Решение № 520 от 03.07.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. Добрич, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20223230101695 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление: ***, вписано в Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК 103533691, представлявано и управлявано от Д. Д., П. С. С. и Я. М. Д., чрез юрисконсулт Я. Н. срещу М. Р. Р., ЕГН ********** от ***. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.98 от ЗЕ, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, визирани в Заповед за изпълнение на парично задължение №207/11.02.2022г., издадена по ч. гр. д. №413/2022г. по описа на ДРС, а именно: 1) 434, 12 лева, представляваща дължима сума за консумирана електрическа енергия за периода от 07.03.2021 г. до 14.06.2021г.

(за което са издадени 5 броя фактури), за клиент с абонатен номер ****, на адрес: гр. ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 08.02.2022 г. до окончателно плащане на сумата; 2) 28, 69 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава по всяка от фактурите, считано от 10.05.2021 г. до 27.01.2022 г.; 3) 75, 00 лева (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), представляваща направените съдебноделоводни разноски по частно гр. дело № 413/2022 г. по описа на Районен съд Добрич.

В ИМ ищецът твърди, че ответникът е абонат на ищцовото дружество с кл. № *** и с аб. №****, за обект, находящ се в гр. ***. Р. не е заплащала стойността на потребената от нея ел. енергия за периода от 07.03.2021 г. до 14.06.2021г., за което са били издадени 5 броя фактури на обща стойност 1

434.12 лв. /подробно визирани в исковата молба/. Ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва върху главницата в размер на 28.69 лв., сформирана от сбора от мораторната лихва на всяка една от процесните фактури от падежа и до271.01.2022г.

Поради неплащане от страна на ответника, ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК в ДРС срещу М. Р. и по образуваното ч. гр. д.

№413/2022г. е била издадена заповед за горепосочените суми /главница – 434.12 лв. и мораторна лихва – 28.69 лв./. Връчването на заповедта на длъжника е станало при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и заповедният съд е указал на заявителя да предяви искове срещу М. Р. в едномесечен срок от получаване на съобщението. В изпълнение на указанията, в дадения срок, ищецът е депозирал настоящата искова молба.

С разпореждане съдът е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея, които са получени от назначения особен представител на ответника – адв. Ю. О. от ДАК на 29.09.2022г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер, прави възражение, че не е налице облигационна връзка между страните, а също така, че вземането е погасено по давност, респ., че е погасено, поради плащане.

Оспорват се представените с исковата молба писмени доказателства – фактури и справки за потребление, тъй-като в тях липсвали печати и подписи на страните, което водело до извод, че не са официални документи и не удостоверят обстоятелствата, визирани в тях.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява.

Депозира писмено становище, в което поддържа предявените искове.

Ответникът се представлява по делото от назначения му от съда особен представител адвокат Ю. О., който оспорва по основание и размер исковете,моли за отхвърлянето им.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК , приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. дело №413/2022г. на РС Добрич, по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №207/11.02.2022г., с която е разпоредено ответникът да му заплати сумите от: 434,12 лева, представляваща дължима сума за консумирана електрическа енергия за периода от 07.03.2021 г. до 14.06.2021г.

(за което са издадени 5 броя фактури), за клиент с абонатен номер ****, на адрес: гр. ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 08.02.2022 г. до окончателно плащане на сумата; 28,69 лева, представляваща 2 сбор от обезщетения за забава по всяка от фактурите, считано от 10.05.2021 г. до 27.01.2022 г., както и разноски по делото 25.00 лв. (двадесет и пет лева) – дължима държавна такса и 50.00 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което, съдията-докладчик е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. Това разпореждане е съобщено на заявителя на 12.05.2022г. Видно от печата, положен върху исковата молба, същата е постъпила своевременно в ДРС на 10.06.2022 г., налице е пълен идентитен на заявените в заявлението суми и основания, на които се претендират от длъжника, с тези визирани в ИМ, поради горното тя е процесуално допустима.

От страна на ищеца по делото са представени и следните доказателства: копия на извлечение от сметка към 27.01.2022 г. по партида на М. Р. /л.7/, справка за потреблението към 13.05.2022 г. за обект с кл. №***, с адрес: *** /л.8/, пет броя фактури с №0307397913/20.04.2021г. на стойност 209.86 лв., №0308547056/20.05.2021г. на стойност 128.29 лв., №0309680181/18.06.2021г. на стойност 85.57 лв., №0310247613/09.07.2021г. на стойност 8.88 лв. и ЛПЗ №3229613531/03.06.2021г. на стойност 1.52 лв., в които фактури е начислена стойността на консумирана и отчетена ел. енергия за съответните периоди, общо в размер на 434.12 лв.

Приети като доказателства по делото са и представените от ищеца Общи условия за продажба на електрическа енергия на «Енерго-Про Продажби» АД и решение № ОУ-161/07.11.2007 г. на ДКЕВР.

От приетото по делото заключение на вещото лице Е. Й. /л.127-130/, изготвила допуснатата по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че задълженията по издадените 5 процесни фактури за имот с аб.

№****, находящ се в ***, са на обща стойност 434.12 лева, но не са платени от ответницата до датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, съответно и до изготвяне на заключението по ССчЕ.

Задълженията по горепосочените фактури са начислени, въз основа на редовен отчет на средството за техническо измерване в обекта на ответника, като потребените количества ел. енергия са правилно остойностени, съобразно утвърдените от ДКЕВР цени.

Съгласно заключението, общият размер на мораторните лихви по 5-те процесни фактури възлизат на 28.69 лева, сформирана от сбора на всяка мораторна лихва, изчислена от падежа на всяка една от фактурите /подробно визирани в заявлението по чл.410 от ГПК/ до 27.01.2022г.

Заключението на вещото лице не се оспорва от страните и съдът го приема за обективно и пълно, тъй като съответства и на останалите доказателства по делото.

По делото е изготвено и изслушано заключение по назначената от съда 3

СТЕ /л.136-138/, от което се установява, че през отчетения период от 07.03.2021г. до 14.06.2021г., /а фактурите са издадени в периода от 20.04.2021г. до 09.07.2021г./, СТИ за процесния имот е еднофазен статичен електромер АМS B1B-FA1SDI със сериен №****. Захранването на настоящия обект било еднофазно. СТИ било монтирано в ел. Табло тип ГРТ в общите части. Захранващите проводници били медни, изолирани със сечение 6 кв.мм.

Пропускателната способност на присъединителните съоражения до границата на имота била 50А и се определяла от еднополюсен авттоматичен прекъсвач с номинален ток 50А, свързан след СТИ.

При номинално напрежение 230вата, ток 50А и среден фактор на мощността 0.9, активната мощност била 10.350 киловат/часа. При тази мощност максималното потребление за денонощие било 248.4 киловат/часа.

През процесните отчетни периоди средното денонощно потребление било от 4.556 киловат/часа до 32.677 киловат/часа, т.е. от 1.834% - 13.155% от максималното.

Количествата ел. Енергия, посочени в справката за консумирана ел. енергия било възможно да бъдат доставени до процесния обект и потребени за процесните периоди, а също така съответствали на записаните в процесните фактури..

Количествата ел. енергия, отразени в процесните фактури били получени като разлика между нови и стари показания на СТИ и били в резултат на редовни отчети. Не е извършвана корекция на измерените количества.

Количествата ел. енергия, отразени в процесните фактури били правилно остойностени, съобразно утвърдени от КЕВР за съответния период цени.

Съдът кредитира заключението по СТЕ като обективно, пълно и кореспондиращо с останалия събран доказателствен материал по делото.

С оглед на така описаната фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове за съществуването на парични вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като предявеният иск за установяване на вземането за главница е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а предявеният иск за установяване на вземане за мораторни лихви е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124, ал.1 във вр. с чл.86 от ЗЗД. Тъй като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника-ответник при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване на същите. С оглед на това, исковите претенции са допустими – предявени са от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, като е спазен едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК за подаване на исков молба срещу длъжника и е налице идентитет в предмета на заповедното и исковото производство.

4

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право и размера на задълженията за процесния период, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Периодът, в който са възникнали претендираните от ищеца задължения на ответника за потребена електроенергия, обхваща времето от 07.03.2021г. до 14.06.2021г. В този период са били в сила ОУДПЕЕ на ответника, одобрени с решение №ОУ-161/07.11.2007 г. на ДКЕВР /, след като ОУ ДПНЕЕ от 2014г. са отменени впоследствие с решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС/.

Съгласно чл.3 на ОУДПЕЕ страни по общите условия са „Енерго-про продажби” АД в качеството му на краен снабдител за опредЕ.та, съгласно издадената му лицензия територия, и всяко лице, отговарящо на условията в чл.2, т.1 и т.9 от ОУПЕЕ, чийто обект е присъединен на ниво ниско напрежение към електроразпределителната мрежа на „Енерго-про Мрежи” АД, съгласно предвидения нормативно установен ред и което не е избрало друг доставчик на ел. енергия, наричано накратко клиент. Съгласно чл.2, т.1 на ОУПЕЕ на „Енерго-про продажби” АД, приети с решение на УС от 16.09.2013г., битов клиент е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди. В т.12 на чл.2 от ОУ се съдържа дефиниция на понятието „обект на потребление“, а именно: всеки обособен по отношение на измерването на електрическа енергия имот на клиент, в който се консумира електрическа енергия. Съгласно чл.6, ал.4 на ОУ страна в отношенията с дружеството е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал.2 или ал.3 и всички фактури се издават на негово име, като същият е длъжен да заплаща стойността на използваната ел. енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ.

Безспорно, че собственик на процесното жилище /обект на потребление на ел. енергия/ е Община град Добрич, но ползвател за процесния период е ответницата, видно от приложените документи на л.77-81 по делото, а именно: Заповед №63/17.01.2019г. на кмета на Община град Добрич за настаняване за срок от три години на ответницата М. Р. и нейните три деца срещу месечен наем в размер на 71.50 лв., /като заповедта е получена от Р. на 21.01.2019г./, заявление от М. Р. от 19.02.2019г. до ищеца за продажба на ел. енергия при Общи условия за процесния имот и декларация-съгласие от Община гр.Добрич от 18.02.2019г. до ищцовото дружество, за това, потребител на ел. енергия за процесното жилище да бъде ответницата. От 19.02.2019г. партидата при ищеца за имота се води на името на М. Р. за процесния период и безспорно, тя е била клиент на ищцовото дружество.