Определение № 27543 от 30.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27543 гр. София, 30.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110114684 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 140 ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу Л.

Н. Б. с искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед № 753/15.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1446/2026 по описа на РС – Пазарджик, XVIII, а именно: 46,70 евро - цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, аб. № 342416 за периода от 01.07.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху за периода от 14.04.2026 г. /датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането; 5,74 евро - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 02.04.2026 г.; 25,69 евро - цена за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 14.04.2026 г. /датата на депозиране на заявлението по чл.

410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането; както и 6,17 евро - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2023 г. до 02.04.2026 г.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона - чл. 153, ал.

1 ЗЕ, се явява клиент на топлинна енергия. Сочи, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. С оглед на това, за ищеца е възникнал правен интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1446/2026 по описа на РС – Пазарджик, XVIII.

Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в указания от съда 1 срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящите искове.

Моли съдът да установи вземанията, които има към ответницата, така както са описани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. Н. Б. е депозирала отговор на исковата молба с доводи за недопустимост и неоснователност на исковете.

Оспорва пасивната си материалноправна легитимация с довод, че не притежава качеството „потребител на топлинна енергия“.

Оспорва предявените искове по основание и размер. Навежда възражение за противоречие между Закона за енергетиката и Закона за защита на потребителите относно възникване на правоотношението във връзка с доставката на топлинна енергия, като сочи, че следва да бъдат приложени разпоредбите на ЗЗП, в частност чл. 62 от ЗЗП, като допълват, че дори и да е доставена сочената ТЕ, тя е непоръчана доставка.

Намира, че ищецът не е конкретизирал в достатъчна степен основанието за възникване на правоотношението с ответната страна, нито предоставената услуга.

Оспорва действието на Общите условия за продажба на топлинна енергия, тъй като ответникът не ги е приел или подписал, допълва, че съдържат неравноправни клаузи.

С отговора се оспорва осъществяването на продажба на топлинна енергия, тъй като същата не е индивидуализирана по количество.

Сочи, че претендираните суми са недължими и силно завишени, тъй като не отговарят на реалното потребление.

Намират за неправилно определени сумите за битово горещо водоснабдяване, както и липсата на основание за начисляване на услуга сградна инсталация.

Сочи, че не са представени документи, от които да се установява от какво произтича дълга. Оспорва доказателствената сила на представените извлечения от сметки.

Сочи, че ищецът е начислявал топлинна енергия не според действително измереното количество топлинна енергия, тъй като абонатната станция не е разполагала с оборудване, а на топломера не са извършвани необходимите метрологични проверки от лицензирано дружество.

По отношение на претенцията за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, сочи, че в случая е налице предявяване на чуждо вземане, а именно - на фирмата за дялово разпределение, а не на ищеца.

Намира за нищожно начисляването на лихви върху прогнозни сметки, както и на лихви върху вземания, които не са ликвидни.

С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.

В срочно депозираното възражение по чл. 414 ГПК развива подробни съображения, като се позовава на практиката на СЕС, за нищожност на 2 издадената Заповед № 753/15.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1446/2026 по описа на РС – Пазарджик, XVIII.

В отговора са направени искания за сезиране на Конституционния съд на Република България с искане за образуване на конституционни дела за отговор на посочените пункт I и II от исковата молба въпроси.

Претендира разноски, в това число за оказаната от процесуалния представител на ответника безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, възникнало по силата на закона – вследствие на качеството й на собственик на процесния недвижим имот, съществувало към процесния период, е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода в твърдения в исковата молба обем, като за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/, респективно - изпращането на покана.

В тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга на падежа.

По искането с правно основание чл. 219 ГПК:

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като трето лице - помагач на ФДР „Техем сървисис“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

По направеното от ответника искане за сезиране на

Конституционния съд:

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 КРБ, всеки съд /по искане на страна по делото или по своя инициатива/ може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд.

В конкретния случай, страната аргументира искането си с доводи, че разпоредби от Закона за енергетиката противоречат на европейското законодателство, но счита, че липсва правен ред, по който тези разпоредби да бъдат премахнати от действащото законодателство.

3

На първо място следва да бъде отбелязано, че всеки съд е задължен, при констатирано противоречие на национална разпоредба с норма от правото на Европейския съюз, да откаже да приложи националното право - независимо дали нормата е част от действащата позитивна уредба.

На следващо място, Конституционният съд вече е имал възможност да се произнесе по въпроса за противоречието на цитираните от ответника норми от Закона за Енергетика с тези на Конституцията с решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г. (относно конституционносъобразността на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката).

С оглед на това, съдът намира, че не е налице и поддръжаното от ответника основание за сезиране на Конституиционния съд по реда на чл. 150, ал. 2 от КРБ.

Предвид изложеното, съдът намира, че горното искане следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

По доказателствата:

Представените с исковата молба писмени доказателства са относими и необходими за правилното решаване на спора, с оглед на което събирането им по делото следва да бъде допуснато.

Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено. СТЕ следва да бъде изготвена след проверка на намиращите се у третото лице-помагач документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот, поради което и искането за задължаване на третото лице помагач да представи посочените документи следва да бъде уважено.

С оглед изложеното в отговора на исковата молба, искането на ищеца за допускане на ССчЕ, макар допустимо, не следва да бъде уважавано поради липса на необходимост.

Следва да бъдат уважени и заявените в исковата молба искания по чл.

192 ГПК.

Исканията на ответника по реда на чл. 190 ГПК следва да бъдат оставени без уважение, поради липса на необходимост – доколкото по делото е допусната СТЕ, която ще даде отговор на посочените от страните въпроси след изследване на описаните в отговора документи /само част от които биха могли да се съхраняват при ищеца/.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с указания до страните относно възможността за извънсъдебно уреждане на спора.

Така мотивиран и на основание чл. 140, вр. с 146, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 01.10.2026 г. от 13:35 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът - и с препис от отговора на исковата молба от ответника.

4

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД с посочен в исковата молба адрес на управление.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за сезиране на Конституционния съд на Република България с искане за образуване на конституционни дела за отговор на посочените пункт I и II от исковата молба въпроси.

ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 1446/2026 по описа на РС – Пазарджик.

ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото, обективиран в обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия най-късно в първото открито съдебно заседание.