Определение № 20053 от 24.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20053 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20261100509078 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 – чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по две частни жалби, първата с вх. № 230112/17.07.2026 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), изходяща от ищеца М. А. М. срещу определение № 23117/24.06.2026 г., поправено с определение № 26234/20.07.2026 г., постановени по гр.д. № 42998/2025 г. на СРС, 26-ти състав, с което е оставено без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаването му от заплащане на разноски за депозит за вещо лице по допусната от съда експертиза. От ищеца е подадена и частна жалба с вх. № 262408/21.08.2026 г. по описа на СРС срещу поставеното по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК определение № 26234/20.07.2026 г. по гр.д. № 42998/2025 г. на СРС, 26-ти състав.

Жалбоподателят навежда доводи, че съдът неправилно е изчислил размерa на получавания от него месечен трудов доход, който възлиза на 850 евро. Твърди, че не е семеен, живее сам и не може да разчита на никой друг. Посочва, че той не е поискал допускането на експертиза, а такава е била назначена служебно от съда. Поддържа също, че не той е теглил всички кредити, по които е посочен като длъжник и неправилно е вписан като длъжник в ЦКР. Посочва, че обжалва и постановеното по реда на чл. 247 от ГПК определение № 26234/20.07.2026 г. Моли съда да отмени обжалваните определяния и да го освободи от заплащането на разноски за депозит за вещо лице в размер на 250 евро.

Софийски градски съд, в настоящия въззивен състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от М. А. М. срещу „Лендиво“ ООД иск за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за потребителски кредит № 2411799.

1

С определение от 08.03.2026 г. първоинстанционният съд служебно е назначил съдебно-счетоводна експертиза, определил е депозит от 500 евро, като е възложил на всяка от страните заплащането на 250 евро разноски за вещото лице. С молба от 09.04.2026 г. ищецът е поискал освобождаването от разноски за заплащане на депозита, към която е представил декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, с която е декларирал трудов доход от 850 евро.

С разпореждане от 15.04.2026 г. първостепенният съд е изискал справки за трудовите договори на ищеца, за получаваните от него пенсии, обезщетения и помощи. От представените от НАП справки се установява, че ищецът е зает на две места – на четиричасов работен ден в „България Интернешънъл секюрити“ ЕООД, с основно възнаграждение от 320 евро и на пълен работен ден в НК „Железопътна инфраструктура“ с основно възнаграждение от 1110 евро. От справките е установено, че за периода м. 01.2025 г. – м. 02.2026 г. осигурителният доход на ищеца в „България Интернешънъл секюрити“ ЕООД е варирал между 321.92 евро и 540 евро, а в НК „Железопътна инфраструктура“ между 1148.33 евро и 2242.56 евро.

С обжалваното определение № 23117/24.06.2026 г. по гр. д. № 42998/2025 г. на СРС, 26-ти състав, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е в невъзможност да внесе разноски, изразяващи се в депозит за вещото лице, поради което е намерил искането за освобождаване от внасянето на разноски по чл. 83, ал. 2 от ГПК за неоснователно. Поради допусната очевидна фактическа грешка, с определение № 26234/20.07.2026 г. е поправено определението от 24.06.2026 г., като е постановено, да не се чете диспозитива на същото в частта, с която ищецът се освобождава от внасяне на депозит за експертиза в размер на 250 евро, на основание чл.83 ГПК. Обжалваните определения са редовно връчени на ищеца, което не е спорно между страните.

При така установеното от фактическа страна, този въззивен състав приема следното от правна страна:

Частните жалби са допустими. Подадени са от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1, изр. 1 от ГПК. Предявени са от лице с правен интерес. Насочени са срещу подлежащи на обжалване съдебни актове - определение, постановено в производството по освобождаване от такси и разноски на основание чл.

83, ал. 2 от ГПК (в същия смисъл и ТР № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 5/2015г., ОСГТК), както и срещу определение, постановено по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК.

Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни.

По молба на страната за освобождаване от разноски по чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасянето им, въз основа на доказателствата за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността да изпълни законоустановеното задължение за внасяне на разноски за производството по делото.

Жалбоподателят е ищец, който е лице в работоспособна възраст /на 26 г./, трудово зает на две места, без данни за заболявания, и както сам е направил признание - няма алиментни задължения към други лица. Неговото общо основно трудово възнаграждение възлиза на 1430 евро, като получавания от него доход в отделни месеци е достигал до 2782.56 евро, видно от предоставените от НАП справки. При така установените факти за ищеца, посрещането на съдебни разноски от 250 евро не би представлявало трудност за жалбоподателя, който разполага и с възможност да иска продължаване на срока за внасяне на разноските, в случай, че са налице уважителни причини по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ГПК. Съдът намира, че за 2 преценката по чл. 83, ал. 2 от ГПК е ирелевантен броят на делата, инициирани от ищеца, тъй като не се установява размерът на разноските, които е заплатил по вече образуваните съдебни дела и доколко това е повлияло на възможността да заплати и разноските по разглежданото производство. Съдът съобрази и признанието от ищеца на неизгоден за него факт, че не е започнал заплащането на задължения по договори за кредит, тъй като за някои от тях не е знаел за възникването им. Следва, че имуществото на ищеца не е обременено с облигационни задължения по граждански правоотношения, което е относимо към преценката за възможностите да заплати дължимите разноски от 250 евро в съдебното производство по гр. д. № 42998/2025 г. на СРС, 26-ти състав. Да се приеме противното, т.е. че с месечен доход от най-малко 1430 евро, достигащ до 2782.56 евро, съдът дължи освобождаване на жалбоподателя от задължение за внасяне на депозит в размер на 250 евро, би било превратно тълкуване на закона, което този съдебен състав не допуска. Без правно значение за спора е и факта, че разноските от 250 евро за възложени от съда служебно на ищеца, тъй като всяка от страните, вкл. и ищеца, има правна възможност да претендира направените разноски в съдебното производство от насрещната страна (арг. от чл. 78, ал. 1 от ГПК).

По изложените съображения съдът приема, че частната жалба срещу отказа от освобождаване от разноски е неоснователна, а определението на първата инстанция следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Неоснователна е и частната жалба срещу постановеното по реда на чл. 247 от ГПК определение № 26234/20.07.2026 г. Актът, с което поправката се допуска, има правното предназначение да отстрани несъответствието между волята на съда и нейния външен израз, без да подменя съдържанието на поправения акт. При обжалването му, въззивната инстанция е ограничена да провери дали са били налице предпоставките по чл. 247 ГПК, като не разполага с правомощия да упражнява контрол върху основния, поправен акт (в същия смисъл виж Решение № 50052 от 29.06.2023 г. по гр. д. № 3054/2022 г. на ВКС, Г. К., ІІ Г. О.). В случая, жалбоподателят не излага твърдения, че неправилно първоинстанционния съд е намерил, че са налице предпоставките за поправка на определението си от 24.06.2026 г., а е аргументирал частната жалба с нуждата ясно да демонстрира, че обжалва отказа на съда да го освободи от заплащането на разноски за депозит за вещо лице. Доколкото съдът не е ограничен от изложеното в частната жалба (съгласно задължителните указания по ТР № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК), следва да се посочи, че са били налице предпоставките за извършената поправка на определение № 23117/24.06.2026 г. Видно от мотивите на поправеното определение съдът недвусмислено е приел, че ищецът не следва да бъде освободен от внасяне на определения депозит от 250 евро за вещото лице. Същевременно, в диспозитива на акта, е изложена противоречаща воля на съда. Това противоречие правилно е отстранено по реда на чл. 247 от ГПК, като районният съд е постановил, че не следва да се чете частта на диспозитива, с която ищецът се освобождава от внасяне на депозит за експертиза.

По изложените съображения и частната жалба срещу определение № 26234/20.07.2026 г. е неоснователна, а обжалваният акт следва да се потвърди, като правилен и законосъобразен.

В производството не се претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ЧЖ-І-Н състав

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 23117/24.06.2026 г., поправено с определение № 26234/20.07.2026 г., постановени по гр. д. № 42998/2025 г. на Софийски районен съд, 26-ти състав;

ПОТВЪРЖДАВА определение № 26234/20.07.2026 г. по гр.д. №

42998/2025 г. на Софийски районен съд, 26-ти състав.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването на М. А. М..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4