Решение № 155 от 18.05.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. ХАСКОВО, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Д.Й. Х. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20225600500159 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД – гр.

Пловдив против Решение № 17 от 18.01.2022 г., постановено от РС – Димитровград по гр.д.

№ 1286/2021 г., с което съдът приел за установено по отношение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов“ № 37, че Г.Д. А., с ЕГН***, от гр. *** не дължи сумата в размер на 620,83 лв., представляваща корекция за сметка за минал период от 01.12.2020 г. до 21.01.2021 г., начислена във връзка с установено неточно измерване на количеството електрическа енергия от електромер с фабричен № ***, монтиран за измерва консумираната електрическа енергия в имот, находящ се в с. ***, общ.*** и е осъдил ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД да заплати на Г. Д. А. направените в първоинстанционното производство разноски в размер на общо 350 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон, както и, че фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина. Счита, че разсъжденията на съдебния състав са погрешни и противоречащи на новата правна уредба, касаеща обществените отношения относно неизмерването и неправилното измерване на ел.енергията от средствата за търговско измерване. Счита, че постановеното решение 1 противоречи на смисъла на закона, а и на ПИКЕЕ. Във въззивната жалба въззивникът сочи, че има правно основание за извършване на едностранна корекция по смисъла на ПИКЕЕ в случаите, когато при проверка се установи, че средството за отчитане на ел.енергия измерва и отчита грешка извън допустимата. Моли въззивният съд да постанови решение, като се съобрази с новата практика на ВКС и отмени изцяло обжалваното решение и постанови ново, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан иска предявен от Г. Д. А. в като същия бъде осъден за заплати и сторените по делото разноски на двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Г. Д. А. не депозира писмен отговор на постъпилата въззивна жалба. С молба-становище, чрез процесуалния си представител адвокат Б.И., оспорва жалбата като неоснователна, претендира потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските пред втората инстанция.

Хасковският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания срещу атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Г. Д.А. с искова молба, с която срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК 115552190 – гр. Пловдив е бил предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК. Ищецът изложил твърдения, че бил потребител на електрическа енергия с клиентски № *** за битов обект, находящ се в с.***, обл. ***, с ИТН №***. На 21.01.2021 г., при извършена проверка на меренето на електрическа енергия, било констатирано, че електромерът не отчитал ел. енергия и вследствие – начислена сумата в размер на 620,83 лв. Счита, че предвидената в чл. 48 от ПИКЕЕ корекционна процедура не следвало да се прилага като противоречаща на чл. 82 от ЗЗД. Ищецът намира за недължима поради начална липса на основание начислената с фактура № 8260132727/12.07.2021 г. сума в размер на 620,83 лв. с ДДС, представляваща корекция на сметка за минал период от време, а именно от 01.12.2020 г. до 21.01.2021 г. Претендира съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не дължи сумата по процесната фактура.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД депозирал отговор на исковата молба, в който се оспорилa исковата претенция като неоснователна. Изложил своите доводи по отношение на релевантните за спора факти, като посочил, че основанията за корекция на сметката на ищеца били ПИКЕЕ, приети на основание чл. 83 от ЗЕ. Ирелевантен както за спора, така и за правото на ответника за преизчисление, оставал въпросът кой е извършил неправомерното въздействие върху електромера. Съгласно сега действащите ПИКЕЕ преизчислението на количеството електроенергия се извършвало от операторите на съответните мрежи. Предвид изложеното, ответникът искал отхвърляне на предявения иск като неоснователен както и присъждане на направените по делото разноски.

За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните факти и обстоятелства. По делото са допуснати и приети като доказателства приложените 2 към исковата молба и към писмения отговор документи.

Във въззивното производство не се ангажират нови доказателства.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на електроенергия, доставяна и снабдяванa по електропреносната мрежа, чийто оператор е ответното дружество.

Към момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019г.) съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2, изр. II-ро от ЗЕ подзаконови норми, и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон – правилата за измерване на количеството електроенергия регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на сметката на потребителя на електроенергия.

Между страните няма спор, че в присъствието на ищеца Г.Д А. е извършена проверка на 21.01.2021 г., констатациите от която са били отразени в Констативен протокол № 629299 за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от същата дата.

Първоинстанционният съд е постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка. Настоящият състав на въззивния съд, споделя както фактическите констатации, направени от първата инстанция, така и окончателните правни изводи за разрешаването на спора, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение на Районен съд – Димитровград. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата за извършени процесуални нарушения от страна на контролираната инстанция. Доказателственото искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза с посочените в отговора на исковата молба въпроси не би спомогнало за изясняване на фактическата обстановка в по-голяма степен, поради което и същото е оставено без уважение от двете съдебни инстанции, тъй като изводимите от този способ доказателства не се явяват необходими поради изяснена фактическа обстановка.

Спорният момент в производството се свежда до това дали отговорността на длъжника-ищец в производството има виновен характер и дали извършената проверка от страна на ответното дружество е едностранна, без участие на абоната.

При анализа на относимата към спора правна регламентация, се извежда, че подзаконовата нормативна база – ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Следователно, в раздел ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата енергия.

Възникването на отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е 3 предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС).

Тук е моментът да се отбележи, че крайният потребител, какъвто безспорно е ищецът, е обвързан от договорно правоотношение с крайния снабдител – ЕВН ЕС, както и с ЕР ЮГ.

Тази договорна връзка между потребителя и крайния снабдител (ЕВН ЕС) възниква по специален ред, уреден в чл. 98а от ЗЕ, т.е. отношенията между страните се уреждат, както от законовата регламентация, така и от общите условия на крайния снабдител на електроенергия и очертава правата и задълженията им. Липсва обаче пряка договорна връзка между потребителя и ответното дружество. Чл. 50 ПИКЕЕ урежда, че операторът на съответната на мрежа – с случая ответното дружество ЕР ЮГ има право единствено да извършва изчисленията, без обаче да има право да коригира сметката на крайния потребител.

Това води до извода на въззивната инстанция, че задължение за плащане по извършена корекция на сметка може да възникне само въз основа на договор, като се изисква виновно поведение на потребителя. Подобно въздействие, извършено именно от ищеца – потребител, както е посочил районният съд, не е доказано в хода на първоинстанционното производство.

От обсъдените по-горе разпоредби не може да се извлече уредена в закон безвиновна отговорност на потребителя, съответно и възможност от страна на електроснабдителното дружество да извършва промяна в сметката на потребителя, още по-малко пък в полза на ответното дружество, което се явява трето лице за договорната връзка между снабдител и потребител. ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите по измерването, и или установяване на неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за корекция в сметката на реално потребената електроенергия, но без да дава възможност да установяване на безвиновна отговорност за потребителя в желаната от ответника насока. Съответните норми подзаконови норми, на които се основава твърдяното задължение по процесната фактура излизат извън предметния обхват на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. чл. 104а, ал. 2, т.5 и чл. 98а, ал. 2, т.

6 от ЗЕ, поради което и като противоречащи на акт от по-висок ранг не следва да бъдат прилагани /арг. чл. 15 ЗНА/.

С извършването на корекция на потребяваното количество електроенергия и нейното остойностяване дружеството – жалбоподател на практика въвежда задължение в тежест на ищеца – потребител, доколкото последният остава задължен да плати паричната равностойност на количеството електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния електромер за един минал период от време. Възприемането на подобен подход води до извода, че ищецът – потребител дължи плащане поради неизпълнение на своите договорни задължения. По същество това означава, че се ангажира неговата договорна отговорност.

Съгласно чл. 81 – 82 от ЗЗД договорната отговорност на длъжника има виновен характер. В първоинстанционното производство ответното дружество не е доказало, че е налице виновно действие или бездействие от страна на ищеца – потребител, което да обоснове възникването в негова тежест на задължение за плащане на грешно измерената от СТИ електрическа енергия. Несъстоятелни са доводите на ответното дружество, изложени в 4 отговора на исковата молба, че в приложимата правна уредба по Закона за енергетиката и ПИКЕЕ не се посочвало като предпоставка за корекция на сметките наличието на виновно поведение. В тази насока разпоредбите на чл. 104 – 107 от Закона за енергетиката не въвеждат изключения от принципа за виновния характер на неизпълнението при договорните задължения. Посочените разпоредби на ЗЕ регламентират само съдържанието на общите условия за пренос и достъп на електрическа енергия до крайните клиенти, като във всички останали въпроси, включително касаещи и тези по неизпълнението, намират приложение чл. 79 – 82 от ЗЗД.

Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до пониско отчитане от действителното потребление на електроенергия от въззиваемата страна, не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението на потребителя. Начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В хода на производството не се установи, че именно потребителят е осъществил описаното въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена електроенергия, консумирана от потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно потребление за определен период, като информацията следва да се представи за това по ясен и разбираем начин.