Решение № 3718 от 16.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3718 гр. Пловдив, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20245330100398 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, с която са предявени субективно кумулативно съединени искове от Й. А. В. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем № *** г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е нищожен като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, и за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за предоставяне на поръчителство № *** г., сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е нищожен като лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка.

Ищецът поддържа, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № **/**г., по силата на който на ищеца е предоставен финансов ресурс в размер от 1250 лева, при фиксиран лихвен процент от 35,00 % и ГПР в размер на 41,74 %. По отношение на договорения лихвен процент се възразява, че същият накърнява добрите нрави, доколкото надвишава трикратния размер на законната лихва. Посочва се, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, доколкото 1 реалният ГПР не съответства на посочения в договора. Последното, според ответника, води до недействителност на сключения договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК. Несъответствието се дължало на обстоятелството, че в ГПР не е включено възнаграждението за фирмата – поръчител. Изложеното водело и до нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.

1 ЗЗП. Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД не изпълнил и задължението си по чл. 5 от ЗПК, доколкото в предоставения стандартен европейски формуляр била отразена невярната информация с уговорен ГПР в размер на 41,74 % и общ размер на всички плащания от 1406,92 лева. Досежно договора за предоставяне на гаранция от **г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, се посочва, че същият е нищожен поради липса на основание, доколкото длъжникът не получава престация. Отделно от изложеното, посоченият договор бил единствено в интерес на кредитора, подари което клаузите в същия били неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции. Посочва се, че договорът за паричен заем е действителен и отговаря на всички изисквания на ЗПК.

Правилно бил посочен лихвеният процент и начинът му на определяне. В същия не фигурирало задължение за заплащане на възнаграждение за гарант, а единствено за осигуряването му, поради което посоченият разход не следвало да бъде включен в ГПР. Договорът бил сключен в съответствие с нормата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, като правилно била определена общата дължима сума по кредита и ГПР. Неговият размер бил в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В договора се съдържали и всички условия, предвидени в чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК. В исковата молба липсвала и надлежна аргументация защо ищецът счита, че е налице нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д ЗЗП. С оглед изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена като в полза на ответника се присъдят разноски в производството.

В указания срок е постъпил и отговор на искова молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, в който се излагат съображения за 2 допустимост, но неоснователност на предявените искове. Посочва се, че договорът за поръчителство е действителен, като същият отговаря на всичи законови изисквания. Основанието на договора било поемане на задължение от страна на ответника за задълженията по сключения договор за кредит, за което на последния се дължало възнаграждение. Същият не бил сключен в ущърб на потребителя, доколкото последният е имал право да избира при представянето на обезпечение – да представи банкова гаранция, да осигури двама поръчители и дружество – гарант. Договорът не противоречал на добрите драви, доколкото бил спазен принципът на справедливост и еквивалентност на престациите. Дължимото възнаграждение по договора било определено след преценка на риска. Неоснователен бил доводът на ищеца, че не се дължи възнаграждение, доколкото сключеният договор за кредит е недействителен. Последното обстоятелство не водело до недействителност на договора за поръчителство, като такова според ответника се дължало, дори съдът да приеме, че договорът за кредит е недействителен. С оглед изложеното претендира предявените искове да бъдат отхвърлени, като на ответника се присъдят разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е предявен насрещен иск от „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу Й. А. В. за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 23 ЗПК сумата в размер на 1250 лева, представляваща главница по недействителен договор за паричен заем № **/**г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 22.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът е действителен за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата в размер на 338,65 лева, представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № **/**г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 22.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, и сумата в размер на 75,15 лева, представляваща договорна лихва.

В насрещната искова молба се излагат съображения, че между страните е сключен Договор за паричен заем № **/**г., по силата на който на ищеца е предоставен финансов ресурс в размер от 1250 лева, при фиксиран лихвен процент от 35,00 %. Към настоящия момент ищецът не бил заплатил нито една дължима вноска. С оглед изложеното, се претендира, ако предявеният иск за признаване, че договорът е недействиетелен бъде уважен, в полза на 3 ответника да се присъди чистата стойност по кредита в размер на 1250 лева.

При условията на евентуалност, ако съдът не уважи предявени иск, се претендира да се присъдят падежиралите вноски към 23.02.2024 г., респ. процесните суми. С оглед изложеното се предявяват исковите претенции.

Претендират се разноски.

В указания срок не е постъпил отговор на насрещната искова молба от ищеца Й. А. В..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за паричен заем № **/**г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД /л. 5 – л. 7/, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1250 лева, която последният следвало да върне на 34 седмични вноски в размер на 82,76 лева, при договорен лихвен процент от 35,00 % и ГПР в размер на 41,74 %. В чл. 4, ал.1 от договора било уговорено, че ищецът следва да представи обезпечение по кредита, като на същия бил предоставен избор от три възможности: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за общо дължимата сума по договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, и 3) одобрени от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищеца, същият сключил Договор за предоставяне на гаранция № **/**г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД /л. 8 – 10/, по силата на който ответникът се задължавал да издаде гаранция за плащане в полза на другия ответник – „Изи 4

Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по Договор за паричен заем № **/** г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което ищецът следвало да заплати възнаграждение в размер на 769,08 лева, разсрочено.

По делото е прието заключение по допуснатата ССчЕ /л. 74 – л. 76/, от което се установява, че по двата договора няма суми, които да са заплатени.

Размерът на незаплатени суми по двата договора, според вещото лице, са както следва: главница в размер на 1250 лева, договорна лихва в размер на 156,92 лева и гаранция в размер на 769,08 лева. В заключението е посочено, че в ГПР по договора за потребителски кредит е включена само лихвата по кредита, като при включване и на възнаграждението по договора за гаранция, ГПР би възлизал на 203,74 %.

Съдът кредитира приетото по делото заключение като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не се оспорва и от страните в производството.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1250 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД в обратния смисъл. В случая е налице 5 правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за паричен заем № **/**г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.