Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2763 от 03.06.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 745/2025
Вид
Решение № 2763
Подписан
03.06.2025
В сила
03.06.2025
Състав
Дафина Николаева Арабаджиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2763 гр. Пловдив, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20255330100745 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д. Г. У., ЕГН:

**********, гр. П., жк.*** , бл.**, чрез адв. С. Н. – вписан в АК-П., със съдебен адрес: гр.

П., ул.*** № ** против „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „ Лъчезар Станчев“ №3 / Литекс Тауър/, ет. 10, представлявано от И. Н. Х., с която е предявен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.6, ал. 1 от договор за паричен заем № *** от *** г. поради противоречие с добрите нрави, както и поради противоречие със закона и на основание чл.

21, ал. 1 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК.

Ищецът твърди, че на ****** г. ищецът е сключил договор за паричен заем от разстояние за отпускане на кредит в размер на 1500, 00 лв., който се сочи, че е усвоен. Посочва се, че е уговорен ГПР от 48,77 % и ГЛП 40,39 %. Посочва се, че съгласно чл.6, ал. 1 от Договора ищецът е бил задължена да предостави в срок до края на следващия ден от сключването на настоящия договор банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция в размер на 1848, 00 лв. със срок на валидност до 09.08.2025, която да обезпечи вземането на ответника, като в противен случай той дължи неустойка в размер на 1200, 00 лв. Ищецът твърди, че стойностите на фиксирания лихвен процент в конкретния казус не отговарят на действителните параметри по договора. Твърди се още, че разпоредбата на чл.

6, ал. 1 от договора предвижда неустойка, представляваща близо 100% от заетата сума, с която се надвишава ГПР и се заобикаля ограничението, предвидено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Освен това оспорва клаузата, като противоречаща на добрите нрави и излизаща извън присъщите й обезщететителна, обезпечителна и санкционна функция. Твърди, че сенакърнява договорното равноправие между страните и се нарушават предпоставките на 1 чл. 11, т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Излага подробни доводи в тази насока. Предвид подробно изложените доводи моли искът да се уважи, като прогласи недействителността на клаузата, посочена в чл. 6, ал. 1 от договора за паричен заем. Претендира разноски.

Ответникът излага подробни съображения за действителност на оспорената клауза. Твърди, че с уговорената между страните неустойка не се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Не оспорва, че сумата по нея не е включена в ГПР, като сочи, че същата не следва да се включва, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че не е налице нито едно от сочените основания за недействителност, като взема становище по всяко от въведените от ищеца основания. Оспорва клаузата да е недействителна поради нарушаване на добрите нрави, като сочи, че следва да се има предвид характера на заема, който не е обезпечен.

Посочва, че дружеството не е начислявало неустойка по процесния договор за кредит, както и че липсват конкретни доказателства, от които може да се установи твърдението на ищеца.

На основание подробно изложените доводи за действителност на клаузата моли иска да се отхвърли. Ответникът възразява поради прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде определено по справедливост от съда. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и от представените доказателства се установява, че ищецът в качеството на кредитополучател е сключил на ****** г. с ответника – финансова институция договор за потребителски кредит , по силата на който му е предоставена в заем сумата от 1500 лв., която е следвало да върне ведно с договорна лихва или общо сумата от 1848 лв. чрез заплащане на 12 месечни вноски. Видно от приетия, като писмено доказателство договор, уговореният годишен лихвен процент е в размер от 40,39 %, а ГПР е в размер на 48,77 %.

В чл.4, ал. 3 от договора е предвидено, че в срок до края на следващия ден от сключването на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията , предвидени в общите условия по договора, като банковата гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1848 лева със срок на валидност до 09.08.2025 г.

Съгласно чл.6, ал.1 от договора в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 1200 лв. В ал. 2 е предвидено, че неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал.3. Съгласно ал. 4 неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция. В ал. 5 е предвидено, че неустойката се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план.

В договора за заем е инкорпориран погасителен план.

2

С оглед на възраженията на ответника относно липсата на предпоставки за осъществяване на безплатна адвокатска защита, са събрани писмени доказателства, от които се установява, че през 2024 г. ищецът е получавала доходи, които не й позволяват да заплати адвокатско възнаграждение. Същата има малолетна дъщеря, както и притежава МПС, на което е наложен запор по изпълнително дело.

Между ищеца и Неткредит ООД са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и техните граждани.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от 3 потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .

Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави, като с оглед приемане на това основание за нищожност не следва да се разглеждат останалите.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер, който е два пъти по – голям от предоставената в заем сума по договора. Клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка в такъв размер противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, а това задължение има вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Отделно от това въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита е 80 % от заетата сума.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая неустойката е предвидена, като санкция за неосигуряване на обезпечение. Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е 4 уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.