Решение № 2776 от 13.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2776 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110139344 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от С. М. Л., ЕГН **********, срещу ОП „Гробищни парков“, БУЛСТАТ: 0006963271793, с която са предявени следните обективно съединени искове: конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение“, извършено със Заповед № *****/29.05.2025 г. на Директора на ОП „Гробищни паркове“; иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1234,20 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законна лихва от датата на прекратяване до датата на изплащането му; и иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в единния електронен трудов запис;

В исковата молба са изложени съображения, че ищецът бил назначена на длъжност „автомонтьор” при ответника с трудов договор № ********/16.06.2020г., сключен за неопределен период от време. Със заповед ******/04.03.2025г. ответникът наредил на ищеца за периода 05.03.2025г. до 18.04.2025г. да изпълнява длъжността „работник обща поддръжка“ на територията ГП „Дървеница“, ГП „Драгалевци“ и ГП „Симеоново“. Твърди още, че в периода 05.03.2025г. до 17.04.2025г. ищецът бил в болничен, за което представил на работодателя 2 броя болнични листове. Ищецът се явил на работа на 18.04.2025г. на работното си място като автомоньор. На 02.05.2025г. ответникът връчил заповед № *****/29.04.2025г., с която му е наложено 1 дисциплинарно наказание „уволнение“, тъй като считано от 18.04.2025г. ищецът се е върнал на позиция „авомонтьор“, а не „работник обща поддръжка“, както и заповед № ********/02.05.2025г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т.6 КТ. Излага подробни съображения, че заповедта е незаконосъобразна неоснователна и неправилна, тъй като същата е немотивирана, а посоченото нарушение не е от изрично посочените в чл. 190 КТ. Твърди още, че заповедта за временно преназначение е била изтекла, както и че е налице непропорционалност на санкцията. Представя писмени доказателства.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страние е съществувало валидно трудово правоотношение. Твърди, че на ищеца правомерно е наложено дисциплинарно наказание, като са спазени всички изисквания на закона. Сочи, че в периода, в който служителят е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, действието на заповедта с правно основание чл. 120, ал.1 КТ е било спряно, като същата не е отменяна. Моли за отхвърляне на исковете.

С определение №41338/06.10.2025г. по делото съдът е прекратил производството по отношение на предявения иск с правна квалификация чл.344, т.4 КТ, като определението е влязло в сила на 23.10.2025г.

С протоколно определение от 12.11.2025г. съдът е прекратил производството и по предявения иск с правна квалификация чл. 220, ал.2 от КТ, като определението е влязло в сила на 11.12.2025г.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.

Не се спори между страните, а и от приетите по делото доказателства се установява, че между тях е било налице трудовото правоотношение въз основа на трудов договор № ********/16.06.2020г. по силата на който ищецът заемал длъжност „автомонтьор", НПД ******, с месечно трудово възнаграждение в размер на 850 лева. Уговореното трудово възнаграждение било две пъти изменяно. С Допълнително споразумение № *******/15.03.2021г., съгласно което трудовото възнаграждение било увеличено на 926 лева, както и с Допълнително споразумение № ******/31.05.2021г., съгласно което трудовото възнаграждение било увеличено на 976 лева.

Със заповед № ******/04.03.2025г. на основание чл. 120 КТ ответникът е наредил на ищеца за периода 05.03.2025г. – 18.04.2025г. да изпълнява длъжността „работник обща поддръжка“ на територията на ГП „Дървеница“, ГП „Драгалевци“ и ГП „Симеоново“.

Видно от представения по делото болничен лист № ******** за 2 временна неработоспособност на ищеца е разрешено ползването на отпуск поради общо заболяване за периода 05.03.2025 г. – 18.03.2025 г.

Приет е по делото и болничен лист № ****** за временна неработоспособност, с който на ищеца е разрешено ползването на отпуск поради общо заболяване за периода 19.03.2025 г. – 17.04.2025 г.

Не се спори, че на 02.05.2025г. ответникът е връчил заповед № *****/29.04.2025г., с която на основание чл. 186 и чл. 188, т.3 КТ е наложено дисциплинарно наказание на ищеца „уволнение“, като на същата дата е издадена и връчена Заповед № ********/02.05.2025г., за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ Спорен по делото въпросът относно законността на уволнението, респ. на наложеното наказание.

Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 3 КТ има за предмет упражняване на потестативното право на работника/служителя да иска отмяна на наложено дисциплинарно наказание уволнение. Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения.

Законът предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, издаване на мотивирана заповед, която да е връчена на работника, спазване на давностните срокове, както и наказанието да е съответно на нарушението, като за тях съдът не следи служебно, а извършва проверка на база релевираните от ищеца доводи в тази насока, при спазване на диспозитивното начало в гражданския процес. В производството по иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на уволнението. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване. / така решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV/

Следователно с оглед конкретните наведени доводи на ищеца основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки относно спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната отговорност за вмененото дисциплинарно нарушение, чието установяване е в тежест на ответника: че заповедта е мотивирана; че ищецът е извършил твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, че е налице тежко дисциплинарно нарушение.

По отношение мотивиране на обжалваната заповед съдът намира следното: Съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното 3 индивидуализиране с всичките обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му. Мотивите, свързани с осъществяване на посоченото в заповедта основание за уволнение, трябва да бъдат изложени изчерпателно, тъй като само въз основа на тях съдът може да провери осъществени ли са в обективната действителност релевантните за спора факти, респективно правилно ли е прекратено трудовото правоотношение на посоченото от работодателя основание. Съобразно константната практика на върховната инстанция заповедта, с която се прекратява трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение след издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" не е нищожна, поради което при предявен иск с правно осн. чл. 344, ал. 1 КТ за незаконосъобразност на уволнението същата следва да се преценява относно нейната законосъобразност./ Решение № 10 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 533/2010 г., III г. о., ГК./ Настоящият случай е именно такъв, като процесната заповед препраща към Заповед № ******/29.04.2025г., с която е наложено дисциплинарното наказание. В тази връзка съдът намира, че заповедта не е достатъчно мотивирана, доколкото в нея не са изложени фактически обстоятелство относно времето на извършване на твърдяното нарушение.

Посочено е само, че след изтичане на отпуск по болест на работника и завръщането му на работа същият самоволно се е завърнал да изпълнява трудовите си функции в автосервиза на Централно софийски гробища. Не е посочено за какъв период от време не е изпълнена заповедта с правно основание чл. 120 КТ. Предвид това съдът намира, че в оспорваната заповед не се съдържат отличителни признаци от обективен характер на вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина. Това е достатъчно основание за отмяна на уволнението.

По отношение на вменените с процесната заповед дисциплинарни нарушения:

При трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно наказание в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. С оглед на това същият следва да докаже в хода на съдебното производство, че служителят е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за което е наказан.

Спорно между страните е дали по време на отпуск за временна неработоспособност на ищеца, е спряло действието на заповедта на работодателя по чл. 120 КТ.

С посочената заповед от 04.03.2025г. работодателят е възложил на ищеца временно изпълнение на друга работа на основание чл. 120 от Кодекс на труда за периода от 05.03.2025 – 18.04.2025г. /45 календарни дни/ включително. Съгласно закона, по време на законоустановен отпуск по болест се спира изпълнението на основното задължение на работника за предоставяне на работна сила. Трудовото правоотношение продължава да съществува, но страните не дължат насрещно изпълнение – работникът не 4 дължи труд, а работодателят не дължи трудово възнаграждение, а обезщетение по съответния ред. Временното възлагане на друга работа по чл.

120 КТ има действие за определения в заповедта календарен период. Когато заповедта е ограничена във времето чрез конкретно посочени начална и крайна дата, действието е обвързано с този период, а не с броя на реално отработените дни. Поради това съдът приема, че през времето на временната неработоспособност заповедта не е могла да произведе фактическо действие, тъй като работникът не е бил длъжен да изпълнява трудови задължения. Това обаче не води до автоматично удължаване на срока на заповедта. С изтичането на определения в нея период заповедта е изчерпала своето действие по право.

Законът не предвижда спиране или прекъсване на срока на действие на заповедта по чл. 120 КТ поради ползване на отпуск по болест, нито автоматичното му продължаване със срока на временната неработоспособност. Следователно, след завръщането си на работа на 18.04.2025, ищецът е бил длъжен да изпълни възложената работа единствено за оставащия в рамките на определения срок ден. След тази дата заповедта не е пораждала действие, доколкото не е била издадена нова такава при наличие на законовите предпоставки.

Не се спори между страните, че на 18.04.2025г. ищецът не се е явил на определеното в заповедта по чл. 120 КТ място, а на обичайното си работно място като автомонтьор. Съгласно чл. 190 КТ дисциплинарното наказание уволнение се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина, като в първите шест точки на ал. 1 са посочени нарушенията, които законодателят счита тежки. Това не изключва възможността други нарушения на трудовата дисциплина да бъдат квалифицирани като тежки. Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се взема предвид не само тежестта на нарушението, но също обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя /Решение № 133 от 23.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5394/2014 г., IV г. о., ГК./ Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между 6 извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя / в този смисъл Решение № 293 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 238/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 461 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., III г. о., ГК/. При определяне на дисциплинарното наказание в съответствие с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ следва да се имат 5 предвид и голямата обществена значимост на професията, характерът и важността на неизпълненото трудово задължение, което би могло да доведе до значителни вредни последици и да се отрази неблагоприятно върху цялостната дейност на работодателя, както и липсата на самокритично отношение към извършеното / Решение № 2112 от 6.01.2006 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2003 г., III г. о./ В случая неизпълнението на ищеца на заповедта по чл. 120 КТ е само за един ден от 45-те, за които е издадена, което не води до значителни вредни последици за работодателя, не е установен и умисъл на ищеца при причиняването на вредните последици, както и че в резултат на допуснатите нарушения е повлияно на дейността на ответника. Предвид изложеното съдът намира, че не е налице съответствие между наложеното на ищеца най-тежко наказание „уволнение“ и извършените от него нарушения, поради, с която е наложено дисциплинално наказание се явява незаконосъобразна и поради нарушение на чл. 189, ал.1 от КТ и следва да бъде отменена.