Решение № 244 от 12.12.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. гр.Мадан, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100319 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Р. М. С. против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено в отношенията между „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от З.К.Я. и Р. М. С., ЕГН **********, с адрес град М., че Договор * за потребителски кредит тип кредитна линия – решение от 17.05.2023 г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК.

В исковата молба се сочи, че на 17.05.2023г. между Р. М. С. като кредитополучател и „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, като кредитор е сключен Договор * за потребителски кредит тип кредитна линия - решение, в изпълнение на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 500,00 /петстотин/ лева. От приложеното към исковата молба заверено копие от Договор за потребителски кредит било видно, че договореният лихвен процент по кредита възлиза на 36%, а годишния процент на разходите възлиза на 42,27 %. Кредитополучателят следва да върне предоставената в заем сума на 9 месечни погасителни вноски в размер на 64,22 лева всяка, видно от погасителен план към кредита. Ищецът сочи, че съобразно чл. 1, ал. 2 от договора кредитополучателят се е съгласил в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по този Договор да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лева, одобрено от Кредитодател дружество- поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от Кеш Кредит Мобайл ЕАД банка. В изпълнение на 1 тази договорна клауза на 14.08.2023г. между Р. С. и „Кредит Гаранция“ ЕООД бил сключен Договор за възлагане на поръчителство, с който „Кредит Гаранция“ ЕООД поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения на клиента по Договор * за потребителски кредит тип кредитна линия - на момента между клиента и кредитодателя „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД. За оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита, клиентът заплащал на Поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в погасителен план, неразделна част от този договор. Възнаграждението представлявало сбора от вноските по погасителен план. Видно от чл. 2, ал. 3 от Договора за поръчителство клиентът следвало да заплаща възнаграждението за поръчителство по банкова сметка на посредника, която банкова сметка съвпада и с посочената в договора за потребителски кредит сметка на кредитодателя. Видно от погасителния план с включено възнаграждение за обезпечение към договора, възнаграждението за поръчителство възлизало на 71,78 лева месечно, платимо на падежа на съответната месечна погасителна вноска по договора за потребителски кредит или общо 646,02 лева.

Ищецът сочи, че двата договора следвало да се разглеждат като едно цяло., като по отношение преценката относно действителността на процесния договор за предоставяне на гаранция следвало да намерят приложение общите правила на ЗЗД както и ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът като физическо лице бил потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ищецът сочи, че обезпечаването на задълженията на кредитополучателя по договора чрез предоставяне на поръчителство от дружество - поръчител било необходимо условие за сключване на договора за кредит, поради което таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да е дължима по друг договор на друго лице - поръчител, била пряко свързана с договора за кредит и се явявала част от съдържанието му и всъщност водила до скрито оскъпяване на кредита и следвало да бъде включена в размера на ГПР. Сочи, че посоченият в договора за кредит ГПР не съответствал на действително прилагания между страните, с оглед на което било налице нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се явявал реално лишен от информация за действителния размер на приложимия на ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира. Уговореното в чл.2 ал.1 от договора задължение за предоставяне на гаранция не пораждало права и задължения за страните, тъй като накърнявало добрите нрави. Чрез сключването на договор за предоставяне на гаранция се целяло заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в договора за предоставяне на гаранция се уговаряло възнаграждение, което впоследствие щяло бъде изплатено като печалба на кредитодателя. В самия договор за потребителски кредит било посочено, че размерът на ГПР възлиза на 42,27 %, но в същия не било включено възнаграждението за поръчителство, възлизащо на месечната сума от по 71,78 лева, съобразно нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По изложените 2 съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с което взема становище за основателност на предявения иск, моли за постановяване на решение по признание на иска по чл. 237 от ГПК. Моли разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК. С разпореждане от 24.09.2024 г. на осн. чл. 101, ал. 1 от ГПК съдът е указал на ответника КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ ЕАД в тридневен срок от получаването на съобщението, да представи по делото доказателства за валидно учредена представителна власт по отношение на процесуалния представител да признава предявения иск, респ. да потвърди извършените от него действия без представителна власт. В предоставения срок не е представено изрично пълномощно по чл. 34, ал. 3 от ГПК в полза на процесуалния представител на ответника. В о.с.з. ответникът не изпраща представител, не поддържа направеното признание. Депозира молба, с която оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 17.05.2023. между ищеца и ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия - Решение“ № *, по силата на който ищеца имал право да усвоява и погасява многократно изцяло или частично възстановени суми до размера на предоставения кредитен лимит. От представеното заверено копие от договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия - Решение“ № * от 17.05.2023 г. се установява, че минималната сума, която може да бъде усвоена е 300 лева, а кредитния лимит възлиза на 4000 лева. Лихвения процент по кредита е в размер на 36%, като в договора е уговорено и предоставянето на обезпечение от кредитополучателя – поръчителство от две физически лица, наети по безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лева или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество. Посочени са: Начин на усвояване на кредита – по банков път, в брой или съгласно други налични способи, Условия за издължаване по кредита – Анюитетни вноски съгласно погасителен план за всяка усвоена сума, Годишен процент на разходите – Размерът на ГПР за всички комбинации в зависимост от сумата за усвояване и срок за погасяване е отразен в Приложение № 1, представляващо неразделна част от настоящия договор, Обща сума дължима от потребителя – съгласно погасителния план за всяка усвоена сума. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора кредитополучателят следва да предостави уговореното обезпечение в петдневен срок от одобреното искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит.

Като доказателство по делото е приет Погасителен план към кредит № 100613187 към договор за кредитна линия № 31-1-11765-291722, видно от който погасителния план има силата на споразумение между страните относно размера на усвоената сума от 500 лева за срок от 9 месеца, като същата била дължима ведно с договорна лихва на 9 вноски от по 64,22 лева – включващи 3 главница и лихва в различни размери. Като доказателство по делото е представено и заверено копие от погасителен план на възнаграждението за обезпечение, видно от което на кредитополучателя е начислено възнаграждение за поръчителство в размер на 71,78 лева месечно за период 9 месеца, дължимо на падежните дати на вноските за главница и лихва. Общият размер на погасителната вноска по договора включваща възнаграждение за поръчителство, главница и лихва е в размер на 136 лева. Като доказателство по делото е приет и договор за възлагане на поръчителство, сключен между Кредит Гаранция ЕООД и Р. М. С., съгласно който поръчителят Кредит Гаранция ЕООД поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения на клиента при условията и за срока на Договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора за възлагане на поръчителство за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредита и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в Погасителен план. Като доказателства по делото са приети заверени копия от Преддоговорна информация при предоставяне на финансови услуги от разстояние по ЗПФУР. СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити, Приложение № 1, съдържащо таблици относно общо дължимата сума по потребителски кредит тип „Кредитна линия – Решение“ и ГПР съобразно усвоената сума, от които е видно, че при усвоена сума от 500 лева за период на кредита от 9 месеца ГПР възлиза на 42,27 %, а общо дължимата сума – 577,98 лева.

При тези фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищцата и Кеш Кредит Мобайл ЕАД по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й 4 са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.