Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 138 от 20.03.2025, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 2048/2024
Вид
Решение № 138
Подписан
20.03.2025
В сила
16.04.2025
Състав
Георги Стоянов Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.264, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Ямбол, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330102048 по описа за 2024 година

Производството се води по предявен от Е. С. Р. против С. К. К., М. Д. З., М. И.

К. и Й. Д. Д. исковае с правно основание чл. 108 ЗС и чл.109 ЗС.

В исковата молба се твърди, че ищцата на основание НА за собственост на недвижим имот е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Я., находящ се на адрес в гр. Я., ******, предназначение на обекта: жилище апартамент в едно с 5/6 ид.ч. от прилежащо таванско помещение, цялото с площ 94.50 кв.м., в едно със съответните ид.ч. от общите части на сградата.

Ищцата твърди, че не живее постоянно в посочения недвижим имот, но заедно с децата си често го посещавала. Преди две години при посещение на имота, намиращ се на първия етаж решила да се качи в таванското помещение където притежавала 5/6 ид.ч. от него. С изненада установила, че пред жилищната площадка на последния етаж на сградата имало поставен дървен портал, който бил заключен и не можело да се стигне нито до площадката на третия етаж, нито до входа на таванското помещение.

Ищцата установила, че единствените които имали ключ до ограничаващия достъп до общите части и до таванското помещение портал били ответниците. Те живеели на третия етаж, като били единствените които ползвали общите части на третия етаж и таванското помещение в които складирали вещи и стари мебели. Твърди се, че ищцата и нейните дъщери водили многократни разговори с ответниците, но същите отказвали да върнат владението върху общите части на сградата на третия етаж и върху собствените на ищцата 5/6 ид.ч. от таванското помещение. За да докаже собствеността си ищцата предоставила на ответниците приложение в настоящото производство н.а. за собственост, но същите и отговорили, че посочения документ бил хвърчащ лист, не означавал нищо и нямал юридическа стойност. Също така и казали, че няма да премахват дървения портал на третия етаж и няма да и дадат ключ за него, както и да и осигурят достъп до таванското помещение на сградата. С оглед на това се твърди, че владението върху 5/6 ид.ч. от таванското помещение в сградата се осъществява от 1 ответниците без наличието на правно основание. Твърди се, че същите не са собственици на тези идеални части от тавана, не ги владеят на годно правно основание, нито се намирали в него по силата на някаква договорна връзка между страните. На основание чл.108 ЗС се счита, че са налице всички предпоставки за постановяване на ревандикирането на 5/6 ид.ч. от таванското помещение в сградата в полза на ищцата, като законен собственик на същите.

Ищцата твърди, че след като била собственик на 5/6 ид.ч. от таванското помещение в сградата за нея съществувала правото да иска ответниците да преустановят тези свои действия, които смущавали правата и, като пречили да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Твърди се, че ответниците поставили на стълбите на третия етаж, самоволно и противоправно дървен портал, заключен от тях, който ограничавал достъпа до жилищната площадка на самия трети етаж, която се явявала обща част на сградата, като оттам ограничавали входа и ползването на таванското помещение. Ето защо се иска ответниците да бъдат осъдени да премахнат изградения на стълбите на третия етаж в сградата, самоволно и противоправно дървения портал, заключен от тях, който ограничавал достъпа до жилищната площадка на самия трети етаж, която била обща част и ограничавала входа за таванското помещение на сградата в което имала собственост.

Иска се уважаване на исковете и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците М. И. К. и Й. Д. Д., чрез пълномощник адвокат В.- ЯАК.

Предявената претенция се счита за допустима, но неоснователна и недоказана, като я оспорват изцяло. Твърди се, че ответниците били собственици на ½ ид.ч. от 1/6 ид.ч. от дворното място, цялото от 341 кв.м., съставляващо имот планоснимачен номер **** в кв.*** по плана на гр. Я., заедно с две стаи, кухня, клозет и антре на третия етаж, представляващо самостоятелно жилище, заедно с ½ от тавана и покрива, съгласно договор за дарение от 16.12.1970 г. Твърди се, че от датата на придобиване на ид.ч. от имота, не били преставали да ги ползват и владеят непрекъснато без да се оспорва тяхната собственост от някой друг и не били променяли собствеността си, така както я били придобили. Твърди се, че ищцата не притежавала 5/6 ид.ч. от таванското помещение, като твърдението и в тази насока било неоснователно и недоказано с представените документи, като имало и други собственици на самостоятелни обекти, които също притежавали ид.ч. от таванското помещение. Също така не отговаряло на истината твърдението на ищцата, че бил ограничен достъпа до таванското помещение.

Твърди се, че ответниците наистина били поставили двойна дървена врата на последния трети етаж, но същата никога не била заключвана, като към настоящия момент също не била заключена, като по-скоро вратата била поставена с цел да не става течение в общите части. Твърди се, че посоченото от ищцата, че ответниците ползвали таванското помещение без правно основание, било голословно и не отговаряло на приложените доказателства по делото.

В конкретния случай, ищцата се легитимирала като собственик с нотариален констативен акт от 2003 г., като по нейни твърдения не живеела в имота. Твърдяла, че желаела да посети преди две години таванското помещение и повече не била стъпвало в същото.

Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски а настощята инстанция.

2

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответниците С. К. К. и М. Д. З., чрез пълномощник адвокат В.- ЯАК.

Предявената претенция се счита за допустима, но неоснователна и недоказана, като я оспорват изцяло.

Ответнииците били собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** с площ от 60.00 кв.м., с предназначение жилище, апартамент, намиращ се на трети етаж от жилищна сграда, със смесено предназначение с идентификатор № ***, разположена в имота с идентификатор № ***, с административен адрес : гр. Я., ******, ет.3, ап.6, при съответните граници на апартамента, в едно с ½ ид.ч. от покривната конструкция и таванското помещение от 15.00 кв.м., прилежащо към апартамента, както и съответните части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, съгласно договор за покупко- продажба от 14.07.2022 г. Развиват се същите съображения на нееоснователеност на иска посочени от по-горните ответници.

Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски а настощята инстанция.

В с.з. исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищцата.

От отвеетниците лично сее явява само Й. Д. Д., като същите оспорват исковете чрез процесуалния си представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Представен е нотариален акт за собственост на недвижим имот / констативен/ **/06.02.2023 год., по силата на който ищцата е призната за собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № ***; самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, в едно с 5/6 ид.ч. от прилежащото таванско помещение с идентификатор № ***, както и сграда с идентификатор №

***, находящи се в гр. Я., ******. Представени са още схема № *******08.05.2024 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** и удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК от процесните ПИ.

Представен е н.а. за дарение *** от 16.12.1970 г., както и н.а. за покупкопродажба на недвижим имот № 141 от 14.07.2022 г.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си св. В. С. С. – дъщеря на ищцата сочи, че всеки месец по 1-2 пъти ходили до апартамента на майка им, намиращ се в гр. Я., ******. Имота представлявал ½ ид.ч. от двора, една малка къщичка във вътрешния двор, апартамент който бил 44 кв.м. на първи жилищен етаж и 5/6 ид.ч. от таванското помещение. При ходене в имота го посещавали навсякъде, но гора на тавана нямали достъп. До същия се стигал по вътрешни стълби и бил над третия етаж. Достъпа бил ограничен от третия етаж, като там имало портална врата, като таванското помещение било разделено на две. Освен майка й която имала 5/6 ид.ч. от тавана, другата част от 15 кв.м. била собственост на С. и на М.. Получили само веднъж достъп до там със съдействието на М. и С. и веднъж с Д., който казал, че било излишно да го показва, но щял да го отвори. Нямали ключ до това таванско помещение и никакъв достъп до него.

Помолили М. за ключ, която в началото казала, че няма проблеми, но в последствие отказала да им предостави такъв. Имали разговор с ответниците и когато продавали имота казвали, че го продават с 5/6 ид.ч. от тавана, като същите им казали тогава, че 3 нямало как да имат таван, защото бил техен. В последствие водили разговори, допуснали ги да погледнат, ходили даже с геодизист за да снимал, защото имало скици на разпределението. Малко по-късно говорили и с Д., като той им казал, че няма претенции, ако се окажело, че тавана бил техен, но в последствие казал да си търсят правата по съдебен ред. Таванското помещение било заключено с паянтова дървена врата, като вътре било пълно, като едната страна била на тяхното семейство, а от другата имало бутилки и боклуци и някаква част била преградена и било сложено легло.

На въпроси на пълномощника на ответниците свидетелката отговори, че кооперацията била собственост на нейния дядо, като той притежавал всичко до втория етаж и 5/6 ид.ч. от третия етаж нагоре. Майка и знаела, че имат таван, защото имали документ за собственост от дядо им, като имали съдебно решение. Не можела да каже от кога била поставена вратата пред входа на третия етаж, но била от много време.

Цялата къща имала само един вход, не знаела а има други входове. За първи път провели разговор М. за тавана през лятото на 2022 г., като непосредствено след това говорили и с Д., като първоначално им азал, че няма претенции, но след това се отметнал .

В показанията си свидетеля П. С. З., без родство със страните посочва, че от гимназията били приятели с Й.. Същия живеел на третия етаж, като над него имало тавани. До там се стигало по стълби и нямало асансьор. На тавана били ходили поне веднъж, като имало врата която пазила завет, но нее била врата а просто парче, което било мобилно общо взето и било сложено за завет. Свидетеля посочи на снимковия материал от експертизата, че за да се стигнело до стълбите на таванското помещение се преминавало през тази паянтова врата.

На въпроси на пълномощника на ищеца свидетеля отговори, че ходил на гости на Д. веднъж- два пъти в месеца, като за последно през есента на 2024 г. и буквално преди три седмици, като се посещавали регулярно. На третия етаж никой не му отварял, просто бутал вратата и влизал. Това било параван, а не врата, като говорил за тавана, където имало платно. Другата врата я видял после, ато тя се бутала и се влизало. Не се чукало и нямало звънци, като чукал на вратата на неговия апартамент.

Не знаел дали имало спорове за тавана и нямал наблюдения. Нямал спомени за вещи и когато се качвал за котката миришело на гълъби и котешка пикня, като това реално му били спомените.

В показанията си свидетеля А. Х. Х., без родство със страните посочва, че познавал страните С. К. и М. Д.. Знаел за имота който се намирал в гр. Я., ******, като за последно ходил там през седмицата, защото същия се отдавал под наем. Сградата била триетажана кооперация с общ вход, като имота който се отдавал под наем се намирал на третия етаж. Имало тавански помещения, като бил ходил на тавана. До неего се стигало по стълби, като бил обособен на помещения и този в дясно бил с площ от 15 кв.м. Достъпа до тавана бил свободен, като имало врата която отделяла стълбите от тавана. Тя била дървена и се намирала пред коридора на третия етаж. За да се качи човек на тавана трябвало да премине през нея, когато ходил винаги бил придружаван от някой. На тавана се бил качвал преди 2-3 години, като вратата винаги била отключена и сега също била отключена. Не можел да каже кой я биил сложил тази врата, като имало още един таван.