Решение № 85 от 01.07.2026, Районен съд - Кюстендил

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 85 от 01.07.2026г. по н.a.х.д. № 987/2025г. по описа на КРС, XII-ти състав

С постановление Районна прокуратура - Кюстендил е внесла предложение обв. Х. К.

Г. с ЕГН **********да бъде освободен на основание чл. 78а НК от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание за това, че на 11.10.2023 г. пред служител на ТП на НОИ офис К. съзнателно се е ползвал от неистински официален документ- Удостоверение образец УП- 3 за трудов стаж № 212/04.02.2010 г., издадено на Х.

К. Г. от „***“ ЕАД, удостоверяващо придобит осигурителен/трудов стаж в „***“ ЕАД в размер на 10 /десет/ години и 2 /два/ месеца, приложено към заявление за отпускане на пенсия вх.№ 221319-243/11.10.2023 г., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 вр. с чл. 308, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – Кюстендил подържа направеното предложение и пледира „да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи наказание „пробация“, в най-нисък срок“.

Защитникът на обв. Г., моли за постановяване на опрвдателна присъда, като подробно излага аргументи, че деянието не е доказано от обективна и субективна страна. Основно се сочи, че обв. Г. е получил процесния документ подписан като срещу подписка на директора е положен надлежно подпис с запетая пред него и в хода на процеса не е установено лицето положило този подпис. Тези обстоятелства не могат да бъдат вменени във вина на обв. Г., който твърди, че добросъвестно е поискал от администрацията на „***“ да му бъде издадено документ за стаж и той не е знаел кой/кои лица са положи подписите си върху този документ. Адв. Б. сочи, че обв. Г. е вярвал, че предоставения от работодателя документ е истински и на база на него той трябва да получи дължимата, полагаща му се категоризирана пенсия за първа категория труд.

Обв. Г. заявява, че не се чувства виновен, работил е през посочения период в ***и след като му е потрябвал документ е поискал да му бъде издаден. Посочва, че няма представа кои са лицата подписали документа, но същият му е издаден от работодателя и затова моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Обв. Х. К. Г. с ЕГН **********, адрес: гр.С***, българин, ***гражданин, средно образование, разведен, безработен, неосъждан.

Обв. Х. Г. на 11.10.2023г. решил да подаде документи за пенсия пред ΤП на НОИ офис Кюстендил. Заедно със заявлението за отпускане на пенсия обв. Г. подал и Удостоверение образец УП-3 изх. № 212/04.02.2010г. издадено от „***“ ЕАД, в което било записано трудов/осигурителен стаж oт десет години и два месеца. В хода на административното производство служителите на ΤП на НОИ офис Кюстендил се усъмнили в истинността на представеното УП-3 изх. № 212/04.02.2010г. и сигнализирали за извършване на проверка по случая от полицията и прокуратурата. В хода на проведеното разследване била изготвена комплексна експертиза от заключението на вещото лице се установи, че подписите под „Гл.счетоводител“ не са положени съответно от К. Р. З. или Н. С. И., а подписът положен в графата „Ръководител“ не е на С. Й. С., които по време на издаване на удостоверението са имали правото да полагат такива. Също така, че положения печат Удостоверение обр. УПЗ № 212/04.02.2010 г. не е идентичен с отпечатъкът от кръгъл печат на „Мини Бобов дол“ 1

ЕАД, използван през инкриминирания период.

В хода на процеса са разпитани множество свидетелите, като от показанията на свидетелката С. С. се установява, че обв. Г. е подал документи за пенсия включително и инкриминирания документ пред нея в качеството и на служителка на ΤП на НОИ офис Кюстендил. Същата посочва, че рутинно за работата й е приела представените документи, като и направило впечатление, че не е приложена трудова книжка и ги е предала на колегите си за продължаване на работата и проверка на същите.

Свид. Весела С. посочва, че няма спомен за конкретния случай и съответно за конкретното лице.

Свид. Е. С. – П. също посочва, че няма спомени за случая и мето Х. Г. не и говори нищо.

Свид. З. посочва, че към 2010г. е работила в „***“ ЕАД като гл. счетоводител, но подписа положено в процесното УПИ не е нея и на процесния документ няма нейни положен подпис. З. посочва, че подписа срещу графата „Главен счетоводител“ е подписан със запетая и не може да каже, кой е положил този подпис.

Свид. Н. И., че към 2010г. е заемала длъжността зам. гл. счетоводител, но през това време е била в отпуск по майчинство и не знае детайли за случая и не познава обвиняемия.

Свид. А. О. посочва, че се познава с обв. Г. и през 1995г. е работил заедно с него в един рудник на „***“, заедно са ходили на работа, защото са живеели в един и същи жилищен блок. Свидетелят посочва, че е работил на три смени, а обв. Г. е работил първо в неговия участък на поС.на смяна и после е отишъл на три смени.

Свид. Г. И. твърди, че познава обв. Х. Г., който е бил негов колега в мината и заедно са работили през периода 1993-1996г., като по сомени И. твърди, че Г. е напусна мината и отишъл в Италия някъде в края на 1999г. или 2000г.

В хода на процеса е разпитана свид. Д. С., която посочва, че през 2010г. е работила в „***“, като е било отчетик водещ документите за оценка и когато постъпват молби за пенсия, е ходила до архивите и събирала данни за трудовия стаж на работниците. С. сочи, че не помни дали на 04.02.2010г. е била на работа, защото по това време е ползвала и отпуск и твърди, че не може да каже със сигурност, кое лице е изготвяло образец УП-3 и образец УП2, като вероятно нова е била В. П., но не е сигурна. С. сочи, че няма практика директора да бъде подписван със запетая, като предполага, че това се е случвало за главната счетоводителка, но реално няма представя, кой е изготвил и подписал процесното УП.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 378, ал. 2 НПК.

След анализ на всички събрани по делото доказателства съдът прие, че несъмнено поделото установи, че обв. Г. на 11.10.2023 г. пред служител на ТП на НОИ офис Кюстендил съзнателно се е ползвал от официален документ - Удостоверение образец УП- 3 за трудов стаж № 212/04.02.2010 г., издадено на Х. К. Г. от „***“ ЕАД, удостоверяващо придобит осигурителен/трудов стаж в „***“ ЕАД в размер на 10 /десет/ години и 2 /два/ месеца. За удостоверение образец УП-3 за трудов стаж № *** г. има съмнения относно неговата истинност, защото е установено, от приетата комплексна експертиза че подписите под „Гл.счетоводител“ не са положени съответно от К. Р. З. или Н. С. И., а подписът положен в графата „Ръководител“ не е на С. Й. С., които по време на издаване на удостоверението са имали правото да полагат такива. Също така, че положения печат Удостоверение обр. УПЗ № 212/04.02.2010 г. не е идентичен с отпечатъкът от кръгъл печат на „***“ ЕАД, използван през инкриминирания период. От експертното заключение се доказва неистинността на процесния документ, но по никакъв начин не е установено авторството и лицата положили подписите.

2

В хода на процеса са разпитани двама бивши колеги на обв. Г., които потвърждават, че през периода 02.1993-02.1996г., Г. е работил в „***“ ЕАД, т.е. посочените обстоятелства в Удостоверение обр. УПЗ № 212/04.02.2010 г. не е доказвано да се неверни.

Обв. Г. твърди, че през 2010г. е отишъл в една от административните сгради на „***“ и е поискал издаване на този документ, като работещите там служители са му издали УПИто и той няма никаква представа дали подписите отговарят на имената посочени в него и още по-малко, защо единия от подписите е със запетая. Впоследствие е представил УПЗ № 212/04.02.2010 г. пред ΤП на НОИ офис Кюстендил без да е имал знанието, че документа е опорочен по някакъв начин.

Тези твърдения на обв. Г. по никакъв начин в хода на процеса не бяха оборени и държаното обвинение не можа да докаже обвинението си от субективна странна, защото за престъплението по чл.316 вр. с чл. 308, ал.1 от НК се изисква дееца да то е осъществил при пряк умисъл, а именно да е съзнавал е всички обективни характеристики от състава на престъплението, общественоопасния характер на деянието си, да предвиждал е произтичащите от него общественоопасни последици и пряко ги е целял.

В настоящият случай не се доказа знание при обв. Г., че положените подписи в процесния документ са положени от лица нямащи право да издават поискания от него документ, като дори някой от подписите са с поставена запетая през името, което предполага, че не са изпълнени от лицето посочено поименно, но в хода на процеса не са установени тези лица и респ. дали са действали в кръга на правомощията си.

От субективна страна обвинението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК предполага установяване на умисъл у дееца относно неистинността на документа, от който той се ползва. Не е достатъчно да бъде установено единствено обективното обстоятелство, че представеният документ е неистински. Необходимо е по несъмнен начин да бъде доказано и обстоятелството, че към момента на ползването му деецът е знаел за неговата неистинност и въпреки това съзнателно го е използвал. Именно тази връзка между обективната неистинност на документа и субективното знание на обвиняемия за този факт не е доказана по настоящото дело. Безспорно от заключението на комплексната експертиза се установява, че подписите в удостоверението УП-3 № 212/04.02.2010 г. не са изпълнени от лицата, чиито имена са посочени в съответните графи, както и че печатът върху документа не съответства на използвания от „***“ ЕАД печат през съответния период. Тези обстоятелства обосновават извода, че документът е неистински. От тях обаче не следва автоматично изводът, че обвиняемият е знаел за това. Неистинността на документа и знанието на ползващото се лице за тази неистинност са две различни обстоятелства, всяко от които подлежи на самостоятелно доказване. Самият факт, че подписът в графата „Главен счетоводител“ е положен със запетая или по начин, който поставя под съмнение авторството му, не доказва, че това обстоятелство е било възприето и осмислено от обвиняемия. От още по-голямо значение е, че не е установено кой е положил този подпис и дали лицето, което го е положило, е било оправомощено по някакъв начин да извърши това действие. Следователно не може да се направи логически обоснован извод, че подписът /подписите/ не е на посоченото длъжностно лице, следователно обвиняемият е знаел, че документът е неистински. Подобен извод би представлявал предположение, а не доказан факт. Ползването на документа не доказва само по себе си знанието за неговата неистинност, защото самото представяне на удостоверението пред ТП на НОИ действително представлява действие по ползване на документа. То обаче не доказва самостоятелно неговото знание за неистинността му. Ако приемането на неистински документ автоматично означаваше знание за неговата неистинност, би се заличило необходимото разграничение между обективната и субективната страна на престъплението. В настоящия случай обвиняемият е представил документа като удостоверение, издадено от неговия бивш работодател – „***“ ЕАД. Именно това е обстоятелството, което той е възприемал като основание да се довери на 3 съдържанието и външната редовност на документа. По делото липсват доказателства, че обв. Г. е присъствал при съставянето на удостоверението, че е участвал в изготвянето му, че е предоставял неверни данни на работодателя или че по какъвто и да е начин е въздействал върху издаването на документа. Няма доказателства и за последващо негово поведение, което да сочи, че е бил наясно с порока на удостоверението. Напротив, установено е, че той е поискал документ за трудовия си стаж от работодателя, получил го е като готов документ и впоследствие го е представил пред НОИ във връзка с пенсионирането си. Това поведение е напълно съвместимо с твърдението му, че е считал документа за редовен и истински. Не без значение е и обстоятелството, че по делото са събрани доказателства гласни доказателства за реалната трудова дейност на обвиняемия в „***“ ЕАД. Свидетелите А. О. и Г. И. потвърждават, че обв. Г. е работил в мината. Макар техните показания да не установяват пълния размер на стажа, те опровергават тезата, че удостоверението е било представено от лице, което изобщо не е имало трудово отношение с посочения работодател. Обвиняемият не е представил документ, удостоверяващ напълно несъществуващо трудово правоотношение. Налице са обективни данни, че той действително е работил в „***“ ЕАД.