Решение № 260268 от 06.04.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ III-32 06.04.2021 год. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав на втори март две хиляди и двадесет и първа година, в открито заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАЙСКА

ЧЛЕНОВЕ: 1. РАДОСТИНА

ПЕТКОВА

2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР

МУРТЕВ при участието на секретаря Жанета Граматикова, като разгледа докладваното от съдия Майска въззивно гражданско дело № 2815 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 270818/09.11.2020г. на БРС от „Шопов-Транс“ ООД с ЕИК-*********, седалище и адрес на управление в гр.Севлиево, ул.Марин Попов № 87А, представлявано от управителя Христо Стефанов Шопов, заявена чрез адв.П.Стефанов от САК с адрес на кантора в гр.Габрово, бул.Могильов № 52, ап.10 против Решение № 260435/15.10.2020г. по гр.д. № 7540/2019г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлена като неоснователна претенцията на въззивника за осъждане на ответното „Д.С.П.“ ООД с ЕИК *********, да заплати на сумата от 8907,48лв., с която ответника неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, с оглед неосъществено основание, поради продажбата на по-малко количество гориво от заявеното, фактурирано и заплатено такова, в периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2019 г., като в тежест на въззивника са възложени и сторените от насрещната страна разноски.

С въззивната жалба се моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и постановено ново, с което претенцията да бъде изцяло уважена. Счита, че първоинстанционния съд е постановил необосновано решение, тъй като е извършил неправилна оценка на установените по делото конкретни фактически обстоятелства, при които са осъществени доставките на гориво, описани в исковата молба за процесния период, като излага конкретни съображения по хронология в отношенията между страните и отговорностите на всяка от тях. Счита за неправилен извода на първостепенния съд досежно момента на преминаване на риска и позоваването на чл.186а ЗЗД, като счита същия за несъобразен с особеностите на конкретната стока, предмет на продажбите.

По-конкретно сочи, че купувачът може да установи количеството гориво не при натоварването му, а едва при разтоварването му, чрез отчитане на нивомерните системи на всеки резервоар при температура +15℃; също така купувачът получава в по-късен момент и издадената фактура при натоварването на стоката и едва след получаване на фактурата може да установи дали има разлика между измереното при разтоварване горивото количество и фактурираното количество. С постъпили допълнителни писмени становища твърди, че присъстващият при товаренето на негови цистерни шофьор в съответните бази на Лукойл няма как да установи дали не се извършва някаква софтуерна манипулация на уредите, измерващи количеството гориво което се натоварва. Навежда, че в процеса на товаренето се измерва по-голямо количество от действително натовареното и фактурираното. Допълва, измервателните уреди на третото лице помагач по делото преминават проверка за техническа годност от БИМ на две години, докато измервателните уреди на бензиностанциите преминават такава ежегодно. Не сочи доказателства. Претендира за присъждане на разноски в двете инстанции.

Третото лице помагач на ищеца

„Лукойл България“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

В законния срок е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество „Д.С.П.“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Любомир Парашкевов, редовно уведомени чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Димчо Тодоров от БАК, с който въззивната жалба се намира неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Поддържа и счита за доказани твърденията, че въззиваемото дружество няма участие нито в зареждането, нито в превозването нито в разтоварването на горивата, като количествата са товарени и доставяни от ищеца от различни бази на „Лукойл България“ ЕООД до неговите бензиностанции с негов превоз и за негова сметка. Описан е в отговора механизма на работа от заявяването до доставката на горива и фактурирането им, като е направен извод, че въззиваемото дружество няма никакво участие в зареждането, превозването и разтоварването на процесното гориво. Навежда, че във всеки един от етапите, включително при зареждането е присъствал само представител на въззивника, който проследява съответните уреди показващи количеството заредено гориво и подписва съответните приемо-предавателни протоколи. Твърди, че нито „Лукойл България“ ЕООД, нито посредниците при продажбата могат да носят отговорност, за това какво се е случило при транспортирането на горивото и защо е разтоварено по-малко количество. Посочва се и че посочените липса са на сравнително малки количества, което може да се дължи и на т.нар. допустими грешки на уредите, засичащи количествата. Излага подробни съображения и анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства.

Претендира разноски. Не сочи доказателства.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване; съдържат необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и т.4