Решение № 1321 от 10.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1321 гр. Плевен, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20244430101557 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „****“ ЕАД против А. М. И.. В молбата се твърди, че на 31.01.2024г. е подписано Приложение № 1/31.01.2024 г. на осн. чл. 1.3 от сключения на 31.01.2024г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД между *** /Банката/ и „**** ЕАД, с ЕИК **** /****/. по силата на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит с № ***, сключен между Банката и А. М. И., е прехвърлено в полза на „****" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 31.01.2024г. към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.01.2024г.С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участват в настоящия съдебен процес.Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, nap. I, б. „г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът е 1 длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин.Ето защо в извлечението на приложение № I са включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица са заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи,В приложение № 1 и договора за цесия е заличена и търговската информация, която също е ирелевантна за процесния случай.Съгласно чл. 3.6. от рамковия договора за цесия. ****, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което **** има изрично пълномощно от “****” ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на Банката с Изх. № УПЦ-С-ТБИ/*** от 31.01.2024 г.Към настоящата искова молба представяме заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на ‘"****" ЕАД с Изх. № УПЦ-С-ТБИ/4000992436 от дата 25.11.2021 г. и моли съда да връчи същото на ответника, ведно и с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 гол, на II т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.С оглед факта, че Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист не е подадено от ищеац, се позовава на т. 10. б. от ТР 4/2013 г. на ОСГТК, съгласно която ВКС е привел, че настоящият иск би могъл да се предяви и от цесионера, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК, от датата на връчване на указанията на съда на цедента. В тази насока е и Определение № 329 от 31.05.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 226/2011 г., 4- то г.о., ГК с докладчик съдията Мими Фурнаджиева, съгласно което „не е предвидена /в закона/ забрана след издаване на заповед за 2 изпълнение на парично задължение, вземането да бъде прехвърлено от кредитора - заявител. ... законът не обвързва разрешаването на повдигнат материалноправен спор в исков процес, непременно със заявителя в заповедното производство . Също в тази насока е и Определение № 366 от 19.05.2011 г. на ВКС по т.д. № 994/10 г., 1-во т.о., ТК с докладчик съдията ***, съгласно което ВКС е постановил, че е допустимо да бъде подаден иск за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение от новия кредитор /цесионер по договор за цесия/ на длъжника, когато вземането по заповедта за изпълнение е цедирано преди да е подадено възражението срещу същата.В Определение № 665 от 04.11.2019 г. по ч.т.дело № 2390 от 19 г. на II т.о. На ВКС със съдия докладчик Татяна Върбанова е допуснат въпроса: „При частно правоприемство, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран ли е цесионерът да предяви иска по чл.422 ГПК, ако заповедта за изпълнение е издадена на основание чл.417, т.2 ГПК с оглед особеното качество на кредитора - банка, каквото качество цесионерът няма?“. Върховният съд е отговорил, че задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 106 от ТР по д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл. 422 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, с приложение на нормата на чл.226 ГПК. Изрично е посочено обаче, че легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК /ал. 4 в сегашната редакция на ГПК/. Последното разрешение, задължително за всички съдилища, е приложимо и в хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни книги, с които се установява вземане на банка. Нито в .мотивите, нито в диспозитива на този акт на нормативно тълкуване са посочени изключения от постановките във връзка с активната процесуалноправна легитимация на цесионера да установи съществуването на вземането, предмет на издадена, на основание чл. 417, т. 2 ГПК, заповед за изпълнение в полза на банката /цедент/, след като прехвърлянето на вземането е осъществено след издаване на заповедта за изпълнение, но преди завеждане на специалния установителен иск.

Единственото условие е цесионерът да е спазил срока за предявяване на иска, така както е регламентиран в чл. 415, ал. 4 ГПК, независимо от 3 обстоятелството, че указанието на заповедния съд за предявяването му, е съобщено на банката - заявител.Аргументи за обратното разрешение, не могат да се черпят от т. 4г на ТР № 4/2013 г. В тази част на ТР е даден отговор, релевантен към основанията за издаване на заповед по чл.417 ГПК, при депозирано заявление от правоприемник на посочения в съответния документ, кредитор. В диспозитива на т. 4г, а и в мотивите към нея изрично е посочено, че когато се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК от частен правоприемник на кредитора /банка, държавно учреждение, община/, той следва да притежава същото особено качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение. Приложимостта на т. 4г от ТР № 4/2013 е ограничена само в хипотезите на настъпило частно правоприемство преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ до издаването на заповедта, но не и в последващото исково производство по чл.

422 ГПК. Процесуално недопустимо е прилагането по аналогия - и за исковото производство, на посоченото в т. 4г от ТР ограничение относно субектите, легитимирани да се снабдят с изпълнително основание по реда на чл. 417, т. 2 ГПК. след като вземането е прехвърлено, след получаване на заповед за незабавно изпълнение от надлежния кредитор.При наличие на задължителна за всички съдилища практика на ВКС, обективирана в т. 106 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. в отклонение от която е постановено атакуваното въззивно определение, не следва да се преценява дали е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1. пр.2 ГПК. Процесното вземане произтича от сключен на 28.03.2022 г. Договор за потребителски кредит с № *** между ,.****" ЕАД и А. М. И., съгласно който кредиторът е предоставил кредит в размер на 1036.06 лв., за общо ползване, която сума ответникът се е задължил да върне на Кредитора ведно с уговорените лихви до 05.04.2023 г. /чл. 6 от Договора/ на равни месечни вноски, всяка в размер на 104.99 лв., без последната, която е изравнителна и е в размер на 104.98лева.

Така към датата на подписване на Договора, страните са уговорили Кредитополучателят/ответник да плати на Банката общата сума от 1259.87лв.

Съгласно чл. 9 от Договора, за отпусната сума се дължи възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 37.74 %. А в случай на просрочие, съгласно чл. 9.4. от Договора, се дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената главница за периода на просрочието.В чл. 11.2 от Договора е инкорпориран и погасителния план към 4 него, съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска е с падежна дата 05.05.2022г. а последната е 05.04.2023г.С настоящата искова молба посочват, че заявителят ’’****” ЕАД. е регистриран в Системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция„Електронно управление” и използва метод за връчване чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, § 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. (Регламент (ЕС) № 910/2014). В тази връзка моли връчването на съдебни книжа, по смисъла на чл. 50, ал. 5, във връзка с чл. 38, ал. 2 от ГПК, да се осъществява на следния електронен адрес: https://edeiiverv.egov.bg.

С оглед на изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на който да признае за установено, че А. М. И., в качеството на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит с № *** от 28.03.2022 г., дължи на „****'' ЕАД. с ЕИК ****, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№ 3421/2023 г. по описа на Районен съд Плевен, а именно:

811.95 лв. /осемстотин и единадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ представляваща неизплатена главница по Договор за заем;

131.97 лв. /сто тридесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/ представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 05.08.2022 г. до 05.04.2023 г.;

142.19 лв. /сто четиридесет и два лева и деветнадесет стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, начислена за периода от 05.08.2022 г. до 06.04.2023 г.; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга.Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№3421/2023г. по описа на ПлРС се установява, ищецът е депозирал в ПлРС заявление срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Издадена е заповед за 5 изпълнение за сумите, както следва: 811,95 лв. – главница, ведно със законната лихва от 24.04.2023г. до изплащане на вземането; сумата от 131,97лв. възнаградителна лихва за периода от 05.08.2022 г. до 05.04.2023 г..; сумата от 142,19лв. обезщтение за забава за периада 05.08.22г.-06.04.2023г. На основание издадения изпълнителен лист и за събиране на присъдените суми е образувано Изпълнително дело № 331/2023г. по описа на ЧСИ, рег.№ 814 с район на действие ОС Плевен. В хода на производството по връчване на поканата за доброволно плащане и издадената заповед за изпълнение по чл.