Решение № 1 от 05.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Пловдив, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Г. Костадинова при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело № 20255300900249 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Ищцата М. И. М. ЕГН ********** от ****, чрез адв. П. Д., съдебен адрес ****, иска осъждане на ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, да върне недължимо получената сума, при начална липса на основание, от 26 400лв. /сбор на главниците 25 100лв. и 1300лв./, представляваща част от главница за погасяване на задължения по Договор за кредит за рефинансиране на ипотечен кредит HL 61 869 от 17.05.2013г., ведно със законна лихва от 22.10.2025г. до окончателно плащане на сумата.

Твърденията са, че на 02.09.2008г. М. М. и ответника сключват Договор за потребителски кредит HL43144, по който ответникът предоставя сумата от 100 000 евро в равностойността й в швейцарски франка по курс „купува“ на банката в деня на усвояване на кредита срещу възнаграждение в размер на годишна лихва, представляваща базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в CHF, който към момента на сключване на договора е бил 5 %, заедно с надбавка от 2.2 пункта или 7.2 % ГЛП. Кредитът е усвоен на 11.09.2008г. в размер на 65 241 CHF при курс 1.6229087 по приложение № 1, равняващи се на 40 200.04 евро, и на 25.09.2008г. в размер на 97 477.83 CHF при курс 1.6300641 по приложение №2, равняващи се на 59 799.99 евро.

1

Усвояването е извършено чрез заверяване на сметка на кредитополучателя със сумите в CHF, след което са превалутирани служебно от банката и кредитополучателят е получил сумите в евро по друга негова сметка. По този начин е извършвано погасяване на дълга до 17.05.2013г. чрез служебно превалутиране на суми от евро в CHF по курс „продава“. На 17.05.2013г. М.

М. и М. М. от една страна, от друга – ответната банка, сключват Договор за кредит за рефинансиране на ипотечен кредит HL 61869. Целта му е погасяване на всички задължения по предходния договор от 02.09.2008г. в размер на 166 333.84 CHF, равняваща се на 258 212лв., като погасяването е в лева. На 23.05.2013г. със средства в този размер е заверена сметката на М. М., средствата са превалутирани в CHF и са погасени задължения по първия договор. След това всички плащания към ответника по втория договор са извършвани от сметката на М. М.. Твърди се, че чл.3 ал.5, чл.6 ал.2 и ал.3, чл.13, чл.22 -24 от първия договор са нищожни, защото са неравноправни клаузи в потребителски договор, които не са договорени индивидуално. Те не са ясни и разбираеми за потребителя. Не е предоставена цялата информация при сключване на договора, позволяваща да се преценят икономическите последици и валутния риск при значително обезценяване на валутата, в която се получават доходите. Упражняване на право на превалутиране е при плащане на комисионна, обвързано е с курс „купува“ на банката за датата на превалутиране, определен едностранно. Върху потребителя се прехвърля изцяло валутния риск и с това се създава значително неравновесие на права и задължения. Негов израз е чл.6 ал.2 за служебно събиране на необходимите суми от други налични банкови сметки и превалутирането им в CHF за погасяване на падежирала вноска, а също така води до повишаване на дължимите вноски, изразени в лева или евро. С чл.3 ал.5 банката има право на едностранна промяна на базовия лихвен процент по кредита като това право води до неравноправност по смисъла на чл.143 т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП. С чл.6 ал.3 е указана автоматична промяна на размера на погасителни вноски при едностранно променен от банката базов лихвен процент за жилищни кредити, а последното е недопустимо, и липсва индивидуална договорка. Твърди се неравноправност, защото задълженията по договора се определят въз основа на неравноправни клаузи. Чл.13 е неравноправен, защото позволява едностранна промяна на дължимите лихви, такси и комисионни. Въвежда се твърдение, че целият договор от 02.09.2008г. е нищожен поради противоречие 2 със закона като се позовава и цитира съдебна практика – Решение № 50011 от 26.11.2024г. по т.д. № 1060/2022г. на ВКС, I т.о., според което при договор за банков кредит, по който заемната сума е деноминирана в чуждестранна валута, клаузите за валутния риск определят основния предмет на този договор по смисъла на чл.4 пар.2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. Не се позволява адаптиране на клаузите за валутния риск чрез промяна на валутата, в която е договорен кредита, или чрез промяна на обменния курс на тази валута към конкретен времеви момент. Твърди се, че чл.6 ал.2 и чл.22 – 24 от първия договор имат икономически смисъл само заедно с чл.1 и чл.2 и съвместно определят основния предмет на договора – предоставен кредит в CHF в размер равностойността на CHF към резервна валута /евро/ по курс „купува“ за CHF към евро на банката в деня на усвояване на кредита. Поради съгласието на кредитополучателя, че промяната в курса на купува/продава на CHF към лева/еврото може да има за последица повишаване размера на погасителните вноски, е налице пълно приемане да се носи за своя сметка валутния риск. Липсата на прозрачност на групата от клаузи, определяни като „основен предмет на договора“ и техния неравноправен характер налага извода за недействителност на целия договор, защото не може да се изпълни без неравноправните клаузи.Твърди се, че нищожността на първия договор от 02.09.2008г. води до нищожност и на втория договор за неговото рефинансиране от 17.05.2013г., защото е спогодба върху непозволен договор и като такава изрично се обявява за нищожна.Твърди се евентуално, че вторият договор е нищожен поради липса на предмет като следствие от нищожността на първия договор. При нищожни договори се дължи взаимна реституция на полученото по тях.Евентуално, ако се приеме, че първият договор може да се прилага без неравноправните клаузи, то по него към 17.05.2013г. задължението на кредитополучателя е само за главница в CHF по курс на деня на усвояване на кредита или 16 278.83 CHF, ведно с възнаградителна лихва от 7.2 %. Върху сумата от 65 241 CHF лихва се дължи от 11.09.2008г. до 17.05.2013г., а върху сумата от 97 477.83 CHF лихва се дължи от 25.09.2008г. до 17.05.2013г. Счита, че преценката за погасен размер на задълженията по кредита трябва да вземе предвид плащане на вноски във валута, различна от тази на кредита, с превалутиране на курса на CHF към датата на усвояване на кредита 25.09.2008г., когато е 1.6300641 CHF за едно евро. В резултат рефинансираният дълг по втория договор е в размер, 3 по – малък от 166 333.84 CHF и главницата по втория договор е по – малка от 258 212лв. Счита, че главницата по втория договор не следва да включва сумите от 505.31 CHF редовна лихва и 4 182.43 CHF просрочена лихва, защото прибавяне към размера на редовната главница на задължения за изтекли лихви представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.3 от ЗЗД.Твърденията са, че не се дължат на ответника 25 100лв. като част от сумата от 258 212лв. главница по договора за рефинансиране от 17.05.2013г. В хода на делото – на 18.09.2025г., ищцата М. е погасила изцяло задълженията по жилищно – ипотечния кредит от 17.05.2013г. преводно нареждане, което се признава от ответника чрез издадено на 18.09.2025г. удостоверение, според което същата няма налични задължения към банката.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

Ответникът не признава иса по основание и размер. Признава сключването на договора за кредит от 02.09.2008г. с М. М. за сума в швейцарски франка.

Той е целеви – рефинансира ипотечен кредит и текущи задължения. Твърди, че кредитът е усвоен в швейцарски франка,съгласно подписани приложение 1 и 2, където фигурира приложения валутен курс, постигнат между страните чрез съгласие, от 1.62299087 и 1.6300541. Кредитът е усвоен чрез заверка сметка на М. М.. Уговорката е за връщането му в швейцарски франка.

Признава сключения на 17.05.2013г. договор с двамата ищци, по който главницата е в лева и е за рефинансиране неизплатените задължения за главница, лихви и такси по договора от 02.09.2008г., които са в швейцарски франка. С него е уговорен лихвен процент от 10.25% и той е намалявал постепенно до 2.703 %, считано от 25.03.2014г. Възразява, че страните и по двата договора нямат качеството потребители – то не се предполага, а подлежи на доказване. Не признава, че договорът от 02.09.2008г. е нищожен.

Уговорката и плащането е във франкове, валутата не е съотнесена към стойността на която и да е друга валута. Клаузите са на общоупотребим български език, без сложни термини и двусмислици и неточни изрази.

Предоставят достатъчна информация за възможно повишаване стойността на франка, което може да промени стойността на ползвания кредит спрямо националната валута и то е достатъчно за преценка на икономическите последици върху финансовото положение на ползвателя на кредита. Клаузата 4 за валутния риск е акцесорна, без пряко отношение към основните задължения по договора. Не признава, че е прехвърлил валутния риск на кредитополучателя, защото не банката създава този риск, а той е факт, възникнал след сключване на договора и изцяло не зависи от банката. Банката не може да прехвърли нещо, което не зависи от нея. Не признава, че тя едностранно решава какъв курс ще приложи – това е в резултат на обективно случващи се процеси на световния пазар или се определят от национална банка на чужда държава. Не признава нищожност поради неравноправност на чл.3 ал.5, защото промяната на лихвения процент се допуска от закона – чл.58 от ЗКИ. Съществува задължение банката да посочи условията за формиране на дължимата лихва, което е БЛП + индивидуално уговорена надбавка.

Банката е длъжна да обяви тези условия в помещенията си, на интернет страницата и друго оповестяване, което тя е направила. Промяна на БЛП не зависи изцяло от банката. БЛП е трансферна цена на ресурса и се влияе от обективни пазарни и икономически механизми и параметри както в посока на увеличение, така и в посока на намаление. Възразява, че е налице хипотезата на чл.144 ал.2 от ЗКИ за промяна на лихвата- основателни причини извън контрола на банката и на кредитополучателя, оказали се значителни върху цената на паричния ресурс. Ищците са имали възможност да прекратят договор във всеки един момент, както е предвидено в него, като погаси предсрочно задълженията си. Възразява, че М. М. сам е избрал валутата на кредита, което е отразено в искането му за кредит. Имал е право на избор на валута. Банката предоставя и разработва кредитни продукти в различна валута като видът на валутата определя и дължимата лихва. Именно поради по – ниската лихва М. е избрал кредит в швейцарски франка. Страните не са уговаряли погасителна вноска в друга валута, различна от швейцарски франка. Задължението е за погасяване на кредита в швейцарски франка и то не зависи и не е обвързано от валутата на дохода, който кредитополучателят получава. М. не е бил длъжен да закупува франкове от банката за погасителните вноски, можел е да ги закупи от друго лице. Валутният курс на банката ще се приложи само ако М. реши да закупи валута от банката, но това е право на избор, не на задължение. Възразява, че преценката дали една клауза е неравноправна, се извършва към датата на сключване на договора.

Уговарянето на кредит в швейцарски франкове или друга валута не го прави с неравноправни клаузи. Няма твърдения защо чл.13, позволяващ на банката да 5 променя тарифата си, е нищожен. Възможността банката да измени тарифата си за платежни операции е нормативно установена от Закона за платежните услуги и платежните системи. Не признава нищожност на чл.22, даващ право на кредитополучателя да поиска превалутиране, което е ефективна защита и компенсира и премахва или намалява носения валутен риск. Твърди логическа връзка между чл.22 ал.1 и ал.2 и чл.2 ал.2, чл. 6 ал.2 и чл.24 ал.1 и ал.2 на договора относно валутния риск. Превалутиране на кредит се извършва при значително нарастване на валутния курс на валутата на кредита – в случая франкове. Уговорката е в полза на кредитополучателя, дава му право, на което съответства задължение на банката да превалутира. Банката не може да откаже да изпълни искането за превалутиране, липсва икономически интерес да го приеме, защото това е резултат на настъпили затруднения да се плаща и задълбочаването им може да доведе до спиране на обслужването на кредита.

Разпечатката съдържа 19 от 140 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1bd388a-37ab-455d-a20d-f8f9620c8a32