Определение № 28540 от 06.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28540 гр. С., 06.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110101286 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 237066 от 24.07.2026 г., подадена от ищеца – Д.

Б. И., за изменение на решение № 13365 от 06.07.2026 г., постановено по гр. дело № 1286/2025 г. по описа на СРС, 119 състав, в частта за присъдените на ответника разноски. В молбата се излага, че по делото са присъдени разноски в размер на 1341,71 евро в тежест на ищеца, които последният намира за прекомерно завишени и напълно необосновани, като моли за тяхното намаляване. Излага, че цената на предявения от него иск е 20 000 лева, че искът е частично отхвърлен, като е уважен само за 3 000 евро т.е. за 5867,49 лева, малко над 29 %. Счита, че общият размер на сторените от ответника разноски по това дело е 3000 лева. Счита, че размерът на присъдените в полза на ответника разноски не са определени в същата пропорция спрямо размера на отхвърлената част от иска, респ. че сумата от 1341,71 евро не кореспондира с изхода на делото и следва да бъде намалена. Поддържа, че юрисконсултът е назначен на трудов договор в ответното дружество, не е адвокат, не му се плаща хонорар за всяка отделно дело, а му се плаща месечно трудово възнаграждение и осигуровки, поради което процесуалното представителство по това дело конкретно е излязло на ответника практически безплатно и разноски не му се следват. Счита, че изложеното следва да бъде съотнесено с факта, че адвокатът на ищеца представлява същия безплатно по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, без да му е заплатен авансово и без да е начислен адвокатски хонорар по това дело.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – ЗК „Л. И.“ АД, е депозирала становище по нея, като счита молбата за неоснователна.

Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, доколкото същото е направено от легитимирана страна в преклузивния срок без необходимост от представяне на списък по чл. 80 ГПК, доколкото се иска изменение на решението в частта за присъдените в полза на насрещната страна разноски. По същество е неоснователно по следните съображения:

Производството е образувано по искова молба на Д. Б. И., с която срещу 1

ЗК „Л. И.“ АД е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 20 000 лв., равняваща се на 10225,84 евро, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 14.11.2023 г. в гр. С., на бул. „Л. ш.“, в района на № 94, по вина на И. П. В., водач на мотоциклет „С.“ с рег. № **********, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 28.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

С решение № 13365 от 06.07.2026 г., постановено по гр. дело № 1286/2025 г. по описа на СРС, 119 състав е осъден ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *********** да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Д. Б. И., ЕГН ********** сумата от 3000 евро, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 14.11.2023 г. в гр. С., на бул. „Л. ш.“, в района на № 94, по вина на И. П. В., водач на мотоциклет „С.“ с рег. № **********, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 28.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за сумата над 3000 евро до пълния предявен размер от 10 225,84 евро или за сумата от 7225,84 евро.

С решението е осъден Д. Б. И., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от иска, на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ***********, сумата от 1341,71 евро – разноски по делото, представляващи платени депозити за възнаграждения на вещите лица по СМЕ, ВТЕ и САТЕ (основна, допълнителна и повторна), депозит за свидетел, държавни такси за издаване на СУ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.

Видно от представените по делото доказателства ответникът ЗК „Л. И.“ АД е ангажирал доказателства, че е сторил разноски в настоящото производство в размер на общо 1748,75 евро, както следва: 400 лева, равняващи се на 204,52 евро, представляващи депозит за възнаграждение на вещото лице по САТЕ (л. 54 от делото); 400 лева, равняващи се на 204,52 евро, представляващи депозит за възнаграждение на вещото лице по СМЕ (л.

53 от делото); 50 лева, равняващи се на 25,56 евро, представляващи депозит за свидетел (л. 52 от делото); 10 лева, равняващи се на 5,11 евро, представляващи държавна такса за издаване на 2 бр. съдебни удостоверения (л. 55 от делото); 400 лева, равняващи се на 204,52 евро, представляващи депозит за възнаграждение на вещото лице по допълнителна САТЕ (л. 220 и л.

253 от делото); 400 лева, равняващи се на 204,52 евро, представляващи депозит за възнаграждение на вещото лице по ВТЕ (л. 224 от делото); 300 евро, представляващи депозит за възнаграждения на вещите лица по тройната повторна САТЕ (л. 293 от делото); 600 евро, представляващи допълнителни възнаграждения на вещите лица (по 200 евро за всяко от вещите лица) по тройната повторна САТЕ (л. 352 от делото).

Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични 2 търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в приложимата редакция (ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 лева (102,26 евро) до 450 лева (230,08 евро).

Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с материален интерес над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1 т.е. до 675 лева (345,12 евро).

Именно, съобразявайки посочената нормативна уредба при присъждане и определяне на размера на дължимото на ответника възнаграждение за юрисконсулт, съдът е определил възнаграждението в размер от 150 евро или с 47,74 евро повече от минимума по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 102,26 евро. За да определи този размер на възнаграждението, съдът е съобразил същите обстоятелства, които е съобразил, за да определи адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адв. П. В., оказала безплатна правна защита на ищеца в производството пред СРС, като е взел предвид действителната правна и фактическа сложност на спора, реално извършената от процесуалните представители работа, множеството ангажирани по делото доказателства, продължителността на производството. Съдът е намерил, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца възлиза на сумата от 1200 евро, като е съобразил Наредба 1/09.07.2004 г., чиито разпоредби съдът е приел за ориентир в средните пазарни цени на адвокатски услуги, и съобразно които – чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, минималният размер на възнаграждението възлиза на 2200 лева, равняващи се на 1124,84 евро, като е определил възнаграждението с 75,16 евро повече от минимума чл.

7, ал. 2, т. 3 от Наредбата.

Неоснователни са доводите на ищеца, че тъй като юрисконсултът – процесуален представител на ответника, се намира в трудово правоотношение с него, за което получава възнаграждение, юрисконсултско възнаграждение не се дължи. Именно, тъй като юрисконсултите и другите служители с юридическо образование работят по трудово или служебно правоотношение към съответните юридически лица, последните им заплащат трудово възнаграждение, респ. – заплата, а не уговорено за конкретното дело адвокатско възнаграждение. Поради това, за разлика от общите разпоредби на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които изрично изискват съответните разноски, включително за адвокатско възнаграждение, да са заплатени (направени) от страната, специалната разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК изисква по делото да е установено единствено, че страната – юридическо лице е била представлявана (защитавана) в съдебното производството от юрисконсулт, респ. – от друг 3 неин служител с юридическо образование. В този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. на ОСК на ВАС.

С оглед на гореизложеното, изпълнени са изискванията на процесуалния закон за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника.

Само за пълнота следва да се посочи, че с решение № 10 от 29 септември 2016 г. по конституционно дело № 3 от 2016 г. (обн. ДВ бр. 79 от 7 октомври 2016 г.), е отхвърлено искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.; посл. изм., бр. 43 от 7.06.2016 г.). В решението Конституционния съд приема, че лишаването на страна в процеса от разноски за процесуална защита при позитивен развой на съдебното дело само поради обстоятелството, че правоотношението и с процесуалния представител е служебно или трудово и разкрива особености (задължения и разходи), предвид качеството на работодателя при формиране на възнаграждението, би било нарушение на правото на защита и на правовата държава. Премахването на присъждано в полза на изправната страна възнаграждение, когато е била представлявана от юрисконсулт, би довело до несправедливост и несъответствие с принципа на равенство на страните в съдебния процес (чл. 121, ал. 1 от Конституцията) и би довело фактически до тяхното неравенство.

Както вече беше посочено, в случая е присъден малко над минималния размер по чл. 25, ал. 1 НЗПП, поради което неоснователно е и евентуалното искане за намаляване на юрисконсултското възнаграждение. Както се посочи адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗАдв също е определено над минимума по Наредбата, която служи за ориентир. Определянето на юрисконсултското възнаграждение под минималния или в минимален размер, би довело до несправедливост и несъответствие с принципа на равенство на страните в съдебния процес и би довело фактически до тяхното неравенство, тъй като при определянето на посочените размери на възнагражденията на юрисконсулт и на адвокат, оказал безплатна правна защита, съдът се ръководи все от едни и същи критерии – паричната оценка на предмета на делото, минималните размери на възнагражденията, действителната фактическа и правна сложност на спора, естеството на провелото се производство, обема на извършените процесуални действия, така че определеният размер да е справедлив и обоснован и да отговаря на всички обективни критерии, за да се гарантира принципът на правовата държава не само в неговия формален смисъл, като принцип на правната сигурност, но и в неговия материален смисъл, като принцип на материалната справедливост.

С оглед на гореизложеното, разноските на ответника в настоящото производство са в общ размер от 1898,75 евро (1748,75 евро плюс 150 евро).

При частично отхвърлен иск и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска, която в случая е 7225,84 евро (10 225,84 евро минус 3000 евро). За определяне на съотношението на отхвърлената част (7225,84 евро) спрямо размера на 4 предявения иск (10 225,84 евро), следва да се раздели стойността на отхвърлената част от иска на стойността на предявения размер на иска (7225,84 евро делено на 10 225,84 евро), при което се получава 0,7066255682, която стойност следва да се умножи по общия размер на разноските на ответника – 1898,75 евро (0,7066255682 умножено по 1898,75 евро), при което се получава 1341,7052976198 евро, която сума съобразно математическото правило за закръгляне – до втория знак след десетичната запетая (до стотните), която в случая е 0 (нула) и при съобразяване на цифрата на третата позиция (следващата), която в случая е 5 (пет), а когато следващата цифра (третата след запетаята) е 5 или по-голяма (5, 6, 7, 8, 9), предходната цифра се увеличава с едно, то в случая нулата се увеличава с 1 и се получава 1341,71 евро – колкото са присъдени с решението.