Решение № 331 от 28.06.2023, Административен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 331

Плевен, 28.06. 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Даниела Дилова при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от председателя адм. дело № 234 по описа за 2023 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Делото е образувано по жалба от П.С.Х. ***, ЕГН **********, чрез адвокат Г.Г., против Мотивиран отказ изх. № 9400-306-1 от 10.03.2023 год. на Главния архитект на Община Кнежа за промяна на предназначението на сграда в поземлен имот по чл. 147а от ЗУТ. Сочи, че същият е получен на 14.03.2023 г. и с него е отказана промяна на предназначението от жилищно в търговско на една от двете сгради в поземлен имот с идентификатор ***, находища се в гр. Кнежа, ***. В жалбата се твърди, че отказа е незаконосъобразен, като сочи, че гл. архитект на общината не познава или отказва да проучи смисъла и значението на новата разпоредба на чл. 147а на ЗУТ, и не се е постарал да проучи за какво се касае молбата, като твърди фрапиращи несъответствия с нея. Излага доводи, че по реда на чл. 147а на ЗУТ е невъзможно да бъде променяно предназначението на поземлен имот. Промяна се извършва на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради, т.е. за промяна на предназначението на каквито и да е поземлени имоти не може да става дума, което според жалбоподателя е много ясно посочено и в мотивите на Решение № 934/27.01.2023 год. на ВАС по адм. дело № 7331/2022 год., което главния архитект въпреки че цитира в отказа си, явно не разбира. Твърди, че с подадената от жалбоподателите до Гл. архитект молба се иска промяна на предназначението на една от сградите в поземлен имот с идентификатор ***, а не на самия поземлен имот, а навсякъде в мотивираният отказ се говори за промяна предназначението на поземлен имот, вместо за исканата с молбата промяна. Твърди, че в процесния поземлен имот с площ от 685 кв. м. с идентификатор ***, са построени две паянтови едноетажни постройки, от които едната едноетажна постройка в имота е с разгъната площ от 50 кв.м. и има идентификатор ***, а другата едноетажна постройка в имота е с разгъната застроена площ от 25 кв.м. и има идентификатор ***, като не се иска да бъде променено предназначението на единствената сграда, а само на едната от двете построени в имота сгради и коя точно.

Твърди , че извода на административния орган, че съгл. чл. 18 на НАРЕДБА № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /по-долу Наредба №7/, молбата за промяна на предназначението на едната от двете построени жилищни сгради в процесния имот е неоснователна. Излага доводи, че същата разпоредба не касае конкретния казус, а касае постройки на допълващо застрояване, което няма нищо общо с искането, в случая не се иска построяване на допълнителни постройки за допълващо застрояване, а само промяна на предназначението от жилищно на търговско на едната от двете вече построени жилищни сгради и е приложима нормата на чл.17, т.1, буква „ж“ на Наредба № 7. Твърди се, че в молбата до Община Кнежа с вх. № 9400-306/01.03.2023 год., а и в нормата на чл. 147а на ЗУТ се сочи изрично, че исканата промяна на предназначението на едната сграда в имота, не е свързана с каквито и да е строително-монтажни работи. В този смисъл наложената строителна забрана - Заповед № 2324/03.06.1974 год. на тогавашния Министър на строителството и архитектурата, няма никаква връзка с настоящия спор и Гл. архитект в отказа си не е съобразил този факт.Твърди, че специалната норма на чл. 39, ал.4 на ЗУТ разпорежда: В случаите по ал. 2 и 3 промяната на подробния устройствен план се нанася служебно въз основа на заповед на кмета на общината, без да се провежда процедура по изменение на подробния устройствен план. Гл. архитект на Община Кнежа не съобразява тази специална норма и твърди, че поради наложената строителна забрана, подробен устройствен план за промяна предназначението му не може да бъде изготвен. Това е напълно незаконосъобразно твърдение, отново се прави това твърдение за поземления имот, а не за исканата промяна на само едната сграда в него.Твърди, че позоваване на „наложена строителна забрана“ в мотивирания отказ, след като по чл. 147а на ЗУТ, и съгласно молбата до главния архитект, никакви строително-монтажни работи не се предвиждат и няма да бъдат извършвани. Твърди се, че сградата за която се иска промяна на предназначението от жилищно на търговско, е в пълно съответствие с изискванията на чл. 38, ал.4 на ЗУТ, но в отказа това се отрича, като свързва по незаконосъобразен начин това твърдение с нуждата от промяна на ПУП по общите правила на ЗУТ по глава VII, раздел IV от ЗУТ, вместо пряко да се приложи специалната норма на чл. 39, ал.4 на ЗУТ.Сочи, че Решение №

934/27.01.2023 год. на ВАС по адм. дело № 7331/2022 год. е влязло в сила и има стабилитет. Затова е приложено към молбата до главния архитект. Смята, че смисълът и значението на мотивите на това решение не се разбират от административния орган, а спорът по настоящото дело е различен от спора по това решение. Моли да се отмени като незаконосъобразен Мотивиран отказ с изх. № 9400-306-1 от 10.03.2023 год. на Главния архитект на Община Кнежа, да се задължи да разгледа отново молбата на П.С.Х. и да постанови решение по чл. 147а на ЗУТ, в което да съобрази изискванията на закона както и конкретните факти и обстоятелства по искането. Претендира разноски.

Ответникът, в дадения срок не е представил писмен отговор, въпреки дадената му възможност с Определение № 657/28.03.2022 г. /л.44/. По делото е постъпило писмо, чрез юрк. У., в което се сочи че жалбата е неоснователна. Излага доводи, че предвид разпоредбите на ЗУТ не може да се промени предназначението на сграда с идентификатор ***, без да се промени предназначението на целия имот и в този смисъл са изложените мотиви в мотивирания отказ. Твърди, че съгласно Общия устройствен план на Община Кнежа, одобрен с Решение № 513 по Протокол № 49 от 30.11.2017 г., за поземлен имот с идентификатор *** е отредено жилищна устройствсна зона с малка височина на застрояване.Излага доводи, че поземлен имот с идентификатор ***, гр. Кнежа попада в района на свлачище с № PVN 39.37376.01 в град Кнежа, в който има наложена строителна забрана и подробен устройствен план за промяна предназначението му не може да бъде изготвен. До стабилизацията на свлачището не може да се променя предназначението на имота и да се превръща в търговски обект. За да бъде променено предназначението на поземления имот от жилищна устройствена зона в такава за обществено обслужване, в т.ч. за да бъде променено предназначението на едната сграда в него, която се явява основното застрояване в имота, следва да бъде изработен подробен устройствен план за имота при спазване на нормативните изисквания на ЗУТ и подзаконовите му нормативни актове, поради което в конкретния случай не са налице предпоставките за това. Прави искане жалбата за де отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, алтернативно възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

В о.с.з. жалбоподателката П.С.Х. – редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат Г.Г. с пълномощно по делото, който изразява становище че поддържа жалбата.Представя списък на направените разноски, като моли да се присъдят. Представя подробни писмени бележки.

В съдебното заседание, ответникът в настоящето производство – ГЛАВНИЯТ АРХИТЕКТ НА ОБЩИНА КНЕЖА – редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА И.Г.Д. – редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат Г.Г..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспореният отказ е връчен на жалбоподателката на 14.03.2023 г., видно от разписката на л.34. Жалбата е подадена чрез органа на 22.03.2023 г., видно от вх.№ на общината /л.3/.

По отношение срока на обжалване е приложим този по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. чл.215, ал.4 ЗУТ, а именно 14-дневен от деня на съобщаването. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Предмет на делото е Мотивиран отказ изх. № 9400-306-1 от 10.03.2023 год. на Главния архитект на Община Кнежа /л.л.31-33/, с който е отказано да се уважи молба № 9400-306/01.03.2023г. от П.Х., с която е отправено искане относно издаване на разрешение за промяна на предназначението на поземлен имот с идентификатор ***г. гр. Кнежа, заедно с паянтовата едноетажна постройка в него на осн. чл. 147а от ЗУТ.

За да постанови отказа, Гл. архитект на Община Кнежа е изложил мотиви, че в общия устройствен план на Община Кнежа, одобрен с Решение № 513 по Протокол № 49 от 30.11.2017 г., за поземления имот е отредено Жилищна устройствена зона с малка височина на застрояване. Посочено, e че новата редакция на чл. 18 от Наредба № 8 от 22.12.2003г. на

МРРБ допуска в урегулираните имоти за жилищни нужди освен жилищните сгради (основното застрояване) да са допустими и постройки на допълващото застрояване при спазване на правилата и нормативите по глава трета, раздел VII от ЗУТ, който гласи, че допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Изложил е мотиви, че за да бъде променено предназначението на поземления имот от жилищна устройствена зона в такава за обществено обслужване, в т.ч. да бъда променено предназначението на единствената сграда в него, която се явява основното застрояване в имота, следва да бъде изработен подробен устройствен план за имота при спазване на нормативните изисквания на ЗУТ и подзаконовите му нормативни актове, както е посочено в чл.41 и сл. от Закона за устройство на територията.Промяна в предназначението на поземлен имот е допустима според разпоредбата на чл. 4, ал.

8 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, според която промяна на предназначението на територии и поземлени имоти с цел застрояване, в т. ч. изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура, се извършва въз основа на подробен устройствен план за съответната територия или за съответните поземлените имоти, като изрично чл. 17, т. 1, буква „ж“ от същата Наредба предвижда сгради за обществено обслужване в областта на търговията, общественото хранене, услугите и хазарта. Тъй като поземлен имот с идентификатор ***, гр. Кнежа попада в района на свлачище с № PVN 39.37376.01 в град Кнежа, в който има наложена строителна забрана, подробен устройствен план за промяна предназначението му не може да бъде изготвен. Изложил е мотиви, че нормата на чл. 38 от ЗУТ допуска възможност в жилищни сгради да се изграждат (разполагат) обекти със стопанско предназначение или такива за обслужващи дейности, като ал. 2 от същия закон се изисква разполагането им под жилищните обекти ако са осигурени самостоятелни входове към тях и са съобразени със санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания. Административното производство по изменение на подробни устройствени планове е регламентирано в част втора, глава седма, раздел IV от ЗУТ., а настоящия случай е неприложим чл. 17, т. 1, буква „ж“ от Наредба № 7, респ. и чл.147а от ЗУТ. Освен това е посочено, че подадената молба противоречи на целта на закона, формулирана в чл. 1 от ЗУТ - чрез устройството на територията да се гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението, включително и посредством ограничения върху собствеността за устройствени цели. Сочи, че Решение № 934/27.01.2023 г. на ВАС, постановено по административно дело №7331/2022 г. е влязло в законна сила и е придобило нужният правен стабилитет.