Решение № 313 от 01.08.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Велико Търново, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20224100500413 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Жалбоподателят „С.С.В.“ ЕАД ЕИК 104095064, седалище и адрес на управление село Вардим, община Свищов, област Велико Търново, представляван от изпълнителния директор С.И.Д. и пълномощник адв. Г.Г., обжалва постановление от 12.04.2022 година по изп. дело № 202289660400172 по описа на ЧСИ И.Ц. с което са приети разноски по изпълнителното дело в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение за взискателя. Намира постановлението за незаконосъобразно, тъй като присъденият адвокатски хонорар бил е прекомерен и прави възражение по чл.

78, ал. 5 от ГПК. Изпълнителното дело не представлявало фактическа и правна сложност. Пълномощникът на взискателят бил подал само молба за образуване на изпълнителното дело и по чл. 18 ЗЧСИ упълномощил ЧСИ за извършване на различни действия, включително да определя и изпълнителния способ. Следвало разноските да бъдат намалени на 200 лв., само за подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. С оглед това жалбоподателят отправя искане към съда да постанови решение, с което да отмени изцяло постановлението за разноските относно определените разноски за адвокатско 1 възнаграждение и да намали същото на 200 лв.

На взискателя „Р.А.З“ ООД, ЕИК ........... гр. Ямбол е изпратен препис от частната жалба, но не е постъпвал писмен потговор в дадения му срок.

Съдебния изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваното действие. Счита жалбата за допустима като подадена в срок и отговаряща на изискванията на закона. Оспорва жалбата като неоснователна. Излага мотиви, че определените разноски за адвокатско възнаграждение са определени така както са договорени между страните по договора за правна защита и съдействие и не се явява прекомерно, тъй като е в предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Великотърновският окръжен съд, след като разгледа жалба, обсъди наведените доводи и след преценка на относимите по спора доказателства, намира следното:

Изпълнителното производство е образувано като изп. дело № 172/2022 по описа на ЧСИ И.Ц. рег. № 896 при КЧСИ въз основа на представен от „Р.А.Р ООД чрез адв. М.И. изпълнителен лист, издаден на 11.02.2022 година по гр.д. №415/2021. на ВТОС въз основа на влязло в сила решение, за присъдената в полза на взискателя сума от 650,00 лв. – разноски по делото, против длъжника „С.С.В.“ ЕАД ЕИК 104095064. Делото е образувано на 07.04.2022 година с нарочно разпореждане, в което са посочени и определени разноските по изпълнителното дело, дължими на взискателя – 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение на 27.04.2022 г., а самата поката е с изходящ номер 004465/12.04.2022 година. Именно тази покана жалбоподателя счита за постановление на съдебния изпълнител относно разноските.

В изпълнителното дело е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 04.04.2022 година, в който е договорено възнаграждение – 200 лв. за образуване на изпълнително дело и 200 лв. за процесуално представителство по изпълнителното дело. В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен и способът за принудително изпълнение – запор на банкови сметки на длъжника. Направено е искане за събиране на разноските и по изпълнителното дело.

При така описаната фактическа обстановка, която не се спори от 2 страните по делото, съдът намира от правна страна следното:

Разглежданата жалба е насочена срещу разпореждане от 0.04.2022г., в което е налице произнасяне относно дължимите от длъжника разноски и с оглед ТР № 3 от 10.07.2017г. по ТД № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, следва да бъде прието, че същата е допустима и следва да бъде разгледана и съдът да се произнесе по наведените в нея оплаквания.

Разгледана по същество жалбата, с която се оспорва размера на разноските, които длъжникът следва да заплати на взискателя и е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнителното са за сметка на длъжника, освен в предвидените в закона изключения, каквито в случая липсват. Неоснователно е възражението, че разноските в посочения размер се явяват прекомерни, поради това, че делото не се отличава с действителна фактическа и правна сложност. Взискателят се представлява в изпълнителния процес от адв. М.И., за което е представено пълномощни и Договор за правна защита и съдействие от 04.04.2022 година. Обемът на правната защита и съдействие е изрично определен като подаване на молба за образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство по образуваното изпълнително дело. Видно от Договора адвокатското възнаграждение е определено в размер на 400,00 лв., което е в съответствие с действащите норми на Наредба № 1 от 09.07.2004 година към датата на образуване на делото и подписването на договора за правна защита и съдействие между взискателя и адв. И.. Уговореното възнаграждение е реално заплатено, за което съдът прави извод от вписаното в документа изявление, че договореното възнаграждение в размер на 400 лева е платено в брой. В случая така представения договор представлява и разписка за извършеното плащане в брой. Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК направено от длъжника. Договореното и платено адвокатско възнаграждение не надвишава предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 година минимално възнаграждение и макар конкретното изпълнително дело да не се отличава с фактическа и правна, то адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно. Неоснователно е и направеното от жалбоподателя възражение относно липсата на осъществени каквито и да било действия от страна на 3 пълномощника по изпълнителното дело с цел оказване на правна защита и съдействие на взискателя, както и това, че е налице упълномощаване на ЧСИ по т. 18 ЗЧСИ. Напротив в подадената молба за образуване на изпълнително дело взискателят не е правил такова изявление, а сам е посочил изпълнителния способ за принудителното събиране на дълга.

Извършено е доброволно плащане на дълга, за което със жалбата е представено платежно нареждане с изключение на оспорените разноски в размер на 400лв. Това действие на длъжника обаче не обосновава прекомерност на адвокатското възнаграждение, договорено между взискателя и неговия пълномощни и реално заплатено.

Ето защо жалбата се явява изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „С.С.В.“ ЕАД ЕИК 104095064, седалище и адрес на управление село Вардим, община Свищов, област Велико Търново, представляван от изпълнителния директор С.И.Д. и пълномощник адв. Г.Г. против разпореждане от 07.04.2022 година по изпълнително дело № 220228960400172/2022г. по описа на ЧСИ И.Ц. рег. № 896 към КЧСИ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4