Решение № 164 от 17.11.2017, Районен съд - Девня

Р Е Ш Е Н И

Е

№164/17.11.2017г. гр. Девня

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДЕВНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, II състав, в открито съдебно заседание, проведено на 25.10.2017г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Петя Симеонова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 222 по описа за 2017 година на Девненския районен съд, II състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са следните искове от Н.К.Х., ЕГН **********, чрез адв. Н.К. от ВАК, против ***, ЕИК ***.

1. с правно основание чл. 128 КТ за заплащане на сумата от 2211,43 лв, представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение за периода от м.01.07.2015г. до 10.12.2015г. , както следва : нетно възнаграждение за м.07.2015г. в размер на 410, 89 лв ; нетно възнаграждение за м. 08.2015г. в размер на 410,89 лв; нетно възнаграждение за м.09.2015г. в размер на 410,89 лв, нетно възнаграждение за м.10.2015г. в размер на 410,89 лв, нетно възнаграждение за м.11.2015г. в размер на 410,89 лв и нетно възнаграждение за м. 12.2015г. в размер на 156,98 лв ;

2. с правно основание чл. 245, ал.2 КТ вр. чл. 128 КТ за заплащането на сумата от 327, 10 лв, представляваща сбор от обещетения за забава от 01.08.2015г. до 21.03.2017г. върху сумите за неизплатени трудови възнаграждения , както следва : 68, 52 лв от 01.08.2015г. до 21.03.2017г, 64,98 лв от 01.09.2015г. до 21.03.2017г., 61,54 лв от 01.10.2015г. до 21.03.2017г., 58,00 лв от 01.11.2015г. до 21.03.2017г., 54,57 лв от 01.12.2015г. до 21.03.2017г., 19,49 лв от 01.01.2016г. до 21.03.2017г. ;

3. с правно основание чл. 261 КТ за заплащане на сумата от 60,54 лв, представляваща нетен размер на неизплатени трудови възнаграждения за положен нощен труд за периода 01.07.2015г. до 10.12.2015г., както следва : 12,54 лв за м. 07.2015г.., 10,79 лв за м.08.2015г.,12,54 лв за м.09.2015г., 10,79 лв за м.10 2015г., 12,54 лв за м. 11.2015г. и 1,34 лв за м.12.2015г.;

4. с правно основание чл. 245, ал.2 КТ вр. чл.261 КТ вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 9,26 лв, представляваща сбор от обещетения за забава върху сумите за неизплатени трудови възнаграждения за положен нощен труд, както следва : 2,17 лв от 01.08.2015г до 21.03.2017г, 1,74 лв от 01.09.2015г. до 21.03.2017г., 1,95 лв от 01.10.2015г. до 21.03.2017г., 1,55 лв от 01.11.2015г. до 21.03.2017г., 1,73 лв от 01.12.2015г. до 21.03.2017г., 0,12 лв от 01.01.2016г. до 21.03.2017г. ;

5. с правно основание чл 224 КТ за заплащане на сумата от 167,14 лв, представляваща неизплатено обещетение за неползван платен годишен отпуск за 9 дена за 2015 г. ;

6. и с правно основание чл. 86 ЗЗД вр. чл.224 КТ за заплащане на сумата от 21,75 лв , представляваща обещетение за забава върху неизплатено обещетение за неползван платен годишен отпуск от 10.12.2015г. до 21.03.2017г.

Претендира и законната лихва върху главниците от датата на предявяване исковата молба – 21.03.2017г. до окончателното изплащане на главниците, както и разноски Обстоятелствата, от които произтичат твърденията на ищеца, са :

Ищцата е работила на трудов договор с ответното дружество, сключен за неопределено време, на длъжност медицинска сестра, шифър по НКПД 2221 -5001, на 8 часов работен ден, основно трудово възнаграждение от 390 лв и допълнително в размер на 0,8 % за прослужено време, място на работа ***, гр. ***, до 10.12.2015г , когато по силата на Заповед №12/07.12.2015г., трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, ал.1 КТ

Излага, че работодателят не е заплатил дължими суми за трудови възнаграждения за периода 01.07.2015г – 10.12.2015г., полагащи се изработени часове за нощен труд и обещетение за неползван платен годишен отпуск за 9 дена за месеци 07 -12.2015г. до настоящия момент

С глед изложеното се моли съдът за положително решение по така предявените искове.

В о.с.з. чрез проц. представител поддържа така предявените искове и моли съда за положително произнасяне по същите.

Обстоятелствата, от които произтичат твърденията на ответника, са :

В срока за отговор ответникът не е представил отговор на исковата молба.

В о.с.з. не се явява, не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна, следното:

Видно от представения по делото Трудов договор №21 от 30.08.2006г. се установява, че на посочената дата страните са сключили срочен трудов договор със срок на изпитване от 3 месеца, по силата, на който считано от 01.09.2006г. ищецът е заела длъжността ”медицинска сестра”, на осем часов работен ден с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 170 лв и допълнително трудово възнаграждение в размер на 0,8 % за всяка година трудов стаж, платимо ежемесечно до 20 –о число от всеки месец.

От представеното по делото Допълнително споразумение №39/01.07.2015г. се установява, че страните са се споразумели относно следните изменения на трудовия договор - срок на трудовия догово -за неопределено време, място на работа ДО в ***, длъжност “ медицинска сестра

“, шифър НКПД 2221 – 5001, работно време – пълно , 8 часа дневно, основно месечно възнаграждение 390 лв, допълнително възнаграждение -0,8 % за година.

От представената по делото Заповед №12 от 07.12.2015г., издадена от законния представител на ответното дружество, е видно, че работодателя е формирал воля за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 КТ, по взаимно съгласие на страните, считано от 10.12.2015г.

В заповедта е упоменато, че на ищеца следва да се изплати обещетение съгласно чл.224, ал.1 КТ за 9 дена.

По делото е изслушато и приобщено към доказателствения материал заключение на СчСЕ, неоспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът приема, следното:

По иска с правно основание чл. 128 от КТ

Основното задължение на работника по трудовия договор е да престира труд, а основното задължение на работодателя е да му плаща възнаграждение за извършената работа.

В тежест на ищеца е да установи, че е полагал труд, а в тежест на работодателя е да установи, че е заплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа и съответно при прекратяване на трудовото правоотношение с работника да му заплати следващите му се обезщетения. Ответникът не доказа да е изпълнил задължението си да е заплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, поради което съдът намира предявения иск по чл.128 от КТ за основателен.

Относно размера на същия заключението на вещото лице по допусната съдебно счетоводната експертиза, което съдът кредитира в тази му част, посочва, че брутното трудово възнаграждение, което се дължи на ищеца за м.07.2015г. е в размер на 524,15 лв., съответно нетен размер на същото от 398,82 лв., до който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до претендираните 410,89лв, брутното трудово възнаграждение, което се дължи на ищеца за м.08.2015г. е в размер на 524,16 лв., съответно нетен размер на същото от 399,29 лв., до който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до претендираните 410,89 лв, брутното трудово възнаграждение, което се дължи на ищеца за м.09.2015г. е в размер на 524,16 лв., съответно нетен размер на същото от 406,41 лв, до който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до претендираните 410,89 лв, брутното трудово възнаграждение, което се дължи на ищеца за м.10.2015г. е в размер на 524,16 лв., съответно нетен размер на същото от 399,54 лв, до който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до претендираните 410,89лв, брутното трудово възнаграждение, което се дължи на ищеца за м. 11.2015г. е в размер на 524,16 лв., съответно нетен размер на същото от 399,29 лв, до който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до претендираните 410,89лв, брутното трудово възнаграждение, което се дължи на ищеца за м.12.2015г. е в размер на 174,72 лв., съответно нетен размер на същото от 132,71 лв, до който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до претендираните 156,98 лв. Същите възнаграждения към датата на изготвяне на експертното заключение не са изплатен на страната.

Следва да бъде присъдена и законната лихва върху дължимите суми, считано от датата на предявяването им пред съда до окончателното им изплащане.

По иска с правно основание чл. 245,т.2 от КТ вр. чл. 128 КТ

Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. За забава при изплащане на трудовото възнаграждение същото се дължи заедно със законната лихва – чл. 245, ал. 2 от КТ.

Трудовото възнаграждение се дължи ежемесечно до 20 –то число на месеца съобразно уговореното в т.3 от представен Трудов договор № 21 от 30.08.2006г. Съдът приема с оглед липсата на отбелязване в трудовия договор на противното, че трудовото възнаграждение се начислява от ответното дружество за текущия месец / макар по този начин да има риск да не могат да бъдат отработени всички заплатени работни часове поради заболяване в края на месеца, което да доведе до корекции в изчисленията и в подадените данни в НОИ / . Ето защо, заявената претенция по чл.245 от КТ се явява основателна за претендирания от ищеца период от първо число на месеца, следващ, този за който се дължи трудовото възнаграждение до 21.03.2017г. Съдът не приема заключението на вещото лице в тази му част, доколкото същото е погрешно сметнало периода на лихвата / напр. за м. 07.2015г. началната дата на периода е посочена от вещото лице от 01.09.2015г вместо от 01.08.2015г, за м. 08.2015г. началната дата на периода е посочена от 01.10.2015г вместо от 01.09.2015г /. Доколкото правнорелевантен за размера на лихвата е основният лихвен процент на БНБ, определян с решения на УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване на размера на лихвата до предявяване на исковата молба не са необходими специални знания и след извършване на изчисление, чрез аритметични операции, и при използване на общодостъпна програма за изчисление на законна лихва calculator.bg, съобразно обявения лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период, съдът определи размера на дължимите обезщетения за забава върху размера на дължимите възнаграждения, както следва: – за м. 07.2015г. 66,49 лв за периода от 01.08.2015г до 21.03.2017г., до който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до претендираните 68,52 лв . ; за м. 08 2017г. 63, 13 лв за периода от 01.09.2015г. до 21.03.2017г. , до който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до претендираните 64,98 лв ; за м. 09 2017г. 60, 86 лв за периода от

01.10.2015г. до 21.03.2017г. , до който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до претендираните 61,54 лв.; за м. 10 2017г. 56,38 лв за периода от 01.11.2015г. до 21.03.2017г. , до който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до претендираните 58 лв.; за м. 11 2017г. 53,01 лв за периода от 01.12.2015г. до 21.03.2017г. , до който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до претендираните 54,57 лв и за м. 12 2017г. 16,47 лв за периода от 01.01.2016г. до 21.03.2017г. , до който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до претендираните 19,49 лв.

По иска с правно основание чл. 261 от КТ

Съгласно чл.140а ал.1 от КТ работници /служители/, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд по чл.140 ал.2 от КТ, както и работници/служители/, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници/служители/, които полагат нощен труд. Съгласно чл.261 от КT положеният нощен труд се заплаща с увеличение, което е регламентирано и се изчислява по реда на чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ/.. Вещото лице сочи, че не са му били предоставени от ответното дружество графиците за дежурство, поради което е работило само на база представените фишове за процесния период, от които установило, че за част от процесния период 01.07.2015г – 10.12.2015г. ищеца е полагал нощен труд – 24 часа през м. 07.2015 г , 8 часа през м. 12.2015. , 48 часа през м. 10.2015г. и по 40 часа през м.08, м.09 и м.11 2015г.. По отношение на размера на дължимото неизплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд, вещото лице сочи брутен размер на същото за м.07.2015г. от 6 лв и нетен размер от 4,71 лв , до който размер предявения иск следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до претендирания размер от 12,54 лв , за м. 08. 2015г. брутен размер от 10 лв и нетен размер от 7,84 лв , до който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до претендираните 10,79 лв , за м. 09. 2015г. брутен размер от 10 лв и нетен размер от 7,84 лв , до който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до претендираните 12,54 лв, за м.10. 2015г. брутен размер от 12 лв и нетен размер от 9,41 лв , до който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до претендираните 10,79лв, за м.11.2015г. брутен размер от 10 лв и нетен размер от 7,84 лв , до който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до претендираните 12,54 лв и за м. 12. 2015г. брутен размер от 2 лв и нетен размер от 1,57 лв, като иска следва да бъде уважен за претендираните 1,34 лв.