Решение № 80 от 16.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Пловдив, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600139 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимата С. М. К., депозирана чрез защитника адв. Д. А., срещу присъда № 83/13.11.2023 г. на Окръжен съдПловдив, постановена по НОХД № 643/2023 г. по описа на същия съд.

Във въззивната жалба е заявено неконкретизирано общо оплакване за незаконосъобразност на присъдата и е формулирано искане за отмяната й, с постановяване на оневиняващо подсъдимата решение.

В допълнение към въззивната жалба, депозирано в срока по чл. 320, ал.

4 от НПК, се излагат доводи за нарушение на материалния закон, като се твърди неправилно подсъдимата да е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 197 от НК, при фактическите предпоставки деянието да се съотнесе към чл. 207 от НК. Оспорва се още отказа на първостепенния съд да приложи чл. 218б, ал. 1 от НК за същото престъпление.

Досежно престъплението по чл. 249 от НК се твърди неправилна оценка на доказателствата по делото, довела и до неправилно приложение на материалния закон относно броя на отделните деяния, включени в продължаваната дейност по смисъла на чл. 26 от НК и техния автор. Навяват 1 се доводи и за наличието на опит, а не на довършено престъпление. С аргумент за допуснати съществени процесуални нарушения, които са отстраними само от първостепенния съд, се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Пловдив.

В пледоариите пред настоящия съд представителят на АП-Пловдив изразява становище, че присъдата е обоснована и законосъобразна, постановена при отсъствие на процесуални нарушения, а наложеното наказание е в минималния предвиден за всяко от престъпленията размер, с последващо приложение на чл. 23 от НК и не е несправедливо. Счита, че не е налице твърдяното от защитата нарушение на материалния закон. Не са налице предпоставките за приложение на чл.218б от НК, които включват не само стойността на предмета на кражбата и възстановяването му, но и визира само случаите по чл.194 ал.3 от НК- маловажен случай, който не е налице. В настоящия казус намира да не е налице маловажен случай, с оглед реализирането и на престъпление по чл.249 от НК, което изключва приложението на чл.218б от НК, съответно препятства налагането на наказание глоба. Прокурорът пледира апелативният съд да потвърди присъдата, която счита за обоснована и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимата адв. А. поддържа изцяло жалбата и допълнението към нея.

Отстоява виждането за порок на обжалваната присъда, поради отсъствие на обсъждане дали извършеното от подсъдимата досежно престъплението по чл. 249 от НК не е опит и твърди такава да е обвинителната теза, изложена в обвинителния акт/ОА/ -„неуспешни опити за транзакция“, както и отразеното в постановлението за привличане на лицето като обвиняем. Изразява позиция, че е налице негоден опит. Счита още, че от неанализираните показания на свид.К. се извлича и негово участие в това престъпление, което не е отчетено от първостепенния съд в полза на подсъдимата. Показанията на свид. Д., който е служител на пострадалата структура, намира за неправилно ценени.

Според защитника наличните по делото доказателства не могат да обуславят по безспорен и несъмнен начин обвиненията, предявени на подсъдимата К.. Иска въззивният съд да упражни правомощието си за отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане- „доизясняване на фактическата обстановка“.

В предоставената й възможност за лична защита подс. К. също изразява становище за неправилна оценка на доказателствата. Счита, че свид.К. също е виновен, но неправилно само на нея са вменени инкриминираните деяния„в случая аз си обрах абсолютно всичко“.

В последната си дума иска решението на настоящия съд да е справедливо.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт 2 служебно и във връзка с направените оплаквания и обсъди доводите и съображенията на страните, приема следното:

С присъда № 83/13.11.2023 г. на Окръжен съд- Пловдив, постановена по НОХД № 643/ 2023 г. по описа на същия съд, подсъдимата С. М. К. е призната за виновна в извършването на престъпления:

1. по чл. 197, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК , за което при условията на с чл. 54, ал. 1 от НК й е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода и

2. по чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК , за което при условията на чл. 54, ал. 1 от НК й е наложено наказание от две години лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимата К. е наложено общо най- тежко наказание от две години лишаване от свобода , като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението му е отложено за срок от три години.

Съдът се е произнесъл по направените разноски и приложените по делото веществени доказателства.

По жалба на подс. К., депозирана чрез защитника й адв. А. е образувано въззивното производство.

Жалбата е допустима. Депозирана е от страна, легитимирана да обжалва присъдата, в предвидения за това срок. Разгледана по същество е неоснователна.

І. По доводите за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на процесуалните правила, неотстраними от настоящия съд и повеляващи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Пловдив.

Наведените в тази насока оплаквания следва да се обсъдят приоритетно, тъй като са свързани с правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда, достоверността на фактическите изводи, вярната интерпретация на доказателствата. Същите са неоснователни.

Внимателния прочит на сочените от защитата процесуални документипостановление за привличане като обвиняем(л. 34 от ДП) и ОА сочи те да съдържат в изискуемата за това степен коректно описание на фактите от обвинението, при което правото на лицето да ги разбере и да организира защитата си не е ограничено в никаква степен.

Искането за връщане на делото в предходната инстанция се аргументира и с неправилна оценка на доказателствата по делото, респ.- на липсата на такава.

Процесуалният регламент относно правомощията на въззивния съд го определя не само като съд по правото, но и по фактите- чл. 316 от НПК. Като втора по ред инстанция по фактите този съд е длъжен да извърши собствена оценка на доказателствената съвкупност както от гледна точка на допустимост, относимост и достатъчност, така и в съдържателен аспект. При 3 реализирания собствен анализ въззивният съд може да признае за неотговарящи на обективната истина доказателства, приети за достоверни от първата инстанция и обратно - да приеме за неистинни такива, които първостепенният съд е кредитирал, при спазване изискванията на чл.13 и чл.

14 от НПК. Т.е., сочените от защитата основания не попадат в обхвата на неотстраними от настоящия съд процесуални нарушения. Те не очертават допустимо приложение от въззивната инстанция на правомощието й по чл.

334, т. 1 от НПК.

ІІ. По фактическата установеност на извършеното:

Съдебното производство пред първостепенния съд е протекло по общия ред. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие веществени, гласни и писмени доказателствени материали, както и на експертните становища, Пловдивският окръжен съд е възприел следната фактическа установеност на извършеното:

Подсъдимата С. М. К. е българска гражданка, неомъжена, неосъждана, със средно образование, неработеща, с адресна регистрация в село *, община *, област *, улица „*“ № 3.

Към инкриминирания период пострадалата Б. В. Д. от град * притежавала дебитни банкови карти: 1.с № *, издадена от „*“ АД и 2. с № *, издадена от „*“ АД.

Около 17:00 часа на 28.05.2022 година (събота) св. Б. Д. отишла на покупки в магазин „*“, находящ се в град *в, ул.„*“ № 118. По същото време да пазарува в търговския обект била и подс.С. К., отишла до обекта със св. Н.

К.. Той я чакал на паркинга пред магазина в служебния си лек автомобил „*“ с ДК № *. Към 17:20 часа двете жени били на касата. Първа била пострадалата Д., а след нея – подсъдимата К.. Докато прибирала стоката си от лентата в торбички, св. Д. оставила мобилния си телефон и портмонето си в зоната за преместване на продуктите след маркирането им. Тя платила, прибрала мобилния телефон в раницата си, взела върнатото й рестото и с касовата бележка в ръка се отдалечила с кошницата си на няколко метра до плот, на който да подреди нещата си. Портмонето й останало на касата.

В инкриминирания дамски портфейл се намирали личната карта на пострадалата, свидетелството й за управление на моторно превозно средство, свидетелството за регистрация на моторно превозно средство, банкнота от 20 лева, в скрит джоб банкнота от 10 лева, монети на стойност 4 лева, лични вещи със сантиментална стойност (икона и зъбче на дъщеря й) и упоменатите по- горе две банкови карти. Св. Б. Д. държала в портмонето си и пин-кода за картата от „*“ АД, тъй като не я ползвала често.

Непосредствено след пострадалата на касата била подс.К.. При прибиране на маркираната стока, която поставила в найлоновата чанта, взела и портмонето на св. Б. Д.. Излизлязла от магазина „*“, качила се в автомобила на чакащия я свидетел Н. К. и двамата се отправили към вилата му в село *, като пътят им минавал през село *.

4

В същото време пострадалата констатирала липсата на портмонето, върнала се до касата, не го открила и сигнализирала служител по охраната в търговския обект, блокирала картите си чрез онлайн банкиране. След това пострадалата отишла в * РУ на МВР - *, за да съобщи за инцидента. Упътили я да се яви в понеделник за писмено заявяване по случая, което тя и сторила.

При прегледа на записите от камерите в търговския обект били констатирани действията на подсъдимата.

Междувременно подс. К. отворила отнетото портмоне, видяла там намиращите се документи на св. Д., банковите й карти, наличната сума пари от които взела 20 лв. Тя и спътникът й спрели в с. *, обл. *. Там от банкомат – АТМ устройство № * на „*“ АД, поставено на административен адрес: село *, област *, улица „*“ № 74, с дебитната карта № * и с пин-кода за нея, с които разполагала, подсъдимата два пъти опитала да изтегли пари от сметката на св.Б. Д. – 20 лева в 17:43:12 часа и 50 лева в 17:44:44 часа. И двата опита били неуспешни, тъй като пострадалата вече била блокирала картите си.

На 31.05.2022 година (вторник) в 08:09:18 часа подс. С. К. отново направила опит да изтегли 50 лева от сметката на пострадалата с издадената от „*“ АД на Б. Д. дебитна карта. Опитът реализирала на банкомат на „*“ АД – АТМ устройство № *, поставено в магазин „*“ в град *, ЖК „*“, булевард „*“ № 127 и бил неуспешен по вече посочената причина- картата била блокирана.

Междувременно пострадалата сигнализирала писмено полицията за отнемането на вещите й и започнали издирвателни мероприятия. В хода им бил установен водачът на автомобила- свид. К., който дал сведения за лицето, което превозвал на инкриминираната дата.

На 06.06.2022 година подсъдимата К. отишла в Кметството на село *, при кмета – св.Д. Т., на когото предала портмонето с документите, дебитните карти, монетите, скритата банкнота от 10 лева и сантименталните вещи на Б.

Д.. Не възстановила сумата от 20 лева. Обяснила на свидетеля, че е намерила портмонето преди 2 - 3 дни между щандовете в магазин „*“. Св.Т. я попитал защо не е оставила вещите на касата или на охраната, но подсъдимата обяснила, че е предпочела да ги донесе при него. Т. се свързал с органите на МВР. Разбрал, че те вече са уведомени за случая от пострадалата. На следващия ден го посетили на работното му място и той с протокол им предал инкриминираните предмети.

В хода на съдебното следствие била приета след разпит на вещото лице стоково-оценъчна експертиза (л. 55 от ДП), според заключение на която стойността на противозаконно отнетото дамско портмоне с парите в него възлиза общо на 54 лева.