Решение № 135 от 19.04.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Ловеч, 19.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Р. Митев при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Административно наказателно дело № 20264310200155 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Г. А., чрез адв. Б. С. против електронен фиш серия К № 11878450 на ОД на МВР – Ловеч, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 25.56 евро/ 49.99 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП

В жалбата се излага следното:

Не е извършено нарушението, за което е санкциониран.

Автоматизираното техническо средство отчело нарушението е било неизправно. Не е спазено изискването за надлежно поставен пътен знак, ограничаващ скоростта. Няма доказателства за въведено ограничение и за времето на действие на въведеното с пътен знак ограничение.

Няма яснота за извършеното нарушение. Не е ясно кой е собственикът на МПС/ППС, както и каква е била отчетената скорост. Не е описано ясно, пълно и точно нарушението.

Електронният фиш не съдържа всички данни и реквизити в съответствие с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В ЕФ не е посочен регистрационния номер на МПС, с което е извършено нарушението, посечен е рег. № на ППС – полуремарке за товарен автомобил. Законодателят е предвидил възможност с електронен фиш да бъдат санкционирани само и единствено водачите на МПС, за това като задължителни реквизити в неговото съдържание е предвидено да се посочва регистрационният номер и собственика на МПС.

1

Моли обжалваният акт да бъде отменен, като незаконосъобразен.

Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът В. А. редовно призован не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпращат представител.

Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което следва да бъде разгледа по същество.

ПО ФАКТИТЕ:

От събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 28.11.2025г. на територията обслужвана от ОД на МВР – Ловеч се е осъществял видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата, със стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с идентификационен номер на уреда 1250b60. Същият бил позициониран в село Микре, на ПП I – 4 при км. 34+900, в населено място, където действащото ограничение на скоростта било 50 км/ч.

В 15:11 часа на 28.11.2025г. в село Микре, на ПП I – 4 при км. 34+900 бил заснето полуремарке марка Б. *** рег.№ ** **** ** със скорост 68 км/ч., при ограничение от 50 км/ч., при толеранс 3 км. ч.

Полуремаркето било собственост на „Г.Б.“ ЕООД, чийто законен представител е В. Г. А..

На 23.01.2026г. бил съставен електронен фиш, в който като нарушител било вписан В. Г. А., в качеството му на законен представител, на дружеството собственик на полуремаркето.

В електронния фиш било записано, че на 28.11.2025 г. в 17:27 часа в в/на обл. Ловеч, общ. Ловеч, на път първи клас, номер 4, на 34.9 км., обл. Ловеч, общ. Угърчин, с. Микре, на ПП I-4, при км.34 +900 с АТСС ARH CAM S1, насочено в посока гр. София снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3 %. с МПС Б. *** вид полуремарке с регистрационен номер ** **** ** е извършено нарушение за скорост. Движел се е с установена скорост от 68 км/ч., с превишаване от 18 км/ч., съставляващо нарушение на 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което на основание 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 25.56 евро.

2

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства:

Това че полуремарке марка Б. *** рег.№ ** **** ** се е движил със скорост 68 км/ч. се установи от приложените разпечатки на снимков материал о т 28.11.2025 г. /л.18/. По силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Годността на АТСС се установи от протокол за проверка № 216-СГ ИСИС – 17.06.2025г от Български институт по метрология /л.11/ и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/ л.16/. В тази връзка е неоснователно възражението на жалбоподателя за негодността на АТСС.

Протокола за използване на АТСС рег. № 909р 11768/01.12.2025г/ л. 12/ и снимка /л .23/, от който е видно, че автоматизирано техническо средства е било поставено в периода от 16:07 часа до 18:57 часа на 28.11.2026г. в с.

Микре на ПП I – 4 при км. 34+900.

Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически средства и системи, в това число и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от страна на съответния служител по време на работата му, извън дейността по включването и изключването на системата.

Протоколът е издаден по образец, представляващ приложение към чл. 10 от Наредбата, в конкретния случай АТСС е функционирало при посочения автоматичен режим, доколкото е било включено в интервала от 16:07 часа до 18:57 часа, в рамките на който е извършено и процесното нарушение.

Датата на издаване на ЕФ се установи от справка АИС АНД /л. 16/ Собствеността на полуремарке марка Б. *** рег.№ ** **** **, се установява от справка находяща се на л. 16. Това, че В. Г. А. е законния представител на „ Г.Б.“ ЕООД, се доказа от справка АИС АНД /л. 17/ От схема на републикански път ПП I – 4 „София – Варна“ от км. 34 + 500 до км. 35 + 000, се установи, че ограничението на скоростта е било 50 км/ч.

ПО ПРАВОТО:

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В чл. 20, ал. 1 от ЗДвП са посочени разрешените максимални стойности на скоростта в км/ч за движение в населено място, извън населено място, по автомагистрала и по скоростен път, в зависимост от категорията на пътното превозно средство (ППС), а в ал. 2 на цитираната разпоредба е предвидено, че 3 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Според § 6 от ДР на ЗДвП, по смисъла на този закон: „пътно превозно средство“ е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари, като към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата - т. 10; "моторно превозно средство" е ППС, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства - т. 11; "ремарке" е ППС, предназначено да бъде теглено от МПС, като към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата - т. 17; „полуремарке“ е ППС, което се прикачва към МПС така, че част от него лежи върху МПС и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от МПС - т. 18; "състав от пътни превозни средства" са механично свързани ППС, които участват в движението по пътищата като едно цяло - т. 20.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство(курсива наш), описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Анализът на посочената правна уредба води до извода, че с електронен фиш по чл. чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение представляващо превишаване на максимално предвидената скорост, може да се санкционира само и единствено водачът на МПС, чрез което е извършено нарушението, собственикът или ползвателя на МПС - ако е физическо лице, или на неговия законен представител - ако собственикът или ползвателят е юридическо лице, включително когато става въпрос за управление на състав от ППС и собственикът/ползвателят на МПС е различен от собственика/ползвателя на останалите превозни средства от състава от ПП. Именно за това задължителни реквизити на ЕФ в чл. 189, ал. 4 ЗДвП са предвидени - „регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство“. Двата посочени реквизита се отнасят само до моторни превозни средства. От друга страна никъде в тази специална норма законодателят не е използвал словосъчетанието „пътно превозно средство“, което налага извода, че разпоредбата се отнася само МПС.

4

В обобщение законът не дава възможност да се санкционират с ЕФ, за извършено нарушение, представляващо превишаване на максимално предвидената скорост собствениците на ремарке/полуремарке респективно законите представители на юридическото лице, чиято собственост са. Налице е законова празното, която не може да се запълни предвид забраната предвидена в чл. 46, ал. 3 ЗНА.

В настоящия случай ЕФ е посочено, че нарушението е извършено при управление на полеремарке съответно посочени са регистрационния номер и собственика на полуремаркето - юридическо лице, но не и регистрационния номер и собственика на МПС от състава от ППС, която нарушение е достатъчно, за да обоснове отмяна на обжалвания акт.

По разноските:

Предвид изхода на делото наказващия орган дължи на жалбоподателя сторените по делото разноски, които са: 108 евро за платено адвокатско възнаграждение, за което предоставеният договора за правна помощ служи като разписка за плащането му.

С тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло, на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, електронен фиш серия К № 11878450 на ОД на МВР – Ловеч, с който на В. Г. А. ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 25.56 евро/ 49.99 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Ловеч да заплати на В. Г. А. ЕГН ********** сумата от 180/ сто и осемдесет/ евро разноски сторени в НАХД № 155/2026 на ЛРС за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Ловеч в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 5