Решение № 835 от 13.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 835 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100501318 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20211298 от 13.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 40883, по описа на СРС за 2020 г., 113 състав, е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че на основание чл.6 ЗУЕС вр.чл.48 ЗУЕС и чл.86,ал.1 от ЗЗД В. П. Г. дължи на Етажната собственост на сградата в гр.София, ул.“*******, сумата от 253 лв., представляваща припадаща се част от стойността на ремонт на сградата, извършен през лятото на 2017 г., съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от 05.07.2017 г., ведно със законната лихва от 07.03.2019 г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,69 лв., представляваща лихва за забава за периода от 17.12.2018 г. до 06.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 13507/2019 г. по описа на СРС, 113 състав. С решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 52 лв., представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 325 лв., представляваща разноски в исковото производство.

Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба, подадена от В. П. Г., против решението в неговата цялост. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Жалбоподателката сочи, че били извършени финансови злоупотреби по време на ремонта. Оспорва приемането на доказателствата, представени от ищеца, с твърдения, че същите били изготвени само за целите на процеса, моли да не бъдат кредитирани и показанията на свП., която нямала отношение към ремонта, нито е присъствала, когато бил извършен. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия, с който 1 оспорва въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:

Предявеният иск е с правна квалификация чл.38,ал.2 вр. чл.48 ЗУЕС вр.чл.6,ал.1,т.8 и т.9 от ЗУЕС. Ищецът претендира, че СО „Район Оборище“ с № РОБ17-КЦ51-201/06.11.2016 г. издала предписания за извършване на неотложен ремонт на фасадата на сградата, която се намира в режим на етажна собственост на ул.“*******. В изпълнение на предписанията, било взето решение от общото събрание на етажните собственици, на което били разгледани и избрани оферти и въз основа на което бил сключен договор с търговско дружество „И.А.“ ЕООД за извършване на СМР от 20.07.2017 г. Предварително било взето решение от ОС на ЕС на 05.07.2017 г. за разпределяне на сумите за заплащане на СМР съгласно идеалните части на всеки един от етажните собственици. След установяване на частично неизпълнение на възложения ремонт, с протокол на ОС на ЕС било взето решение да се възложи на трето лице довършването на ремонтните дейности. Ответницата била собственик на апартамент № 12 в сградата, като отказвала многократно да заплати изцяло дължимите от нея суми за ремонт на фасадата, като извършила частично плащане, което било приспаднато от общо претендираната сума.

Ответницата от своя страна е оспорила исковата претенция с твърдения, че била налице злоупотреба с финансови средства на ЕС, ненужно изразходване на средства, като същевременно бил наличен друг проблем, по-належащ – целостта на покривното пространство била нарушена, което причинявало обилни течове по стълбището и пряко засягало три домакинства, едно от които е и нейното и въпреки това ремонт не бил извършен, макар отново да има предписания и неотложност.

Съгласно чл.6,ал.1,т.8 и т.9 от ЗУЕС собствениците са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост, както и да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части. Ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване се извършва по решение на общото събрание на собствениците /чл.48,ал.1 от ЗУЕС/. Съгласно чл.38 от ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7. Когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Към заявлението се прилага препис от решението на общото събрание /ал.2/.

2

За да бъде приет за основателен предявеният иск, както правилно е указал и първоинстанционният съд, в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик на индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост; че са определени разходи за извършване на ремонт на общите части на сградата въз основа на валидно взето решение на общото събрание на ЕС, както и размерът на дела от определените общи разходи, дължим от ответника.

По делото е безспорно между страните, че същата е собственик на апартамент № 12, находящ се в сградата в режим на етажна собственост на адрес гр.София, ул.“*******,ет.3. Безспорно е и какъв е размерът на идеалните части от общите части на сградата на ответника – 8,62 %.

С предписание от Столична община, район „Оборище“, е указано на всички етажни собственици да предприемат мерки за обезопасяване на сградата, поради съществуващ риск за преминаващите граждани от падащи елементи, като премахнат всички елементи от балконите на сградата, както и да извършат ремонт на засегнатите участъци от балконите на сградата.

Приети са следните писмени доказателства, чиято истинност не е била оспорена по реда на ГПК от ответницата – протоколи от проведени общи събрания, на които са взети следните решения от ОС на ЕС:

Протокол от 05.07.2017 г., с което е взето решение да бъде възложено на „И.А.“ ЕООД извършването на ремонт на дъната на балконите на стойност 2672 лв., както и разпределение на сумата по идеални части, като в тежест на ответницата са определени за заплащане 231 лв.

Протокол от 04.08.2017 г., с което е взето решение да бъде изплатена на дружеството „И.А.“ ЕООД сума в размер на 1418 лв. за допълнителни материали и труд за измазване на цялата фасада на кооперацията, като в тежест на ответницата е разпределена съобразно притежаваните от нея идеални части от тези разходи сума в размер на 122 лв.

Протокол от 08.10.2017 г., на което е взето решение от ОС на ЕС за прекратяване на договора за измазване на фасадата с „И.А.“ ЕООД поради недовършване на започнатия ремонт, като скелето, останало откъм ул.“Дунав“ да се демонтира и прибере като неустойка за неизпълнение на договора, а ремонтът да бъде довършен от строителна бригада по избор на К.И. на стойност около 1000 лв., която сума да бъде разпределена по идеални части. Към протокола е представена и разписка от К.И., че е получил общо сумата от 1250 лв.

Протокол от 17.12.2018 г., с което ОС на ЕС е взело решение на няколко длъжника, вкл. и ответницата, поради неплащане на определени задължения, да бъде даден последен срок до 31.12.2018 г., като при неспазване на този срок, до 10.01.2019 г. да се съберат по 100 лв. от апартамент, които да послужат за завеждане на гражданско дело и съответните адвокатски и съдебни разноски.

Няма данни тези решения да са оспорени в срока и по реда на чл.40 от ЗУЕС, като е безпротиворечива и трайна практиката на ВКС, че необжалването на решение на ОС на ЕС в този срок преклудира възможността това да бъде сторено по-късно, вкл. и в производството, в което се претендира изпълнението на решението от етажен собственик.

По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира поради неговата логичност и обоснованост, съгласно което на „И.А.“ ЕООД е заплатена сума от 3400 лв. /от общо определена първоначално 4090 лв., тъй 3 като договорът е преждевременно прекратен/, като след продажба на скелето, задържано като неустойка е приспадната сумата от 300 лв. от общо платената сума.

Общо с определените и заплатени на К.И. суми, разходите за ремонт възлизат на 4350 лв. Ответницата съобразно притежаваните от нея идеални части от общите части на сграда – 8,62 % дължи от тези разходи сума в размер на 374,97 лв., като поради внасянето на сума в размер на 100 лв. на 09.07.2017 г., която следва да бъде приспадната, остатъкът, който не е заплатила и продължава да дължи възлиза на сума в размер на 274,97 лв.

За основателността на предявения иск е без значение качествено ли е извършен ремонтът, има ли злоупотреби, налице ли е необходимост от извършване на друг понеотложен ремонт и т.н. Това са все твърдения от иск с друг фактически състав, какъвто не е предявен в настоящия процес, поради което не следва да се обсъждат и представените от ответницата документи в тази насока. Вярно е, че първоинстанционният съд е обсъдил и кредитирал показанията на свП. за това, че ремонтът бил извършен в срок, но тези мотиви са допълнителни, тъй като за основателността на предявения иск тези факти са без никакво правно значение. По иск, предявен от ЕС за неизпълнение на решение на ОС на ЕС, спрямо собственик, се изследват само следните обстоятелства - ответникът собственик ли е на обект, находящ се в сграда, която е в режим на ЕС, взето ли е решение на ОС за определяне на разходи за ремонт, какъв е техният размер, има ли данни същото да е оспорено и отменено по съдебен ред, заплатени ли са разходите от собственика изцяло или частично, определени съобразно притежаваните от него идеални части от общите части на сградата.

В случая, по делото безспорно е доказано, че ответникът е собственик на обект в сградата, че са взети решения на ОС на ЕС за разходи, необходими за извършване на ремонт на общи части на сградата и след като ответникът не е доказал, че е заплатил същите, исковите претенции както за главница, така и за мораторна лихва, като основателни, правилно са били уважени от първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемият. Същият е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като е представил списък с разноски, както и доказателство за извършването му в размер на 300 лв., поради което следва да му бъдат присъдени такива в поискания размер.

Такава мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20211298 от 13.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 40883, по описа на СРС за 2020 г., 113 състав.

ОСЪЖДА В. П. Г., ЕГН: ********** да заплати на Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.София, ул.“*******, сума в размер на 300 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5