Решение № 429 от 28.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Пловдив, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20235300503309 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „СТАНДАРТ – ГМ“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК 205984410; против решение № 346/25,01,2023 г., постановено по гр. д. № 4276/2022 г. на РС Пловдив, В ЧАСТТА, с която дружеството е осъдено да заплати на П. И. Р., ЕГН **********; сумата от 3900 лв., представляваща незаплатени брутни трудови възнаграждения за периода от м. септември 2021 г. до м. февруари 2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 25,03,2022 г. до окончателното й изплащане. С оплакване за незаконосъобразност необоснованост и противоречие с материалния закон, жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това- да отхвърли предявените искове.

Ответникът по жалбата П. И. Р., ЕГН **********; изразява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството пред РС е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 във връзка с чл. 245 от КТ; чл. 221 ал. 1 от КТ1; чл.

224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от КТ. Предявени от П. И. Р., ЕГН **********; против 1

„СТАНДАРТ – ГМ“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК 205984410. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцата посочената погоре сума, представляваща дължимите й но незаплатени трудови възнаграждения за посочения период, както и обезщетения за неспазен срок на предизвестие и за неползван платен годишен отпуск.

Ответникът оспорва предявените искове. Признава, че между страните в процесния период е съществувало тудово правоотношение, прекратено едностранно от ищцата. Твърди, че дължимите й суми в тази връзка са заплатени.

С обжалваното решение РС е приел за основателни исковете за заплащане на трудови възнаграждения. В тази част решението се обжалва и е предмет на въззивна проверка. Исковете за обезщетения за неползван платен гордишен отпуск и за неспазено предизвестие са отхвърлени като неоснователни и в тази част решението на РС не е обжалвано и е влязло в сила.

По отношение правилността на решението проверката в настоящото производство следва да се ограничи до посочените в жалбата оплаквания (чл. 269 изр. второ ГПК), като служебно се провери валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, както и правилното приложение на императивните материалноправни норми, относими към спорното правоотношение между страните.

При направената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. При неговото постановяване не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Досежно оплакванията в жалбата:

Страните не спорят, че през процесния период помежду им е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата е работила като „***“ с трудово възнаграждение, уговорено в размер на 650 лв. Трудовото правоотношение е прекратено едностранно от ищцата, която се позовала на забавяне изплащането на дължимото й възнаграждение.

Представени са от ответника ведомости, удостоверяващи заплащане на трудовите възнаграждения през процесния период, върху които са положени подписи и за ищцата. Автентичността им е оспорена от последната и с извършената пред РС съдебно-графологична експертиза е установено, че подписите не са положени от ищцата. Ведомостите са признати за неистински с постановеното от РС решение и са изключени от доказателствения материал.

В тази връзка с въззивната жалба не се предявяват възражения. Отправените с жалбата оплаквания са само досежно формирания от РС извод за това, че липсват други доказателства за заплащане дължимите на ищцата трудови възнаграждения.

Жалбоподателят се позовава на събраните пред РС гласни доказателства като счита, че 2 разпитаният свидетел е установил заплащането на спорните вземания. Това възражение е несъстоятелно. Показанията на ангажирания от дружеството свидетел не установяват заплащане на дължимите на ищцата възнаграждения. Свидетелят сочи, че знае от ищцата за това, че работодателят й се обадил „да си получи парите, които е изработила, и документите“, като ищцата „не пожела да си вземе парите, а документите помоли да й се изпратят по куриер“ (вж. протокол от с. з., проведено на 11,11,2022 г.(. Очевидно предложението да си получи парите и документите е по повод прекратяване на правоотношението и с това не може да се приеме за установено надлежното изпълнение на задължението на ответното дружество за заплащане на уговореното месечнво трудово възнаграждение. при това положение правилно Рс е приел исковете за установени по основание. Досежно размера страните не спорят. Налага се извода, че решението в обжалваната му част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На въззиваемата следва да се присъдят сторените за настоящото производство разноски, които се констатираха в размер на 300 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 346/25,01,2023 г., постановено по гр. д. № 4276/2022 г. на РС Пловдив, В ЧАСТТА, с която „СТАНДАРТ – ГМ“ ООД – гр.

Пловдив, ЕИК 205984410; е осъдено да заплати на П. И. Р., ЕГН **********; сумата от 3900 лв., представляваща незаплатени брутни трудови възнаграждения за периода от м. септември 2021 г. до м. февруари 2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 25,03,2022 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „СТАНДАРТ – ГМ“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК 205984410; да заплати на П. И. Р., ЕГН **********; сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща деловодни разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3