Решение № 363 от 05.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 133/2023
- Вид
- Решение № 363
- Подписан
- 05.12.2024
- В сила
- 05.12.2024
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.203, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23, т. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 363 гр. Стара Загора, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. А. при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20235500500133 по описа за 2023 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба и отговор на разпореждане от 01.02.2023г. от Ж. Д. Ж. от гр.Р. против Решение № 123 от 23.11.2022г. постановено по гр.дело № 281/2022г. по описа на Районен съд Раднево.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение. Сочи, че постановеното решение е незаконосъобразно и е недопустимо при постановяването му, съдът да се позовава само на свидетелски показания, без да вземе предвид назначената видеотехническа експертиза. Моли съдът да приеме, че частта на иска, която касае изготвянето на експертиза от вещо лице, което да докаже деянието си и от кои е извършено. Заявява, че това е още една причина да възразява по отношение на допустимостта и порочността на постановеното решение, в което се твърди, че той е нарушил множество разпоредби на КТ и Правилника за вътрешния трудов ред, което не отговаряло на истината.
Счита, че ако съдът приеме постановеното решение за допустимо, то то е неоснователно и недоказано, постановено само въз основа на свидетелски показания, като единият от свидетелите дори не е бил на работа в посочената дата.
Относно другият свидетел А., въззивника заявява, че същият е ръководител на участък и по негово нареждане въззивника е отишъл на 1 дежурство във въпросния обект, както и по негово нареждане правил пълно обслужване на помпите, както и по длъжностна характеристика. Намира показанията на свидетеля С.А., изпълняващ длъжността ръководител участък „Водоотлив“, за несъстоятелни и лъжливи. Твърди, че при следствен експеримент ще стане ясно, че през декември месец в 22,30 часа осветлението е слабо и не е в състояние да осигури нормална работа навън. Счита също за лъжа твърденията на св.А., че в близост до водосборен пункт № 5 в Р. "Т.-*" няма съседни участъци. Посочва, че в отстояние на петдесетина метра се намира станция с № 1121 и работещ багер до въпросния водосборен пункт.
Твърди, че редовна практика била работници назначени на нощни смени да се придвижват пешком от станцията до работещия багер и пътят им преминавал точно през „ВП - 5“ в Р. "Т.-*". Сочи, че в предоставените материали по делото не е предоставен диск с видеосъдържание „CD“, от който въззивният съд да добие представа за реалната фактическа ситуация.
Моли да бъдат проверени всички доказателства, включително и съдебно-видеотехническа експретиза, в която също е посочена заключението на вещото лице и взето предвид, като доказателство. Счита за порочно това, че съдът иска експертиза, която след това не взема предвид.
Претендира изцяло отхвърляне на постановеното съдебно решение.
Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна Р. "Т.-*", с. Т., клон на „М.М.И.“ ЕАД, гр.Р., в който изразяват становище, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Излагат подробни съображения по оплакванията в жалбата. Намират, че първоинстанционният съд правилно е приел, че са се доказали в условията на пълно и главно доказване фактическите обстоятелства за ангажиране на деликтната отговорност на въззивника в претендирания от дружеството размер от 572,31 лева.
Молят съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, с което да осъди въззивника Ж. Д. Ж. на длъжност „помпиер“ в участък „Водоотлив“ на Р. "Т.-*" за вредата, която е причинил умишлено на работодателя в размер на 572,31лв. (петстотин седемдесет и два лева и 31 ст.) и представляваща пълна имуществена отговорност, ведно със законната лихва от деня на депозиране на исковата молба - 18.04.2022г. до окончателното заплащане на сумата. Претендират присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Доказателствени искания не са направени.
Въззивникът Ж. Д. Ж. от гр.Р., редовно и своевременно призовани, не се явява и не изпраща процесуален представител по делото, Въззиваемият Р. "Т.-*", с. Т., клон на „М.М.И.“ ЕАД, гр.Р., редовно и своевременно призовани, явява, се лично процесуален представител пълномощник по делото, а именно юрисконсулт Д. П.-С., която моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението на РС2 Раднево, като правилно и обосновано. Подробните и съображения и доводи са изложени в депозирания писмен отговор с вх. № 565/07.02.2023 год. при ОССтара Загора, както и в съдебното заседание по съществото на делото пред настоящия въззивен съд от датата 23.10.2024 год.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.203, ал.2 във връзка с чл.45, ал.1, от ЗЗД и във връзка с чл.86 ЗЗД.
В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:
Не се спори по делото относно това, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че е налице на 14.12.2021 г. около 22,30 часа противозаконно отнемане на лабиринтов пръстен неръждаем от ремонтен пакет за помпа 200Д90, оставен за ползване при аварийна ситуация пред помещението за почивка в участък „Водоотлив“, където именно е работил ответникът от 20,00 часа на 14.12.2021 г. нощна смяна като помпиер.
От всички събрани доказателства /гласни и писмени/ се установява, че нищо не е налагало ползването на въпросния лабиринтов пръстен, тъй като не е имало аварийна ситуация, налагаща това, поради което същият е свален от помпата без необходимост от него, с цел да се противозаконно присвои.
Въпросният липсващ лабиринтов пръстен е заведен като краткотраен материален актив в ищцовото дружество с балансова стойност 476,93 лв. без ДДС или 572,31 лв. с ДДС, което се установява от приетата финансовосчетоводна справка от Рудник Т.-1 за водените на отчет ДМА и КМА в склада към участък „Водоотлив“ на рудника за 09.02.2022 г. /л.80, заведени 6 броя на обща стойност 2861,61 лв./. От извършения инвентаризационен опис от 10.02.2022 г. /л.58/ е видно, че са констатирани на място 5 броя от въпросните заведени в баланса на дружеството КМА „лабиринтови пръстени“, тоест липсва 1 брой от тях. Същото се установява и от таблицата за установяване на резултата от проверката в участък Водоотлив /л.61/. С оглед на това е налице вреда за ищцовото дружество в размер на стойността на вещта, която е в размер на 572,31 лв.
Във въпросната вечер на 14.12.2021 г. ответникът Ж. Ж. е бил назначен на работа в участък „Водоотлив“, точно на мястото където е стаята за почивка и непосредствено до която е бил противозаконно отнетият лабиринтов пръстен. От приетата справка от пропускателната система в ищцовото дружество /л.21/ ответникът е влязъл през турникета на 14.12.2021 г. в 18,12 часа и е напуснал работа на 15.12.2021 г. в 9,05 часа.
Въз основа на доклада на ръководителя на участък „Водоотлив“ /л.70/ е уведомен управителя на ищцовото дружество за липсващия лабиринтов пръстен от ремонтния пакет, който ръководител лично установил на 3
28.01.2022 г. липсата на пръстена, след което направили справка от камерата за видеонаблюдение там и установили отнемането му на 14.12.2021 г. около 22,30 часа. Въз основа на заповед № РД-09-37 от 04.02.2022 г. на изпълнителния директор на „М.М.-и.“ ЕАД е извършена проверка от комисия за установяване на липсата на въпросния лабиринтов пръстен, като комисия в състав И.И. - ръководител „Вътрешен одит“, Д.Д. - ръководител отдел „Сигурност“ и в присъствието на С. А. - ръководител участък „Водоотлив“ и Д.Т. - организатор охрана извършват констатации, поместени в протокол от 09.02.2022 г. /л.62/, от който е видно, че е прегледан видеозапис от камерата, монтирана на Водочерпен пункт 5 /ВП-5/ в участък „Водоотлив“ на дата 14.12.2021 г. Същите констатират, че в същата вечер на 14.12.2021 г. на работа е бил назначен на това място само ответникът Ж. Ж. /това се установява и от събраните по делото гласни доказателства, от които се установява, че само ответникът е бил на работа там, самичък/. От констатациите в протокола е видно, че за времето то 22,27 часа до 22,29 часа на дата 14.12.2021 г. ответникът Ж. Ж., облечен в работни дрехи - работен панталон, блуза и плетена шапка, свалил пръстен лабиринтов, неръждаем от ремонтен пакет за помпа 200Д90. В тази връзка от ответника е искано сведение от комисията, на което ответникът отговорил писмено /л.65/, в което е посочил, че е бил назначен на работа във ВП-5 в участък Водоотлив на 14.12.2021 г. втора нощна смяна, като към 21,15 часа бил на работа на обект ВП-5, като нямал никаква представа къде е бил поставен въпросния пръстен лабиринтов и дали липсва, като имал само бегла представа за какво служи този пръстен. Комисията от служители на ищцовото дружество еднолично разпознала ответника като лицето, свалило процесния лабиринтов пръстен и предложило да бъде ангажирана дисциплинарната и имуществена отговорност на ответника, което било сторено /виж писмените доказателства/. С покана за доброволно изпълнение ответникът бил поканен да възстанови щетата на дружеството /л.83-84/, на който той писмено възразил и отрекъл да причинил щетата /л.8182/.
Освен това, въззивният съд намира, че пред настоящата въззивна инстанция с искане, както на въззивника, така и на въззиваемия са били представени и нови писмени доказателства. В тази насока с Присъда под № 12/09.05.2023 год., постановена по НОХД с № 10/2023 год., по описа на Районен съд Раднево, с която същият съд е ПРИЗНАЛ подсъдимият и жалбоподател Ж. Д. Ж., роден на *** г. в гр. Р., постоянен адрес гр. Р., ***, български гражданин, със средно специално образование, работи като помпиер при рудник "Т. *", с. Т., клон на ,,М.М.-и.” ЕАД гр. Р., разведен, неосъждан, ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 14.12.2021г., в рудник "Т. *", с. Т., ***, като длъжностно лице - „помпиер - рудничен” в рудник "Т. *", с. Т., ***, на което е възложено да изпълнява със заплата, постоянно, работа свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице „М.М.-и.” ЕАД, гр. Р., възползвайки се от служебното си положение, отнел 4 чужда движима вещ - 1 бр. пръстен лабиринтов неръждаем 200Д90, от резервен работен пакет за помпа 200Д90, неръждаем, на стойност 576 лв., собственост на „М.М.-и.” ЕАД, гр. Р., от владението на материалноотговорното лице С. Й. А. - ръководител участък „Водоотлив” при рудник "Т.
*", с. Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, престъпление кражба, за което и на основание чл.195, ал.1, т.6, във вр. с чл.194, ал.1 от НК и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на 1 /една/ ГОДИНА и 3 /три/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66, ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила и е ОСЪДИЛ подсъдимия Ж.
Д. Ж., със снета от по - рано самоличност да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Стара Загора направените в досъдебното производство разноски в размер на 174,09 / сто седемдесет и четири лева и девет стотинки / лв.
С въззивно Решение под № 152/11.07.2024 год., постановено по ВНОХД с № 729/2023 год. Окръжен съд Стара Загора е ПОТВЪРДИЛ изцяло Присъда №12/09.05.2023г., постановена по НОХД №10/2023г. по описа на Радневски районен съд. Решението на ОС-Стара Загора е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, което означава, че същото е влязло в законна сила.
Съдът счита, че същите писмени доказателства по категоричен начин доказват виновността на ответника и въззивник Ж. и поради следното:
Спрямо ответника е реализирана съответната наказателна отговорност, като е постановена спрямо същия осъдителна присъда по НОХД с № 10/2023 г. по описа на Районен съд – Раднево. Същата Присъда е изцяло потвърдена от Окръжен съд – Стара Загора с въззивно Решение под № 152/11.07.2024 год., постановено по ВНОХД с № 729/2023 год. по описа на същия съд.
Разпечатката съдържа 37 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1c25523-8d28-4dae-ab9f-96179c343d7d