Решение № 240 от 21.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Бургас, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Г.а С.

Д. П. Стоянов при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора Д. Г. У. като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100601200 по описа за 2021 година С присъда 260108 от 16.09.2021 год. по НОХД № 1428/20 год. Районен съд - Бургас признал Б. Д. Я. за виновен в това, че: 1. на 6 август 2018 г. в гр.

Черноморец, причинил по хулигански подбуди телесни повреди на повече от едно лице – на М. Д. Я. средна телесна повреда и лека телесна повреда на Д. Б.

Ч. и на основание чл. 131 ал.1 т.4 и 12 вр. чл. 129 ал.1 и чл. 130 ал.1 вр. чл. 54 НК го осъдил на две години лишаване от свобода;

2. По същото време и място се заканил с убийство на Д. Б. Ч. и на основание чл. 144 ал.3 вр. чл. 54 НК го осъдил на една година лишаване от свобода.

На основание чл. 23 ал.1 НК наложил общо наказание в размер на по тежкото осъждане две години лишаване от свобода, които на основание чл. 66 НК отложил за изпълнение на основание чл. 66 НК за срок от три години.

Я. е осъден да заплати на М. Я. сумата от 5000 лева за претърпени неимуществени вреди ведно с лихвата.

1

В тежест на осъдения са присъдени разноските по делото при разследването и разноските на частните обвинители Я. и Ч..

Жалбоподателят изразява несъгласие с присъдата. Фактическата обстановка неправилно е била установена от съда. По делото са разпитани две групи свидетели на обвинението и защитата. Съдът кредитирал само показанията на свидетелите на обвинението К. и Г.. Те били финансово зависими от пострадалите. Оспорват правната квалификация „хулигански подбуди“, за която липсват доказателства.

Деянието по чл. 144 ал.3 НК е несъставомерно според защитата, поради липса на хулигански подбуди. В досъдебното производство пострадалият Ч. не е посочил да е бил заплашван по този начин. В разпит пред съда е заявил, че не разбрал към кого били отправени заплахите – към него или М.. Възпроизведените от Ч. заплахи не кореспондирали с заявеното от другите свидетели. Според въззивника има съществено разминаване в показанията на свидетелите на досъдебното производство /ДП/ и пред съда. В първоначалните разпити на ДП на К. и Г.в не се съдържали заплахи.

Разпитани от разследващ орган по късно, въвеждат заплахите като елемент на обстоятелствата на процесното събитие, но не е ясно към кого са адресирани те. Обвинението против Я. не е доказано по безспорен начин, поради което отправят искане до съда за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде оправдан и по двете обвинения или делото върнато на предходна инстанция или прокурор.

Пред настоящата инстанция не се проведе съдебно следствие, страните не направиха доказателствени искания.

Прокурорът изрази мнение за неоснователност на жалбата, а присъдата като правилна, законосъобразна и справедлива да се потвърди. Подсъдимият нанесъл побой над пострадалия пред деца. Между двамата мъже имало конфликтна ситуация и много след нея В. пристъпил към физическа разправа.

Личния мотив не изключва наличието на хулигански действия, които могат да се извършат и при евентуален умисъл.

Повереника на частния обвинител поиска жалбата да се остави без уважение. По делото няма доказателства за конфликтни отношения между двамата мъже в предходен на деянието период. Не е налице каквато и да е инициативност от страна на пострадалия в процесното събитие.

2

Производството е образува на 18.11.2021 год. и до настоящия момент са проведени десет съдебни заседания. Освен едно от тях, отложено поради заболяване от ковид на 28.01.2022 год., всички останали заседания не е даван ход поради неявяване на договорния защитник на подсъдимия. В предходно заседание от юли производството приключи, но с оглед даване възможност за лично участие на защитник в процеса и реализиране правото на квалифицирана защита, делото отново бе внесено в открито заседание.

Независимо от декларираната тогава възможност в последното заседание да се яви, тъй като няма друга служебна ангажираност, при провеждане на последното заседание подсъдимият отново за пореден път представи на съда молба от защитника си с искане за отлагане и отново изписани множество дати в бъдеще със служебна заетост. В деня на заседанието адв. К. имал дело в СГС. Това е заетост, възникнала след определя датата на настоящото производство. Независимо от положените усилия в продължение почти на една година, договорния защитник на подсъдимия не намери време да присъства лично или упълномощи другиго в процеса. Поради това делото бе разгледано в негово отсъствие, воден от процесуалното му поведение, както и от законовия регламент, че защитата не е задължителна по това дело. В определен етап на подсъдимия му бе назначен и служебен защитник и независимо от това се полагаха усилия за участие на договорния защитник, без резултат.

Подсъдимият Я. в пледоарията си, поиска делото да се отложи за пореден път за друга дата.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата и мотивите, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното.

Производството е разгледано по общия ред.

Районния съд е описал установената по делото фактическа обстановка и направил анализ на доказателствените източници.

През лятото на 2018 година свид. Д. работел като охрана във фирма „Д.Е. с.“. На процесната дата 6.08.2018 год. бил нощна смяна. При обход на кг „Ч.“ се срещнал с подсъдимия Я.. Срещата им продължила около две- три минути, през които подсъдимият „правел стойки от карате“ и го удрял, когато 3 при тях пристигнал и свид. Ч.. Последният приканил Я. да прекрати агресивното си поведение против охранителя. Подсъдимият нанесъл удар с юмрук в долна дясна челюст. Ч. паднал на земята, а подсъдимият продължил да му нанася удари с крака и го заплашвал, че ще го убие. Свид. М. Я. се доближил от към гърба на подсъдимия, хванал го през кръста, за да предотврати побоя над Ч.. Но Я. се извърнал и му нанесъл удар с юмрук в долна дясна челюст, от което поразеният паднал на земята, а подсъдимият продължил да му нанася удари. Дошли и други свидетели, подсъдимият прекратил побоя и влязъл в бунгалото си. На място пристигнали полицаи, уведомени от Ч.. В следващите дни пострадалите посетили болница и след прегледи установени получените от побоя наранявания.

В достигането на тези фактически изводи, първостепенният съд подробно е обсъдил доказателствените източници. Разпитаните по делото свидетели Г., К., Г. и Д. последователно пресъздават картината на процесното събитие. Те взаимно се допълват и няма противоречия в тях по начина на протичане на процесното събитие. Показанията на пострадалите Ч. и Я. намират потвърждение в показанията на другите свидетели, писмените доказателства по делото и последователно изясняват обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото – поведението им преди побоя, срещата на Ч. с охранителя и намесата му в негова защита, получените удари и последици от тях, намесата на Я. и реакцията на подсъдимия, получените удари и последици от тях, пристигането на други хора, което довело до прекратяване агресията на Я.. Специално внимание е отделено и на показанията на свид. В. Д.. Поради съществено противоречие в съдържанието на показанията му пред съда от 16.09.2021 г.- л. 155 гърба ОХ, и на ДП, на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 НПК, последните са приобщени към доказателствения материал по делото. Пред разследващия орган, на 11.12.208 год. подробно излага своя разказ за процесното събитие. Съдът е достигнал до извод, че показанията в досъдебното производство са обективни и достоверни и като такива кредитирал. Те са част от общата картина на произлязлото събитие и допълват, уточняват и детайлизират поведението на всеки един от участниците в процесното събитие през погледа му, намерило израз в съдържанието на показанията. Показанията пред съда, повече от три години след престъпното поведение, по своето съдържание са изолирани и не намират потвърждение в останалия доказателствен материал, както гласни, 4 така и писмени доказателства и доказателствени средства.

Първостепенният съд подробно е анализирал и заключенията по медицинските експертизи и достигнал до извод за причинените на пострадалите телесни повреди от подсъдимия Я..

По възраженията на защитата относно деянието по чл. 131 ал.1 т.4 и т.12 НК.

Според нея – адвоката и подсъдимия, съдът достигнал до неправилни и необосновани фактически изводи и последвало неправилно приложение на правото. Доказателствената маса не е непровиторечива и несъмнена, че средната телесна повреда на М. Я. е причинена от нанесените от подсъдимия удари. Вещо лице П. е посочил, че тази повреда може и да е получена по описания от пострадалия начин, освен ако тази щета не е получена по рано.

Неправилен и непоследователен е анализа на показанията на свидетелите.

Съдът е кредитирал само показанията на двама свидетели на обвинението К. и Г., които били финансово зависими от пострадалите. „Това само по себе си е неравнопоставеност в процеса“.

Инцидента в процесната вечер се развива последователно. Я. е имал първоначално агресивно поведение към Д.. Именно това поведение мотивирало Ч. да се намеси в негова защита и настоява за прекратяване на ударите към охранителя. Свид. Г. бил на ресторант с В.К.. Двамата си тръгнали и видял конфликт между охраната В. Д. и подсъдимия л. 73 ОХ. Б.

Я. ударил Д. Ч., а след това и М. Я., който паднал на колене. Пострадалите не са посягали да удрят подсъдимия. След ударите с юмрук и двамата паднали на земята, където били ритани от подсъдимия. Показанията на тези двама свидетели от ДП и пред съда са еднопосочни и в детайли разкриват едни и същи събития и действия на участниците.

Твърдението за зависимост на тези двамата свидетели от пострадалите Ч. и Я., е неоснователно. Всички те живеят заедно по силата на което се и познават. Нямат роднински или други връзки. Преди всичко те са пълнолетни лица, призовани са в ДП и пред съда в качеството им на свидетели и предупредени за правата и задълженията и преди всичко за наказателна отговорност при лъжесвидетелстване. От съдържателна страна показанията на Г. и К. са в синхрон с останалия доказателствен материал по делото, както и заключенията на вещото лице.

5

Вещо лице П. е представил в процеса няколко заключения, които се допълват взаимно с оглед на поставяните му задачи. Около полунощ на 6/7 август 2018 год. Б. Я. нанесъл удари с юмрук по лицето първо на Ч., а след това и на Я.. И двамата били повалени на земята, в което положение подсъдимият продължил да нанася удари. Следващия ден двамата пострадали посетили съдебен лекар К. Я. – л. 12 ДП. Той е установил и описал в медицинското удостоверение травматичните увреждания по лицето и тялото на М. Я., както и посочил многофрагментарно счупване на дясна долна челюст. По късно същия ден Я. си направил и рентгенови снимки и получил квалифицирана медицинска помощ, насочена към овладяване последиците от счупване на челюстта и лечението – л. 41-43 ДП. В изготвеното експертно становище по ОХ – л. 114-115, той заключава, че на 6.8.2018 г. Я. е получил многофрагментарна фрактура на долна челюст, видно от Ро снимки и начало на лечение от д-р М.. Травмите отговарят да са получени по начин, за който съобщава пострадалият- „удар в лицето, падане на колене, удар с твърд тъп предмет в лява гръдна половина“.

Вещото лице е разпитано в процеса пред съда два пъти – л. 72 гърба и в защита на ново заключение по делото на л. 134. В последното заключение последователно защитава изводите относно начина на причиняване/получаване на телесното увреждане на Я.. В първия си разпит е посочил: “Има интервал между датата на прегледа и твърдяната дата на инцидента. Ако нямаме вметната травма в този период и няма доказателства, че има такава травма, може да бъде причинена към датата, на която е твърдяно“. Към момента на инцидента са установени ударите, които Я. е нанесъл на Я. – полунощ на 6/7 август 2018 год. Няколко часа по късно посещават съдебен лекар Я., който пръв установява фрактурата на челюстта.