Определение № 9751 от 05.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9751 гр. София, 05.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева

Членове:

Ваня Н. И.а

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100505593 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г.Г.Г., с ЕГН **********, действащ като ЕТ “Г.Г. - РОСИ-99“, ЕИК 104061393 срещу решение № 2948/19.02.2024г., постановено по гр. д. № 36144/2021г. на СРС, 28 с-в.

С обжалваното решение е отхвърлен искът с правно основание чл. 464 от ГПК, предявен от К. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. Бяла, ул. ****, със съдебен адрес гр.

Русе, ул. **** срещу „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ 19, Г.Г.Г., с ЕГН **********, действащ като ЕТ “Г.Г. - РОСИ-99“, ЕИК 104061393, със седалище и адрес на управление гр. ****, вх. А и „Хермес-2011” ЕООД, ЕИК 201520244 със седалище и адрес на управление гр.

Полски Тръмбеш, общ. Полски Тръмбеш, обл. ВЕ.ко Търново, ул. ****, представлявано от управителя Г.П.Г. за признаване за установено в отношенията между страните, че за „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със съдебен адрес гр.

София, ул. „Московска“ 19 не съществува даващо на банката право на предпочитателно удовлетворение в изпълнително дело № 20167280400330 ипотечно право, възникнало на основание учредена законна ипотека, том 1, акт № 46/2014 г., дв. вх. рег. № 2919/07.05.2014 г. на СВ, акт № 673, том № 4, рег. № 4135 на нотариус Т.Б., с район на действие Районен съд – ВЕ.ко Търново, върху същия недвижим имот: поземлен имот № 157029 по плана за земеразделяне на землище на с. Радованово, община Полски Тръмбеш, с начин на трайно ползване: стопански двор, с площ на имота 1, 641 дка, трета категория, при граници и съседи: имот № 157037 ведомствен път на община Полски Тръмбеш КЕ, имот № 157030 стопански двор на ДПФ-МЗХ и 1 имот № 157028 стопански двор на Г.П.Г., заедно с построената в имота сграда с друго предназначение, представляваща метален навес с площ от 494 кв. м., като неоснователен.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат уважени, като основателни и доказани. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият „Банка ДСК“ ЕАД е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като на банката бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Останалите страни К. М. и „Хермес 2011“ ЕООД не са подали отговор на въззивната жалба.

Съдът намира така подадената въззивна жалба за недопустима, тъй като липсва правен интерес за длъжника да обжалва постановеното първоинстанционно решение.

Съображенията за това са следните.

След принудителната продан се извършва от съдебния изпълнител разпределение на получената от проданта сума, съобразно реда, установен в чл. 460 ГПК. При недостатъчност на събраните в изпълнителното производство суми се отделят суми за изплащане на вземанията, които се ползват с предпочитателно удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. За обезпеченото с ипотека вземане ипотекарният кредитор се удовлетворява предпочитателно /чл.175, ал.1 ЗЗД/. Всеки един от взискатЕ.те има интерес да оспори правото на предпочитателно удовлетворяване при разпределение на сумите на друг ипотекарен кредитор.

Следователно, уредената в чл. 464 ГПК защита е защита на взискател, който оспорва съществуването на вземането на друг взискател – кредитор. Оспорването може да касае както основанието на вземането на кредитора, така и привилегията, доколкото последната поставя взискатЕ.те в конкуренция при разпределението на получените в изпълнителното производство суми. Съгласно чл. 464, ал. 1 ГПК защитното средство на взискателя е отрицателният установителен иск. За да обезпечи предявения иск, законодателят с разпоредбата на чл. 464, ал. 1 ГПК е предвидил спиране на изпълнението на взискателя с оспорено вземане, т.е. сумата не се предава на взискателя от съдебния изпълнител, независимо, че разпределението е влязло в сила. Искът е установителен, защото сумата се задържа по сметка на съдебния изпълнител, съгласно чл. 464, ал.1 ГПК. В зависимост от изхода на делото – тя или ще бъде предадена на взискателя /при отхвърляне на иска/ или ще бъде разпределена между останалите взискатЕ. /при уважаване на иска/.

2

В случая въззивната жалба е подадена от длъжника по изпълнителното дело.

Както беше посочено по – горе, искът по чл. 464 ГПК цЕ. разрешаване на спор между взискатЕ.. Длъжникът е задължителен другар в това производство, съгласно чл. 464, ал. 1, изр. 1 ГПК. При отхвърляне на иска обаче, същият няма правен интерес да обжалва решението. Длъжникът може да защити правата си по друг ред, но не и с иска по чл. 464 ГПК, с който се решава спор между взискатЕ. за съществуване на вземането.

Отрицателният установителен иск, предвиден в чл. 464 ГПК, е защитно средство, с което кредиторът, който е снабден с изпълнително основание и е образувал или е присъединен към образуваното изпълнително дело – по негова молба или по право, брани правото си на принудително изпълнение, доколкото то може да бъде осуетено или да остане частично неудовлетворено, когато се конкурира с несъществуващи вземания или привилегии на друг кредитор по същото изпълнително дело. Искът се предявява срещу привидния кредитор и длъжника – оспорва се съществуващото правоотношение между тях, и дори когато оспореното правоотношение е установено със сила на пресъдено нещо, тя не обвързва оспорващия кредитор, а той може да основе иска на факти, които предхождат момента, в който силата се е породила (чл. 464, ал. 2 ГПК). Силата на пресъдено нещо на изпълнителното основание, въз основа на което е издаден представеният по изпълнителното дело изпълнителен лист обаче обвързва длъжника, който е ответник по този иск.

С оглед на изложеното, съдът намира, че за длъжника по изпълнението липсва правен интерес от подаване на въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 464 от ГПК, предявен от К. А. М. срещу „Банка ДСК” ЕАД, Г.Г.Г., действащ като ЕТ “Г.Г. РОСИ-99“ и „Хермес-2011” ЕООД за признаване за установено в отношенията между страните, че за „Банка ДСК” ЕАД, не съществува даващо на банката право на предпочитателно удовлетворение в изпълнителното дело ипотечно право, възникнало на основание учредена законна ипотека.

Воден от горното, СГС

ОПРЕДЕ.:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Г.Г.Г., с ЕГН **********, действащ като ЕТ “Г.Г. - РОСИ-99“, ЕИК 104061393 въззивна жалба срещу решение № 2948/19.02.2024г., постановено по гр. д. № 36144/2021г. на СРС, 28 с-в.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4