длъжници, като при наличие на такива се наложат запори.(стр.301) С оглед на горните обстоятелства, не може да се приеме, че в посочения от жалбоподателите период от 26.02.2016г. до 02.11.2022г., има време, през което в продължение на две години, взискателят да е бездействал. Обратно – и двамата взискатели периодично, през срок по-кратък от две години са подавали молби за извършване на справки в РБСС и за налагане на запори върху установените сметки. Следователно, с тези молби взискателят е искал не само извършването на проучване относно актуалното материално състояние на длъжниците, но е предлагал и налагане на запори върху установените налични банкови сметки, като изпълнителни способи за изпълнение върху вземания на длъжниците, и е изразявал готовност за внасяне на дължимите такси, определени от ЧСИ. От постъпилите съобщения, изпратени по реда на чл.508 от ГПК от банките като трети задължени лица се установява, че някои запори са приети, а други не могат да бъдат изпълнени, тъй като сметките на длъжниците са закрити..( Съобщение от „Банка ДСК“-АД от 03.07.2017г.-стр.282; Съобщение от „УникредитБулбанк“-АД от 5