Определение № 600 от 12.10.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 600 гр. В., 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М. мл. съдия Д.М.Н. като разгледа докладваното от мл. съдия Д.М.Н. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500548 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 и сл. във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „Люлин-10“, бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, вх.офис-сграда „Лабиринт“, общ. Столична, обл. София (столица), чрез пълномощника си юрк. И. Н., против разпореждане № 2391/17.09.2026 г., постановено по ч. гр. д.

№ 1435/2026 г. на Районен съд-К., с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Г. Г., за вземания по договор за потребителски кредит № 3067798 от 29.10.2024 г., сключени между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД, цедиран от първоначалния кредитор на заявителя, съгласно Приложение № 1 от 18.09.2025 г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Сочи се, че в производството по чл. 410 ГПК се цели да се установи дали претендираното вземане е безспорно, а не дали то съществува и какъв е неговият размер, а когато заповедното производство е насочено срещу потребител, съдът дължи проверка единствено дали договорът за потребителски кредит отговаря на разпоредбите на ЗПК. Твърди се, че всички останали въпроси са извън обхвата на дължимата от съда проверка по реда на чл. 410 ГПК, поради което в заповедното производство по чл. 410 ГПК заявителят не е задължен да представя доказателства за фактите, от които произтича вземането, с изключение на договора, сключен с потребител, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Поради това жалбоподателят намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че заявителят не се легитимира като 1 кредитор на длъжника, тъй като към заявлението не са представени договорът за цесия и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99 ЗЗД. По тези съображения от въззивния съд се иска да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК, препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Окръжен съд-В., след като прецени доказателствата по делото, доводите, изложени в частната жалба, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповедното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД против И. Г. Г. за сумите, дължими от сключен договор за потребителски кредит № 3067798 от 29.10.2024 г. с „Ай Тръст“ ЕООД.

Заповедният съд е указал на заявителя да представи доказателствата, че вземането на длъжника е прехвърлено чрез цедирането му на заявителя, тъй като към заявлението по чл. 410 ГПК не са били приложени. В определения от съда срок, указанията не са изпълнени.

За да се произнесе с обжалваното разпореждане Районен съд-К. е приел, че е дал конкретни, точни и ясни указания на заявителя, но същият не ги е изпълнил. Настоящата инстанция намира разпореждането за правилно.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да провери дали искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и добрите нрави, а когато се касае за договор, сключен с потребител - и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на договор за потребителски кредит, по който длъжникът - физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т.

1 от ДР на ЗЗП.

Правилен е изводът на заповедния съд, че по делото не са представени доказателства, че заявителят има качеството на кредитор, доколкото не са представени доказателства за извършената цесия, както и че длъжникът е уведомен за нея. Не е изяснено и какво е цедирано на заявителя. Съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая прехвърляне на вземането с договор за цесия/, на общо основание трябва да се представят доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. Въззивният съд намира, че задължителните разяснения по т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се приложат и в производството по чл.

2

410 ГПК, в който смисъл е Определение № 50079 от 20.02.2023 г. по гр.д. № 2864/2022 г. на ВКС, III г.о.

Заявителят не е приложил към заявлението си договора за цесия, от който черпи правата си на кредитор, и уведомлението до длъжника, като по този начин не е изпълнил указанията на заповедния съд да отстрани нередовностите на заявлението. Вместо това в предоставения му срок той е подал до първоинстанционния съд молба, в която е изложил подробни съображения относно липсата на необходимост да се изпълняват дадените указания. Това било така, доколкото разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК не предвиждала представянето на договора за цесия и уведомлението до длъжника, поради което изследването на въпроса дали длъжникът е уведомен за цесията изобщо не било предмет на заповедното производство, а би имало значение в бъдещо исково производство за установяване на вземането и то само в случай, че длъжникът направи възражение, че е платил част или целия дълг на предишния кредитор преди да е бил уведомен за прехвърляне на вземането.

Поради това е налице основание по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК за отхвърляне на подаденото заявление в цялост. На разположение на заявителя остава възможността да предяви иск за вземанията си съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 Г П К . По изложените съображения подадената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Окръжен съд-В.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2391/17.09.2026 г. по ч. гр. д. № 1435/2026 г., по описа на Районен съд-К., с което е оставено без уважение подаденото от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“, ЕАД, ЕИК:

203670940, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника И. Г. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Р., *****, общ. Р., обл. Р., за вземания по Договор за потребителски кредит № 3067798 от 29.10.2024 г., цедирани от първоначалния кредитор на заявителя, съгласно Приложение № 1 от 18.09.2025 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3