Определение № 473 от 18.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 473 гр. Пловдив, 18.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20255300500339 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.

Постъпило е жалба от адв.М. В. М., в качеството му на пълномощник на В. В. срещу определение №165/06.01.2025г., по гр. дело № 3348/2024г. година по описа на Районен съд – гр.Пловдив, с което е оставено без уважение искане за изменение в частта относно разноските на решение № 4405/08.11.2024г. по гр. дело № 3348/2024г. година по описа на Районен съд – гр.Пловдив , с което се иска присъждане на ДДС върху определените разноски за адвокатска защита пред тази инстанция.

Постъпил е отговор от „Креди Йес“ ООД, чрез пълномощника адв.Н.

Ш., с което жалбата се намира за неоснователна и се сочи практика на ВКС във връзка с искането за ДДС върху определените разноски.

Съдът намира жалбата за неоснователна. Първата инстанция е определила на жалбоподателя възнаграждение от 400 лева за безплатна защита по чл.38 от ЗА предоставена на ищеца В. В.. По отношение на искането за начисляване на ДДС от настоящия съд. Видно от посоченото определение №917/02.05.2023г. по гр.д. №1323/2023г. на ВКС, ІV-то г.о. съгласно чл.25 ал.2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи този момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение. Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Също така ВКС сочи, че съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е 1 изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Поради което и не следва да начислява ДДС върху присъдените разноски по чл.38 от ЗА. Ето защо обжалвания съдебен акт е правилен и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №165/06.01.2025г., по гр. дело № 3348/2024г. година по описа на Районен съд – гр.Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2