Решение № 471 от 31.03.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 471

***, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20214430106250 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от *** против И.П. и М.П.а, в която се твърди следното: Предявен е осъдителен иск срещу ответника за вземане на ищеца, касаещо доставяна и незаплатена тополенергия в имот, находящ се в ***. Вземането си ищецът обосновава със следното: като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от 1 топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник *** от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник *** бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите, както следва : 470,62лв. – главница и 46,91лв.-лихва за забава, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.

Претендират се и направените съдебни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозирано писмено изявление от ответниците, че са заплатили на ищеца претенцията по двата иска.

Ищецът е заявил изрично, че е получил плащане по делото, но не и за направените разноски / 200лв./, което обосновава насрочване на делото в о.с.з.

В о.с.з. ищецът не се представлява.

2

От ответниците, редовно призовани, се явява И.П., който заявява, че не следва да заплащат претендираните по делото разноски. Постъпило еи допълнително писмено становище.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е допустим, като с оглед извършеното в хода на делото плащане, следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане. В полза на ищеца следва да се присъдят останалите като дължими разноски по делото, а именно – 100лв. за внесена /по двата иска/ държавна такса и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Изложените фактически твърдения от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба не се оспорват от страна на ответниците. Не е спорно, че същите са собственици на топлоснабдения имот, а именно – ****. В хода на делото / на 13.12.2021год./ същите са извършили плащане на сумите, предмет на двата обективно съединени иска, но без да извършат плащане на дължимите разноски по делото, които се претендират от страна на ищеца.

Предявените искове са осъдителни, касае се до изискуемо вземане на ищеца спрямо ответниците, които чрез извършеното плащане фактически са признали като дължимо. Фактът, че са извършили това плащане в хода на делото, т.е. след подаването на исковата молба в съда /подадена на 01.10.2021год./, обосновава основателността на искането на ищеца за заплащане на разноски. Т.к. това искане изрично се поддържа, то исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане, но на основание чл.78 ал.3 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото, посочени по-горе, в общ размер 200лв. Не е налице хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от **** със седалище и адрес на управление:

***, чрез *** против ИЛ. П. П., ЕГН ********** и М.Н. *-П.А, ЕГН **********, и двамата с адрес : ***, ИСК на основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.150 и сл. от ЗЕ за сумата 470,62лв. – главница за периода 01.02.2019год. до 3

30.04.2021год., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

ОТХВЪРЛЯ предявения от **** със седалище и адрес на управление:

***, чрез *** против ИЛ. П. П., ЕГН ********** и М.Н. *-П.А, ЕГН **********, и двамата с адрес : ***, ИСК на основание чл.86 от ЗЗД за сумата 46,91лв. - лихва за забава за периода от 02.04.2017год. до 01.09.2021год., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК ИЛ. П. П., ЕГН ********** и М.Н. *-П.А, ЕГН **********, и двамата с адрес : ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** разноски по делото в общ размер 200лв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4