Решение № 2808 от 03.06.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 366/2026
- Вид
- Решение № 2808
- Подписан
- 03.06.2026
- Състав
- Костадин Божидаров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2808 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20265330100366 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Н. К. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес ******, срещу „Колект БГ“ АД, ЕИК 203693558, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.
6, представлявано от ****** Ю. Б. Ц., за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника заради изтекла давност сумата в общ размер от 4715,13 евро, с левова равностойност от 9222 лв., от които 3970,15 евро, с левова равностойност от 7764,94 лв. – главница и 744,98 евро, с левова равностойност от 1457,06 лв. – лихва, за които суми ответното дружество е вписало вземане спрямо ищеца в Централния кредитен регистър по договор № ****** от 19.06.2007 г., вземанията по който са цедирани на „Колект БГ“ АД.
Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, търсените суми 1 ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.
Ищецът се твърди, че ответното дружество поддържало в Централния кредитен регистър на БНБ активна информация за съществуващи задължения на ищеца към ответника, като ищецът узнал за това от справка в регистъра за кредитна задлъжнялост. Поддържа се, че не били предприемани действия от страна на кредитора по кредита, поради което вземанията по сделката били погасени по давност. Посочва, че дългът бил цедиран на „Колект БГ“ АД, без да бъде уведомен длъжникът, като с оглед на въпросната цесия се извеждала и легитимацията на ответника. Развиват се съображения относно наличието на правен интерес, предвид поддържането на висящо вписване в регистъра на БНБ. Моли да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника посочените по-горе суми поради изтекла давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Колект БГ“ АД, който признава иска и моли да не се присъждат разноски в негова тежест.
В открито съдебно заседание на 07.05.2026 г. ищецът, чрез своя процесуален представител, моли за постановяване на решение при признание на иска. Претендира заплащана на разноските за исковото производство.
Като писмени доказателства са приети приложените документи към исковата молба, които подкрепят изложените от ищеца твърдения. С оглед признанието на иска и становището на страните, не са събирани допълнителни доказателства, като е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Относно допустимостта на иска, следва да се посочи, че ищецът има правен интерес от предявяване на иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено с принуда, тъй като може да поиска решение при признание на иска и има интерес от получаване на решение при признание на иска. Чрез направеното с настоящия отговор на исковата молба признание на иска, ответникът не може да доведе до отпадане на правния интерес на ищеца. Следователно предявеният пред съда иск се явява допустим. В аналогичен смисъл е приетото с Определение № 25/07.01.2022 г. по в.ч.гр.д. № 3310/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, VII гр.с., а така и практиката на ВКС - Определение №95 от 22.02.2018г. по ч.гр.д.
№510/2018г., на ВКС, ІV г.о., Определение №318 от 25.07.2018г. по ч.гр.д.
№2828/2018г., на ВКС ІІІ г.о.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, което води до съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда.
Предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.
2
Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение, основавайки се на признанието.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в полза на ищеца сторените от него разноски. В случая съдът намира, че със своето извънпроцесуално поведение – поддържайки регистрацията на задължението в Централен кредитен регистър, ответникът е станал повод за завеждане на делото, поради което и неприложима е в случая хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 188,67 евро – платена държавна такса, както и сумата от 920,33 евро – разноски за един адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.
К. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес ******, не дължи плащане на „Колект БГ“ АД, ЕИК 203693558, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, представлявано от ****** Ю. Б. Ц., поради изтекла погасителна давност, на сумата в общ размер от 4715,13 евро, с левова равностойност от 9222 лева, от които 3970,15 евро, с левова равностойност от 7764,94 лева – главница и 744,98 евро, с левова равностойност от 1457,06 лева – лихва, за които суми ответното дружество „Колект БГ“ АД е вписало вземане спрямо ищеца Н. К. Д. в Централния кредитен регистър по договор № ****** от 19.06.2007 г., вземанията по който са цедирани на „Колект БГ“ АД.
ОСЪЖДА „Колект БГ“ АД, ЕИК 203693558, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, представлявано от ****** Ю. Б. Ц., да заплати на Н. К. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес ******, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 188,67 евро – платена държавна такса, както и сумата от 920,33 евро – разноски за един адвокат
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3