Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 579 от 16.06.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 707/2025
Вид
Определение № 579
Подписан
16.06.2025
В сила
16.06.2025
Състав
Камен Иванов, Величка Цанова, Атанас Стоилов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл.70,ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.341,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.440,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 579 гр. София, 16.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600707 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 във вр. с чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения Й. Й.,чрез защитникът му,срещу определение на СГС по НЧД № 2792/25 год.,постановено на 28.05 2025 год.,с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Твърди се в жалбата,че съдът не е взел предвид поведението на осъдения,който е спазвал вътрешния ред,не е наказван дисциплинарно и има добри характеристични данни.Поддържа се,че Й. е променил отношението си и цялостното си поведение към обществото,положил е усилия за осмисляне на последиците от деянието и е необходимо да му бъде даден шанс за реинтеграция в обществото.Прави се искане за отмяна на определението и условно предсрочно освобождаване.

Въззивният съдебен състав,като се запозна с материалите по делото и доводите в жалбата,приема за установено следното:

Жалбата е допустима като изхождаща от легитимирана страна и в предвидения в закона срок,но по съществото си е неоснователна.

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Й. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода,тъй като макар да е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание,не са налице доказателства за поправянето му.Отчел е,че осъдения е както награждаван,така и наказван и демонстрираното от него добро поведение не се отличава с изключителност ,а е изискуемото се такова от лишен от свобода.Като е взел предвид и високите стойности на риска от рецидив е заключил,че не са налице основанията за неговото условно предсрочно освобождаване.

1

Прочитът на материалите по делото дава основание на въззивния съд да се солидаризира с изводите на първостепенния и това е така,защото данните по делото показват,че корекционния процес при осъдения Й. не е постигнал поправянето му до степен,която да позволява неговото условно предсрочно освобождаване.

Установено е от материалите по делото,че същият е постъпил в СЦЗ на 08.06.2012 год.,а на 06.03.2015 год. е приведено в изпълнение наложеното му по НОХД № 34/16 год. на СОС наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години за престъпление по чл.116 от НК,като към момента на постановяване на атакуваното определение е изтърпял 11 години,6 месеца и 19 дни с остатък от 8 години,5 месеца и 11 дни.

От експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода,изготвена от инспектор-психолог е видно,че същият е с колебливо поведение,среща затруднения при ръководене на действията си,не може да определи бъдещето си,притежава не добра ссоциална компетентност и независимо от извършваната корекционна дейност и възпитателна работа,същият не е успял да формира умения за разпознаване на съществуващи проблеми.Констатирана е повторяемост на едни и същи грешки,търси незабавно удовлетворение на потребностите си,като пренебрегва отрицателните последствия от действията си.

От актуалния доклад на ИСДВР се установява,че от 02.05.2017 год. е преведен в ЗОЗТ „Кремиковци“,където е и до момента,награждаван е пет пъти през периода 2018 год.-2024 год. и е работил като „чистач на район“ и „чистач на каре“.Оценката на риска от рецидив е 76 т. и не е забелязан позитивен напредък,свързан с нагласите,не е показал готовност да преосмисли и промени криминалното си поведение.Отразено е,че независимо от извършваната социална дейност и възпитателна работа,същият не е успял да формира умения за разпознаване на съществуващи проблеми и предлагане на законосъобразни алтернативи за разрешаването им,като все още не мисли и не осъзнава последиците от поведението си,не е преодоляна импулсивността в действията му.Не е успял да преодолее и криминалните си нагласи,независимо от предлаганите средства за ресоциализация,предвидени в закона.Направена е неблагоприятна прогноза за развитието на личността и поведението му и възможностите му за ресоциализация.Изразено е мотивирано становище,че не са налице достатъчно доказателства за приключила корекционна работа-не е занижена оценката ни риска от рецидив в достатъчна степен и основните дефицитите остават.Целите и задачите,заложени в индивидуалния план на присъдата, не са изпълнени в тяхната цялост и корекционната работа с него следва да продължи.

С оглед на така изложеното настоящият съдебен състав споделя извода на първата инстанция,че е налице формалната предпоставка на чл.70,ал.1 от НК ,тъй като лишения от свобода Й. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание,каквото е изискването на закона,но досежно обосноваване на извода,че са налице и предпоставките по чл.439а от НПК, в конкретния случай липсват доказателства за поправянето на осъдения.

От становищата и докладите се установява,че при него корекционния процес не е завършил,все така е налице риск рецидив и вреди за обществото във високи стойности и 2 продължават да съществуват проблемни зони,за преодоляването на които корекционния процес следва да продължи. От препланирането на присъдата му е видно,че са предвидени както индивидуални,така и групови форми на участие за постигане на набелязаните цели.

Това дава основание и на настоящият съдебен състав да приеме,че не е постигнат значим напредък в корекционният процес и продължават да съществуват проблемни зони,които препятстват извод за положително развитие на личността,което да е необратимо.Макар Й. да е трудово ангажиран и да е награждаван,не могат да бъдат пренебрегнати данните,че рискът от рецидив е останал във високи стойности.

Наличието на посочените по-горе дефицити е необходимо да бъдат преодолени,така че да се направи извод за завършена и необратима промяна у осъдения,която е основна предпоставка за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

Водим от горното САС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.05.2025 год. на СГС,НО,39 състав,по НЧД № 2792/25 год.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3