Определение № 1764 от 09.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1764 гр. Варна, 09.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. С. мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно частно гражданско дело № 20233100500797 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по жалба на Е. С. З., ЕГН**********, срещу Определение №1077/22.12.2022г. по гр. дело №1219/2021г. на ПрРС, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост (липса на правен интерес) от предявения иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт и за постановяване на същия при нарушение на процесуалните права.

Моли се за отмяната му и за продължаване на исковото производство.

Насрещните страни изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят за потвърждаване на прекратителното определение.

Подадена е и жалба от Т. М. Т., Б. С. Т. и С. М. Т., срещу Определение №199 от 17.02.2023г. по гр. д. №1219/2021г . на ПрРС, с което по реда на чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата им, като част от ответниците по делото, да бъде допълнено прекратителното определение

№1077/22.12.2022г. с присъждане на разноски в полза на тримата.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт и за постановяване на същия при нарушение на процесуалните права.

Моли се за отмяната му и за присъждане на разноски в полза на тези ответници, при прекратеното първоинстанционно дело и срещу тях.

Насрещната страна не изразява становище по жалбата.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбите за редовни и допустими, тъй като са подадени в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържат изискуемите 1 за тяхната редовност реквизити, като отделно са надлежно администрирани, поради което следва да бъдат разгледани.

По съществото на жалбите, като взе предвид изложените в тях доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, съдът намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск с непрецизен петитум, но с изяснимо правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от Е. С. З. срещу множество ответници – наследници на прадядото на ищеца – С. Н. М., починал на 08.12.1950г. – за установяване, че имотите, възстановени им с Решение №160112/21.11.2001г. на ПК-Дългопол, не са били притежавани от праводателя на ответниците, респ. от наследниците му, към включването им в ТКЗС през 1958г., тъй като са били притежавани само от наследодателя на ищеца – Н. С. Н., починал на 08.04.1978г. (син на С. Н. М.), който приживе е придобил от баща си всички имоти, преди да бъдат одръжавени.

В исковата молба са изложени твърденията (обобщено), че ищецът Е. С.

З. е правнук на С. Н. М. и внук на Н. С. Н., който пък е син на С. Н. М., като с Решение №160112 от 21.11.2001г. на ПК-Дългопол в полза на „наследниците на С. Н. М.“ са били „възстановени“ поземлени имоти. Тъй като обаче приживе Н. С. Н. е придобил от баща му С. Н. М. (неясно кога и как точно) собствеността върху земите, последните, към включването им в ТКЗС, са били собствени само на Н. С. Н.. Поради това земите следвало да се възстановят само на наследниците на Н. Н., един от които е ищецът, а не на всички наследници на С. М..

Въпреки значимите нередовности на исковата молба, с разпореждане от 26.10.2021г. РС е дал само някои от необходимите указания към ищеца.

С молба от 17.11.2021г. е внесено само уточнението, че терените са били внесени в ТКЗС през 1958г. от Н. Н..

При нередовна искова молба е била проведена процедурата по чл.131 от ГПК, като с подадените отговори от повечето от ответниците, те са възразили за недопустимост на делото поради липса на доказателства за производства по чл.11, ал.1 или ал.2 от ЗСПЗЗ в полза на ищеца и праводателите му, или ако са били налице такива процедури – за неидентичност на земите по тях с исковите.

След постъпване на всички отговори и близо година след образуване на делото РС е дал указания към ищеца за изясняване на интереса му от иска; за уточняване дали и кога е била поведена процедура по чл.11, ал.1 или ал.2 от ЗСПЗЗ в полза на ищеца и праводателите му; за уточняване по заявление на кого е било издадено решението на ПК от 2001г.

В изпълнение на указанията ищецът е подал уточняваща молба от дата 06.12.2022г., с която е въвел твърдения по указанията на съда и е представил писмени доказателства. След молбата съставът на първоинстанционния съд не е извършил никакви други процесуални действия.

С определение №1077/22.12.2022г. ПрРС е прекратил производството 2 по делото поради недопустимост (липса на правен интерес) от предявения иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, по съображения, че ищецът не е твърдял и не е посочил доказателства за подадено заявление по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ или за предявен иск по по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за процесните имоти, в полза на ищеца или на праводателя ми Н. Н.. Този акт е предмет на първата подадена жалба.

След това с определение №199/17.02.2023г., по реда на чл.248 от ГПК, е оставил без уважение молбата на трима от всички ответници (Т. Т., Б. Т. и С.

Т.) да бъде допълнено прекратителното определение с присъждане на разноски в полза на тримата. Този акт е предмет на втората частна жалба.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че при изложените данни прекратителният акт на ПрРС е постановен прибързано и необосновано, при несъобразяване с внесените уточнения с молбата от 06.12.2022г., както и с представените с нея доказателства, създаващи индиция за възможна вярност на уточненията, както и най-вече при липсата на всички относими и необходими доказателства за преценка наличието или липсата на интерес от иска, част от които поискани и от страната, по следните съображения:

Принципно правилно е прието, че съобразно т.3а от ТР №4/14.03.2016г. по тълк. дело №4/2014г. на ОСГК на ВКС, условие за допустимостта на иска по чл.14, ал. 4 ЗСПЗЗ е висящото административно производство по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ или възможността такова да бъде образувано.Обичайно процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ започва с подаване на заявление от лицата, чиито земи са били обобществени в някоя от хипотезите на чл. 10, ал.1-14 от закона. Заявлението се отправя до съответната общинска служба по земеделие и следва да съдържа описание на имотите и доказателства за правото на собственост (чл.11, ал.1 вр. чл.12, ал.1 ЗСПЗЗ). Съгласно чл.14 от ППЗСПЗЗ подаденото заявление от един наследник ползва всички останали наследници, но има и хипотези, при които същият може в заявлението да разграничи имотите на наследодателя от лично неговите,като представи и документи, изключващи наследствения характер на част от тях. В този смисъл действието на заявлението и съответствието на издаденото след това решение на ПК/ОСЗ с него се преценява винаги конкретно. След което се съпоставя с евентуалните заявление и/или решение на конкуриращите лица. А ако правоимащият е пропуснал начално въведените срокове за депозирането на заявление по ал.1, същият може посредством иск по ал.2 на чл.11 от ЗСПЗЗ да защити реституционните си права. С оглед на това, за да може да бъде направен категоричен и обоснован извод, че ищецът по иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ не е подал заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е предявил своевременно иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, конкретно относно процесните имоти, при изричен спор за това, е необходимо освен редовност на исковата молба, да бъдат приобщени и анализирани всички относими писмени доказателства, а при нужда и експертиза за идентичност възстановените земи.

В настоящия случай на първо място в уточняваща молба от 06.12.2022г.

3 ищецът изрично е въвел твърдението, че за процесните имоти било подадено в срок заявление по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ с вх. №1839/20.04.1992г. от С. Н. С., за възстановяване в полза на наследниците на Н. С. Н.. Дори само това твърдение е достатъчно да обуслови начален (към момента) интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, при наличието на възстановително решение в полза на ответниците и при липсата на други доказателства, които да изяснят съотношението на правата на лицата или да отрекат някои от тях.

На второ място позоваването на чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ е и доказателствено подкрепено с препис от въпросното заявление по ал.1 към молбата, но изобщо не е обсъдено и отчетено при прекратяването на делото, което е следващият порок на прекратителното определение.

На трето място към същата уточняваща молба има доказателства и за подадено възражение от ищеца Е. З. срещу правата на ответниците по отношение на спорните имоти, по повод проект за план за земеразделяне в землището на гр. Дългопол, въз основа на което административният орган е констатирал спор за материално право, разрешим по съдебен ред. Макар само косвено данните могат да имат отношение към преценката за допустимост на делото, но също не са взети предвид при прекратяването на делото.

И на последно място още с исковата молба ищецът е отправил молба за изискване от ПК/ОСЗ на „цялата преписка по възстановявване на земеделски земи на наследниците на С. Н. М.“, както и „цялата преписка по възстановяване на земеделски земи на наследниците на Н. С. Н.“. Аналогично искане са направили и ответниците в отговорите им. Което е и напълно резонно, защото едва след снабдяването с тази информация и с пълните реституционни преписки би могло да се изясни наличието или липсата на две конкуриращи си процедури в полза на различни групи страни, при нужда да бъде изяснена чрез експертиза и идентичността на имотите по всяка от тях, след което и да бъде мотивиран и обоснован изводът относно правния интерес от иска по чл.14, ал.4 от ГПК. Нищо от това не е извършено към момента.

С оглед на изложеното въззивният съд приема,че като е формирал извод за недопустимост на делото без да съобрази посочените твърдения на ищеца и представените с уточняващата молба доказателства и без да събере другите релевантни относно интереса от иска доказателства, първоинстанционният съд е постановил необоснован съдебен акт. Същият следва да бъде отменен, като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените дейстивя при съобразяване на изложените в настоящия съдебен акт мотиви.

Допустимостта на производството може и следва да бъде разгледан отново, след действията на първоинстанционния съд съобразно указанията.

С оглед този резултат по жалбата срещу прекратителното определение и с оглед обусловеността на акта по чл.248 от ГПК от наличието на постановен и стабилен краен за производството акт, обжалваното определение по чл.248 от ГПК следва да бъде обезсилено, тъй като няма краен акт, който да се допълни по този процесуален ред, в частта му за разноските.

Разноски за настоящото производство не се претендират или следват.

4

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1077/22.12.2022г. по гр. дело №1219/2021г . на ПрРС, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост (липса на правен интерес към момента) от предявения иск.

ОБЕЗСИЛВА Определение №199/17.02.2023г. по гр. д. №1219/2021г . на ПрРС, с което по реда на чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата на Т. М. Т., Б. С. Т. и С. М. Т., за допълване на определение №1077/22.12.2022г. в частта за разноските, с присъждане на разноски в полза на тримата.

В Р Ъ Щ А делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените дейстивя, при съобразяване на изложените в настоящия съдебен акт мотиви.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5