Определение № 340 от 14.07.2020, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Частно наказателно дело 1215/2020
- Вид
- Определение № 340
- Подписан
- 14.07.2020
- В сила
- 28.07.2020
- Състав
- НАДЕЖДА ДИМИТРОВА КИРИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 210, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- Чл. 107, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 114 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал. 6, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
340/14.7.2020г.
№ ............ 14.07.2020 г. гр. Шумен
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На четиринадесети юли две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Като разгледа докладваното от съдията - докладчик
ЧНД № 1215/2020 г. по описа за на ШРС
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 243, ал. 4 от НПК.
На 01.07.2020 г. в деловодството на Районна прокуратура – Шумен е била депозирана жалба от адв. Ивайло Йорданов от ШАК, в качеството на пълномощник на Н.З.Р., ЕГН ********** като представител на „Ризов“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, *** срещу
Постановление от 15.06.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура - Шумен за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 70/2018 г. по описа на ОД на МВР - Шумен. В жалбата се сочи, че издаденото постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради несъобразяване с установените по делото гласни и писмени доказателства, като се излагат подробни доводи и се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК от легитимирано за целта лице, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът за да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на горното постановление взе предвид следното:
Досъдебното производство №
70/2018 г. по описа на ОД на МВР
- Шумен е образувано с постановление от 03.10.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура – Шумен за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. чл. 209, ал. 1 от НК, а именно за това, че на 07.11.2014 г. в гр. Шумен, с цел да набави имотна облага е възбудено у Н.З.Р., в качеството му на представител на „Ризов“ АД гр. Шумен заблуждение, че ще бъде доставена 1 000 тона царевица по договор за покупко-продажба с продавач „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД гр. Дупница и с това е причинена имотна вреда на акционерното дружество в размер на 150 000 лева, като причинената вреда е в големи размери. След извършването на процесуално-следствени действия, разследването по делото е приключено с писмено мнение от 18.05.2020 г. на разследващия полицай, съдържащо мнение за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. С постановление от 15.06.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура – Шумен е прекратено наказателното производство по цитираното досъдебно производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, приемайки, че обвинението не е доказано.
От събраните в досъдебното производство доказателства се установява от фактическа страна следното:
Дружеството „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД, с ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. “Акациите” № 13 /с бивше седалище гр. Дупница/, представлява се от управителя
Елена Христова Димитрова и е с основен предмет на дейност – търговия на зърнени и фуражни култури. Васил
Димитров Петров е син на Елена Христова Димитрова, която е и едноличен собственик на капитала на посоченото търговско дружество, което в действителност се управлявало от сина ѝ Васил Петров по силата на нотариално заверено генерално пълномощно.
Пострадалото юридическо лице „Ризов“ АД, с ЕИК
*********, е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, *** и се представлява от Н.З.Р., чийто основен предмет на дейност бил търговия на едро със зърно, семена, фуражи и необработен тютюн. Във връзка с дейността си дружеството изкупувало ежегодно големи количества рапица, царевица, пшеница, слънчоглед и други зърнени и фуражни култури, което основно ставало по време на кампанията по прибирането им от страна на земеделските производители.
През 2010 г., чрез посредничеството на Красен Калев – управител на „Алфа комерс“ ООД, свидетелят Н.З.Р. се запознал с
Васил Димитров Петров, който се представил като търговец на горива на дружество „САКСА“. Няколко години по-късно - през месец септември 2014 г. последният при поведен разговор със свидетеля Р. му заявил, че възнамерява да осъществява търговия със зърно от земеделски производители, на които той им доставял гориво.
В тази връзка на 07.11.2014 г. в гр.
Шумен „Ризов“ АД сключило договор за покупко-продажба на царевица с „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД гр. Дупница, с ЕИК *********, по силата на който „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД гр. Дупница се задължило да достави на „Ризов“ АД 1 000 /хиляда/ тона царевица реколта 2014 г. на обща стойност 265 000 лв., като от страна на „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД била издадена фактура № **********/07.11.2014 г., която обаче не била подписана от Васил Димитров Петров или от представляващия „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД. В изпълнение на задължението си по договора „Ризов“ АД привело на „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД авансово сумата от 150 000 лв. на датата на сключване на договора, като срокът за доставка на стоката бил до 30.12.2014 г. Било уговорено също доставката да се осъществи на пристанище гр.
Варна съгласно уточнен график между страните.
При проведения предварителен разговор между продавача и купувача, Васил Димитров Петров се представил като син на управителката на дружеството – продавач и пълномощник на същото, като заявил, че продаваната стока е собственост на дружеството, намира се в неговите складове и отговаря на посочените в чл. 2 от договора показатели за влага, чужди примеси, начупени зърна, хектолитрово тегло и др.
След подготвянето на цитирания договор, същият бел изпратен по пощата до седалището и адреса на управление на управителя на фирмата в гр. Дупница за подпис от страна на продавача, след което договора бил върнат отново по пощата.
След като получил авансовото плащане обаче, дружеството – продавач не започнало изпълнение и доставки по договора, въпреки многократните покани за това.
Тъй като договореното количество царевица не било доставено, на 23.07.2015 г. „Ризов“ АД отправило уведомление до „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД за разваляне на горепосочения договор, тъй като въпросната доставка вече не представлявала интерес за дружеството, поради изпълнение на сключените договори с контрахентите му. С посоченото уведомление пострадалото юридическо лице приканило „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД да издаде кредитно известие по фактура № **********/07.11.2014 г. и да върне преведената сума в размер на 150 000 лв., ведно с дължимата лихва в размер на 10 767.26 лв. Свидетелят Р. започнал да търси Васил Димитров Петров, като водил многократни разговори по телефона и кореспонденция по електронна поща с последния. От средата на месец септември 2017 г. обаче Васил Петров спрял да отговаря на телефонните му обаждания, а след известно време Р. установил, че седалището и адреса на управление на дружеството „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД е преместен от гр. Дупница в гр. Благоевград.
При така установената фактическа обстановка и на базата на събраната доказателствена съвкупност обаче съдът не приема извода на прокурора, че наказателното производство следва да бъде прекратено поради недоказаност. Съдът не споделя и част от наказателно-правните изводи на прокурора. Настоящият съдебен състав намира, че това становище на представителя на Районна прокуратура – Шумен е необосновано, тъй като е изградено на база избирателно позоваване на свидетелските показания на свидетелите Н.З.Р., Х. И. П., Еленка Христова Димитрова и Мария Ганчева
Георгиева - Драгомирова.
На 29.11.2018 г. Васил Димитров Петров, разпитан в качеството на свидетел, заявява, че Н.Р. му дължал пари за друга сделка, която направил в Генерал Тошево и последният по този начин с процесната сделка за 1 000 тона царевица решил да му върне парите. Освен това сочи, че сумата по процесния договор му била дадена от Р..
В разпита си като свидетел на 05.03.2019 г., Васил Димитров Петров посочва, че от 2013 г. търговско дружество „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД е с прекратена дейност, поради която причина фирмата няма контрагенти за периода от 2013 г. до настоящия момент.
На 18.05.2020 г. Васил Димитров Петров, разпитан в качеството на свидетел, сочи, че по процесната сделка от 2014 г. е набавил царевицата, която е обещал на Н.Р., като последният му превел парите по банков път, както и е получил пълния размер на договорената сума от 150 000 лв., а също, че Р. му дължал пари по други сделки, а впоследствие и по договорите за цесия. Петров относно противоречието с показанията му от 29.11.2018 г. заявява, че явно не е разбрал въпроса на разследващия полицай. При проведената очна ставка между Васил Димитров Петров със свидетелят Н.З.Р., на въпроса от страна на разследващия полицай доставена ли е обещаната царевица в размер на 1 000 тона на „Ризов“ АД от страна на дружеството „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД и съответно „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД получило ли е сумата от 150 000 лв., Васил Петров посочва, че по тази сделка си е свършил работата – доставил е 1 000 тона царевица и съответно е получил сумата от 150 000 лв. по тази сделка.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно графическа експертиза е видно, че подписа, положен срещу „За продавач:“ в договора за покупко – продажба на царевица от 07.11.2014 г., сключен между Ризов“ АД и „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД и подписа срещу „Съставител: Еленка Христова Димитрова“ в оригинал на фактура № **********/07.11.2014 г., издадена от „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД не принадлежат на лицата Васил Димитров Петров и Еленка Христова Димитрова.
Освен това от събраните по делото доказателства става ясно, че към 2014 г. дружеството „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД не е произвеждало и не е търгувало със зърнени и фуражни култури, но въпреки това е сключило договор за продажба на 1000 тона царевица.
Съдът не споделя доводът на представителя на ШРП, че в случая от събрания доказателствен материал не може да бъде направен категоричен и безспорен извод за осъществено престъпление на територията на гр. Шумен по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
За визираният текст от НК е от съществено значение да се установят конкретните действията на лицето, както и мотивите за действията му. Съставът на престъплението по чл.
209, ал. 1 НК предполага деецът съзнателно да е възбудил и поддържал заблуждение у друго лице и то с цел да набави за себе си или другиго имотна облага и да причини на това трето лице или на друго лице имотна вреда.
Въвеждането на заблуждение е налице, когато деецът проявява активност с цел установяване на една невярна представа и има определен принос за заблуждението.
Измамата е резултатно увреждащо престъпление, защото законът изисква вследствие на акта на имуществено разпореждане, да е настъпила имотна вреда, като отрицателното изменение може да настъпи както в имуществото на измамения, така и в имуществото на трето лице. В този случай деецът е използвал гражданско-правни отношения, но наред с това е извършил наказателно-правна измама. Съобразно правната теория и константната съдебна практика, договорните отношения могат да бъдат използвани като способ за измама, тъй като деецът поначало е с ясното намерение, че няма да бъде изпълнено задължението по тях.
За установяване на тази изначална липса на такова намерение към момента на сключване на договора, е необходимо да се извърши комплексна оценка на всички обстоятелства, обусловили възникването на облигационната връзка, конкретното съгласие на съконтрахентите по нея, развитието на облигационното отношение, причините, довели до неизпълнение и др. В този смисъл са Решение № 314 от 04.06.2013 г. на ВКС по н.д. № 706/2013 г., I н.о., НК, Решение № 651 от 23.12.2011 г. на ВКС по н.д. № 2771/2011 г., III н.о., НК, Решение № 301 от 04.08.2011 г. на ВКС по н.д. № 1516/2011 г., III н.о., Решение № 62 от 18.04.2013 г. на ВКС по н.д. № 2352/2012 г., I н.о., Решение № 1 от 01.02.2012 г. на ВКС по н.д. № 2923/2011 г., II н.о. и др.
В процесния случай това е така, защото представлявайки търговското дружество „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД, Васил Димитров Петров е поел задължения, които поначало не е имал намерение да изпълни, тъй като е знаел, че дружеството не е притежавало посоченото количество царевица, както и с покритие на твърденията си, че притежава съответните възможности за доставка на царевицата. За установяване на изначалната липса на намерение у Васил Петров да изпълни задълженията по сключения договор за покупко-продажба говори и факта, че „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД никога не е разполагало с каквото и да е налично количество царевица още повече с царевица реколта 2014 г., както и че „ВЛД – ОЙЛ“ ЕООД от 2013 г. е с прекратена дейност.
Разпечатката съдържа 49 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1c48c86-54c0-4924-b33b-6bdd305a12e4