Решение № 261 от 19.04.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 5692/2022
- Вид
- Решение № 261
- Подписан
- 19.04.2023
- В сила
- 19.04.2023
- Състав
- Николай Младенов, Божидар Иванов Стаевски, Веселина Ставрева
Цитирани разпоредби
- чл. 1, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 7 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.144 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 261 гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николай Младенов
Членове:
Веселина Ставрева
Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100605692 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от 20.06.2022 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 136 състав по НОХД № 17926/2019 г., подс. Ю. Т. И. е бил признат за виновен в това, че на 08.01.2015г. около 02,00 часа в гр.София, ж.к “****, се заканил с убийство на Л.С.С. като поставил цевта на законно притежавания си пистолет марка “ГЛОК 31” в устната й кухина и й казал “Сега ще те убия”, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал. 1от НК. На подсъдимия било наложено наказание при условията на чл. 54 от НК, в размер на 3 години "Лишаване от свобода", като на основание чл. 66 от НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от пет години.
Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК и с оглед изхода на наказателното производство, подс. Ю. Т. И. е бил осъден да заплати направените по делото разноски.
Недоволен така постановеният първоинстанционен акт е останал защитникът на подсъдимото лице, като в предвидените за това срокове е депозирал жалба и допълнение към същата. Адв. Т. Н. изтъква, че в хода на наказателното производство до този момент не се е доказало авторството на деянието, вменено на Н.ия подзащитен по изискуемия категоричен начин. Инвокират се твърдения, че производството пред проверяваната инстанция не е следвало изначално да се разглежда, тъй като са налице основанията на чл.
24, ал. 1, т. 6 от НПК. Мотивира твърдението си с наличието акт по реда на чл. 7 от Закона за защита от домашното насилие, придобил сила на присъдено нещо.
На следващо място, защитникът се противопоставя и на изготвените от СРС мотиви. В тази връзка се изразява несъгласие с анализа на свидетелските показания, като подробно се спора на свидетелите, които са се намирали в жилището, обитавано от подсъдимия и пострадалата. Адв. Н. твърди, че първият съд неправилно се е доверил на 1 едни, а е изключил други доказателства. Прави се искане и за допускането до разпит в качеството на свидетели на И.С. и Н.К.. Адв. Н. се обръща към СГС и с още едно доказателствено искане, а именно да се установи самоличността на лице, известно по делото като „А.“, след което същата да се призове и разпита в качеството на свидетел. В Заключение моли въззивната инстанция да постанови нова оправдателна присъда.
По делото са постъпили въззивна жалба и допълнение от същата и от подс. Ю. И., който заявява, че не осъществил деянието, в което е обвинен. Изразява несъгласие с мотивите на първия съд. Твърди, че не е следвало да бъдат изключвани от доказателствената маса обясненията му, както и показанията на свидетелите Т. И. и Е. И.. Подсъдимият намира противоречие между акта на СРС по настоящето наказателно производство и решението на СРС в производство по реда на Закона за защита от домашните насилие. Твърди, че не са налични доказателства – такива, че да се прецени виновността му по делото. Ю. И. моли съда да изиска справка от МВР, с която да се провери налични ли са оплаквания от страна на пострадалата спрямо поведението на подсъдимия. Според последния житейски логично е след като едно лице е осъществил противоправни прояви, то следва те да се регистрирани в архивите ма МВР.
В закрито разпоредително заседание, проведено на 19.01.2023 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с въззивните жалби и с материалите по делото, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на нови доказателства за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
В хода на съдебните прения защитникът адв. Н. излага съображения, сходни на релевираните във въззивната му жалба и допълнението към същата. Моли съда да отмени атакувания съдебен акт като вместо него постанови нов, оправдателен такъв Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че жалбата срещу постановената първоинстанционна присъда следва да бъде оставена без уважение. Изтъква, че фактическата обстановка, приета от първия съд е правилна и в съответствие с доказателствената съвкупност по делото. В заключение моли присъдата да бъде потвърдена.
В своя лична защита, както и в последната си дума подс. П. се придържа към заявеното от защитника си и моли СГС да постанови оправдателен съдебен акт.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в писмените възражения на страните и в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 от НПК доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени различни изводи относно фактите по делото.
Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
2
Подсъдимият Ю. Т. И., ЕГН ********** е роден на ****. в гр. София, българин, български гражданин е, разведен, работещ като продавач-консултант, с полувисше образование, неосъждан е, с постоянен адрес: гр. София, ж.к “****, с настоящ адрес:град София, ж.к.“****, сред съседите си не е познат като конфликтна личност.
Подсъдимият Ю. Т. И. и пострадалата Л.С.С. живеели на семейни начала в продължение на 16 години и от съвместното им съжителство се родил синът им Т. Ю. И., който към датата на инкриминираното деяние бил на петнадесет години.Подсъдимият притежавал законно пистолет марка “ГЛОК 31 ”, който даржал винаги зареден върху рафт за документи и с който излизал, носейки го навън. И. бил по-възрастен от С. с 18 години, което го мотивирало да изпитва силна ревност, да ограничава контактите й и тя можела да работи и излиза от вкъщи само при изрично разрешение от Н.а страна.Понякога И. заплашвал С., че ще я застреля, но без да насочва пистолета си към нея.Към 07.01.2015г.С. работела в хранителен магазин, ежедневно контактувала с колежките си.Една от тях - свидетелката И.А.С. я поканила на именния си ден, заедно с още две колежки включително и свидетелката Н.П.К..Тъй като почерпката трябвало да се състои в 21:30 часа, в бистро»Алиби»в кв.»Студентски град»в град София, пострадалата поискала предварително разрешение от подсъдимия да приеме поканата и да отиде на именния ден.И. дал поисканото разрешение.Така на 07.01.2015г. около 21:30 часа, С. отишла в посоченото заведение, където била заедно с колежките си и в продължение на четири часа изпила три малки водки, консумирайки и храна.Когато си тръгнали, празнуващите наели такси, в което се качила и Л. С..Тя била в трезво състояние, в добро настроение, не е падала нито в заведението, нито по пътя към дома си и не се наранила по какъвто и да е начин, преди да влезе в семейния апартамент. В 01:30 часа пристигнала на адреса си - гр. София, ж.к “****.Качила се на асансьора, отворила последователно двете врати на дома си/метална и дървена/, затворила вратата, оставила дамската чанта на портмантото в коридора, свалила и якето, седнала, за да събуе ботушите си.В този момент от хола в коридора рязко влетял подсъдимият Ю. И. и започнал да я удря с ръце.При първия удар главата й се ударила в гардероба.И. крещял и обиждал пострадалата, питайки я къде е била, като непрекъснато я удрял, въпреки, че тя обяснявала от къде се връща - място, посетено с Н.о разрешение.От един от ударите С. загубила съзнание, а когато дошла на себе си, чувствала задушаване и невъзможност да диша.Почувствала, а когато отворила очите си и видяла, че И. я стиска за гушта, държал пистолет в устата й, като същевременно крещял»Отвори си устата!Сега ще те убия!».От ужас и страх, пострадалата припаднала и отново изгубила съзнание.Когато отново дошла на себе си, подсъдимият нанесъл силни ритници в тялото й, имала кръв в устата.След това Ю.
И., дърпайки я за косата я завлякъл в банята и й наредил да се измие и да си легне.През цялото време в съседна стая се намирал петнадесетгодишния тогава син на страните свидетеля Т. И., който спял и не възприел случващото се.Сутринта на 08.01.2015г., когато С. се опитала да стане от леглото, първоначално не успяла, тъй като силно й се виело свят.Събрала сили да стане, видяла себе си в огледалото - видът й бил стряскащ - главата й била с отоци и синини, каквито имало и по тялото.Повръщала многократно.Синът й я видял, 3 тя му казала, че баща му я е пребил, а той реагирал като възмутен човек(хванал се за главата), тя го изпратила на училище.Една от присъствалите на именния ден колежки й звъннала и С. й споделила, че нещата са сериозни и, че не се чувства добре.Страхувала се да излезе, тъй като нямала разрешение от подсъдимия и обезпокоени за състоянието й, нейните колежки, решили да я повикат на работа чрез колега-готвач, под измислен претекст - че трябва да се яви спешно. По този начин по- късно С. успяла да отиде до работното си място, където колегите й помогнали да бъде транспортирана до УМБАЛ”ПИРОГОВ” и където била настанена за лечение, а свидетелката И.С. уведомила полицията за инцидента.Колегите на пострадалата - свидетелките И.С. и Н.К. възприели състоянието на пострадалата като много пребита, с огромна и цялата синя глава, посиняло лице, ужасяващо изглеждаща и в невъзможност сама да се придвижи до болница.На колегите си, сред които И.А.С. и Н.П.К., Л. С. споделила, че е пребита от съпруга си, който я заплашил, че ще я застреля и й заврял пистолет в устата.В болницата на 08.01.2015г.след обяд пристигнала заедно със съпруга си, сестрата на пстрадалата -свидетелката Д.С.П., която я възприела като силно уплашена от случилото се, С. не смеела да излезе дори в коридора, лицето й било синьо, както и цялата глава и ръцете.Пред посетителите си пострадалата обяснила, че празнувала с колежки именния ден на едната, а като се прибрала, подсъдимият я нападнал, пребил я и я заплашил с пистолет.Свидетелката твърди, че сестра й Л. била силно уплашена след инцидента, мислела е, че ще умре, когато била заплашена с пистолета, стряскала се от всеки звук.По-късно свидетелката П. и съпругът й помогнали на Л. С. да събере багажа си от семейния апартамент, който напуснала, като преди това разговаряла със сина си за последен път и той заявил, че предпочита да остане в същия дом, с баща си, който го подкрепял и мотивирал в спортните тренировки и състезания(по джудо и самбо), както и за училище.Л. С. променила местоживеенето си, след като била пребита и заплашена с убийство, напуснала град София и се върнала в родния си град Перник, като й била отнета и комуникацията с единственото й дете - сина й Т. И., с когото въпреки опитите й да се свърже по какъвто и да било начин/чрез социалните мрежи, чрез познати/, същите били обречени на неуспех, поради факта, че синът й бил настройван срещу нея от баща си и отчужден завинаги.На 23.01.2015г.полицейски служители връчили на Ю. И. протокол за предурпеждение във връзка с поведението му спрямо Л. С..
Видно от заключението по изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, вследствие на нанесения побой, Л. С. е получила следните увреждания:контузия на главата, сътресение на мозъка, двустранно кръвонасядане в задушната област, кръвонасядане на дясната ушна мида, кръвонасядане на клепачите на двете очи, кръвонасядания по лицето и шията, частично счупване на режещия зъб на коронката на зъб № 41.Установените травматични увреждания се дължат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, както и от притискане между такива.Получените мекотъканни увреждания, предвид тяхната множественост и локализация в съвкупност са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Частичното счупване на коронката на преден, долен зъб, в дясно, само по себе си е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Мозъчното сътресение - в най-лека степен на 4 черепно-мозъчна травма касае степенна промяна на съзнанието, т.е. било налице временно разстройство на здравето, неопасно за живота.