Определение № 285 от 04.03.2026, Административен съд - Габрово
- Съд
- Административен съд - Габрово
- Дело
- Административно дело 75/2026
- Вид
- Определение № 285
- Подписан
- 04.03.2026
- Състав
- Галин Косев
Цитирани разпоредби
- чл. 166 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 60, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2А, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 285
Габрово, 04.03.2026 г.
Административният съд - Габрово - I състав, в закрито заседание в състав:
Съдия:
ГАЛИН КОСЕВ като разгледа докладваното от съдията Галин Косев административно дело № 75/2026 г. на Административен съд - Габрово, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК.
Образувано е по Жалба от А. Н. К. от [населено място], [област] с която се оспорва Заповед за налагане на ПАМ №GPAM-1899556/20.02.2026г. по чл. 171, т. 2А, б. "б" на Мл. автоконтрольор към Сектор ПП Габрово към ОД на МВР Габрово.
В частта досежно нейното предварително изпълнение, допуснато по силата на закона, е заявено искане същата да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение. С оспорената Заповед на основание чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗдвП е прекратена регистрацията на ППС- л.а. Хонда Акорд с рег. №[рег. номер] за срок от 6 месеца, както и отнето СР МПС №********* и са отнети 2бр. регистрационни табели на л.а. Хонда Акорд с рег. №[рег. номер].
В подкрепа на така заявеното искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение са изложени мотиви, които се състоят в това, че ще се затруднят ежедневните дейности в семейството, което има две деца и няма друго МПС. Не са представени доказателства. А. К. твърди, че налагайки процесната ЗПАМ същата е лишена от възможността да ходи на работа и да се придвижва както тя, така и семейството й.
Искането за спиране е направено от надлежна страна, което не е адресат на оспорения административен акт, но което е съсобственик на процесното МПС, придобито в режим на СИО, поради което искането е процесуално допустимо. Жалбоподателката не е адресат на оспорения акт, но като съсобственик на процесното МПС, посредством оспорената Заповед за налагане на ПАМ се ограничават правата й, което е предпоставка за оспорване на така постановената Заповед от А. К..
Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения:
По силата на чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП, е предвидено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Целта на тази мярка е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по ЗдвП.
Съгласно чл. 172 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, т. 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В постановената заповед е изложена фактическа обстановка, която е установена по време на извършената проверка от служителите на полицията. Същите са констатирали, че посоченият лек автомобил, съсобственост на А. Н. К. [ЕГН] е управляван от съпруга й В. К. К., за когото е установено че управлява процесното МПС под въздействие на наркотични вещества., което е дало основание да бъде съставен АУАН за установената нарушение и е предпоставило издаването на процесната Заповед за налагане на ПАМ.
По принцип оспорването спира изпълнението на административния акт. Изрично в чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е предвидено, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Горното налага извода, че законодателят е предвидил предварително изпълнение на административен акт по силата на закона. Предпоставките за спиране са визирани в чл. 166 АПК и касаят няколко хипотези. По изключение, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези, защитени от това по силата на закона предварително изпълнение. В съответствие с това, заповедите по чл. 171 ЗДвП по силата на изрична законова разпоредба - чл. 172, ал. 6 от същия закон са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване изпълнението на ПАМ. При допуснато предварително изпълнение на заповедта по силата на закона за административния орган няма задължение да доказва предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК - съществуването на особено важен обществен интерес, подлежащ на защита. В конкретния случай предварително изпълнение на заповедта е допуснатото по силата на закона и то с изрична правна норма. В този смисъл, за административния орган не съществува задължение да мотивира защо допуска предварителното изпълнение на заповедта и да излага конкретни съображения в тази насока за да обоснове и мотивира допуснатото предварително изпълнение.
Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е основанието за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. С оглед на това, предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателя в административния процес е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед е основателно. В конкретния случай единствено е заявено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на постановената заповед. В подкрепа на така заявеното искане са изложени посочените по- горе доводи и не представени писмени доказателства към жалбата. Твърденията на А. К. са, че с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесната ПАМ същата, както и семейството й са лишени от възможността да ходят на работа и да се придвижват. В подкрепа на тези твърдения не се сочат или представят никакви доказателства.
Липсват данни за това в какво К. ще бъде затруднена в ежедневните си задължения, както и конкретика по отношение на изложените в искането доводи за затруднения в семейните задължения.
Действително възможно е приложената принудителна административна мярка да създаде неудобства за жалбоподателя, но това само по себе си не води до извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда, която да е основание за спиране на изпълнението.
Поради превес на обществения интерес, а именно безопасност на движението за всички участници в него, съдът не намира основания за спирането на изпълнението на заповедта поради причинените временни неудобства за водача на МПС. Ето защо в случая превес следва да се даде да обществения интерес, пред частния.
По изложеното съображения, настоящия съдебен състав на АС Габрово намира искането за спиране на допуснатото по силата на ЗДвП предварително изпълнение на оспорената Заповед за неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 166, ал. 4 АПК във вр. с чл. 172, ал. 6 ЗДвП,
Административен съд Габрово
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на А. Н. К. от [населено място], [област] с което се иска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за налагане на ПАМ №GPAM-1899556/20.02.2026г. по чл. 171, т. 2А, б. "б" на Мл. автоконтрольор към Сектор ПП Габрово към ОД на МВР Габрово.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: