Решение № 822 от 13.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 822 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000502010 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 36 от 11.04.2022 г., постановено по гр.д. № 167/2021 г. по описа на СОС, съдът е осъдил, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на Г. С. И., в качеството на баща и законен представител на Х. Г. И., сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на последния неимуществени вреди /болки и страдания/ от ПТП, реализирано на 27.08.2020 г. на бул. „България“ в гр. Ботевград, област Софийска между велосипед, управляван от Х. Г. И. и л. а. „Ауди“, модел „А3“ с рег. № ********, управляван от В. П. Х., както и сумата от 1 007,79 лв., съставляващи обезщетение за причинени имуществени вреди /разходи за лечение/ от същото ПТП, двете главници ведно със законната лихва, считано от 24.07.2021 г. до окончателното изплащане. Отхвърлил е иска за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв. и е разпределил разноски съобразно с изхода на спора.

Недоволно от съдебното решение, в частта, с която е присъдено обезщетение за сумата над 10 000 лв. е останало ответното застрахователно 1 дружество, което в законоустановения срок е подало настоящата въззивна жалба. Намира, че съдът неправилно е преценил установените по делото обстоятелства във връзка с определянето на размера на обезщетението като не е отчел, че нараняванията и причинените от тях физически и емоционални терзания не обосновават присъждането на обезщетение в такъв висок размер, особено при наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. Освен това заявява, че съдът неправилно е определил и размера на дължимото обезщетение за причинени имуществени вреди като не оспорва, че разходите на за лечение на Х. Г. И. са в размер на 1 007, 79 лв., но намира, че и това обезщетение следва да бъде намалено с размера на установеното съпричиняване, а това не е направено от първоинстанционния съд.

Моли, въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата над 10 000 лв., както и този за имуществени вреди за сумата над 503.90 лв.

В законоустановения срок, въззиваемата страна Х. Г. И., малолетен действащ чрез своя баща и законен представител Г. С. И. е подал отговор на въззивната жалба, подадена от застрахователното дружество. Оспора жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение

Недоволен от съдебното решение е останал и Х. Г. И., малолетен действащ чрез своя баща и законен представител Г. С. И., който оспорва правилността на същото в негова отхвърлителна част. Намира, че съдът неправилно е преценил влиянието, което процесното ПТП и причинените от него травматични увреждания са имали и имат върху здравословното му състояние и качеството му на живот, включително емоционалните терзания, които те са предизвикали предвид неговата крепка възраст, както и трайните последици, които ще останат за здравето, външния вид и самочувствието му.

Съответно намира, че общият размер на дължимото обезщетение, който е годен да репарира всички причинени вреди е 70 000 лв., а не както неправилно е приел първоинстанционния съд – 60 000 лв. Отделно от това сочи, че съдът неправилно е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна. Заявява, че той не носи отговорност за настъпването на ПТП, а водачът е следвало да управлява МПС с повишено внимание в район на парк и училище и при наличие на деца в близост да пътното платно, поради което 2 именно той носи изключителната вида за настъпването на ПТП. В това отношение поддържа, че не следва да се приема, че поведението на родителите му, които са го оставили без надзор, въпреки че е малолетен към момента на реализиране на ПТП може да се цени като съпричиняване, той като не те, а самият той е ищец по делото и тяхното поведение не е в пряка връзка с настъпилите вреди.

Моли, въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск за неимуществени вреди.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивните жалби, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. В тази връзка съдът констатира, че при постановяване на решението първоинстанционният съд е разгледал и формирал подробни мотиви по отношение на пострадалия Х. Г. И. и претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, но както в мотивите, така и в диспозитива е допуснал опущение във връзка със законното представителство на ищеца като в резултат от това е присъдил сумите на неговия баща, а не на самия него. Предвид това въззивният съд намира, че не се касае до допусната очевидна фактическа грешка, нито за произнасяне по непредявен иск, а за неправилност на решението, която изисква същото да бъде отменено в обжалваните части.

Предвид изложеното, въззивният съд намира следното по основателността на заявените от Х. Г. И., малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител Г. С. И., претенции с правно основание чл. 432 от КЗ за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди:

Пред въззивната инстанция страните не спорят за това, че процесното ПТП е осъществено поради виновно и противоправно поведение на водача на 3

МПС, който не е проявил изискуемото поведение да следи пътната обстановка, да упражнява постоянен контрол върху автомобила като същевременно не е съобразил, че в близост до пътното платно има деца, съответно не е повишил вниманието си и готовността си да реагира бързо при внезапно навлизане на деца на пътното платно. / чл. 20, ал.1 и чл. 117 ЗДвП/.

В тази връзка и от приетото пред първоинстанционния съд заключение на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че ПТП е настъпило на 27.08.2020 г. в светлата част на деня, при сухо време, без ограничения на видимостта и на равнинен участък от бул. България в гр. Ботевград, като в участъка няма изрични пътни знаци. Водачът на МПС се е движил със скорост от 32 км.ч. и е потеглил от кръстовище, образувано от бул. България и ул. Г.С.

Раковски. МПС се е движило в дясната пътна лента с посока към центъра на гр. Ботевград. От двете страни на двупосочното платно за движение се намират тротоари, които са отделени от платното за движение на МПС с бетонни бордюри. От дясната страна на движението има двор на училище, а от лявата страна има градски парк. В същото време с посока от отляво надясно по посоката на движение на автомобила и с приблизителна скорост от 10 км. ч. на платното е навлязъл Х. И., управлявайки велосипед като се е насочвал към училищния двор. Водачът на автомобила не е забелязал, велосипедиста, който се е опитвал да премине пред автомобила, тъй като според собствените му показания е гледал в огледалата за обратно и странично виждане, и го е ударил с челната дясна част, след което е спрял.

Причината за настъпване на ПТП стой в субективните действия на водача на МПС, който въпреки, че е имал видимост и обективна възможност не е спрял и не е пропуснал преминаващото на велосипед дете. Последното е било видимо за водача още докато се е намирало на левия тротоар. В същото време вещото лице е посочило, че в близост до мястото на удара има пешеходна пътека.

Страните не спорят за това, а то се потвърждава и от приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебномедицинска експертиза, което настоящият съд кредитира като обективно и компетентно изготвено, че в резултат от процесното ПТП на Х. Г. И. са причинени травматични увреждания, изразяващи се в голяма замърсена разкъсноконтузна рана в областта на дясното бедро и подлежащо частично разкъсване на големия седалищен мускул. Необходимото лечение на посочените травми е 4 изисквало в периода от 27.08.2020 г. до 02.10.2020 г. да се проведе оперативно лечение на няколко етапа като е сложен кожен трансплантант. Към датата на изготвяне на заключението – 25.01.2022 г. нараняването е все още в процес на заздравяване като след оздравяването ще остане груб ръбец, който ще деформира дясната селищна половина до живот.

От показанията на свидетеля В. И., която е майка на въззивника Х. Г. И., се установява, че тя е била повикана на мястото на ПТП от непознат човек и при пристигането си заварила екипа на бърза помощ. Закарали детето в болница, където то 4 дни било в травматология, а после трябвало да го преместят в отделение по „Пластична хирургия“. Общо изкарали в болница 24 дни за различните интервенции, като детето било обездвижено през повечето време, докато било в болница, а в останалото време се раздвижвало с нейна помощ. Известно време не е могло да посещава училище и се е обучавало онлайн. Към момента Х. Г. И. има голям белег около 10 см. на мястото на травмата, в седалищната област към бедрото, който е видим за околните и го притеснява. От показанията на този свидетел става ясно и че детето е блъснато в края на предприето от него пресичане на пътното платно, докато управлява велосипед, както и че на мястото няма пешеходна пътека.

По делото като свидетел е разпитан и водачът на увреждащото МПС – В.

Х., от чиито показания се установява, че същият е управлявал МПС и е следвало да се престрой, защото е щял да завива на дясно. Пътят на мястото на удара е прав, като от едната страна на посоката на движение по бул. България е налице парк, а от другата има училище и спортна площадка. В участъка няма мантинели или други преграждащи видимостта елементи. Свидетелят не помни дали около него е имало други коли, които да преграждат видимостта.

Казва, че докато е карал е гледал в огледалото за задно виждане и в страничните огледала, за да може да се престрои безопасно и изведнъж е чул звук като „туп“. Спрял и слязъл от автомобила и едва тогава видял, че е ударил детето, каращо колело. То имало голяма рана на дупето, месото му било по панталонките, а те били скъсани. Видял, че детето е в компания от други деца и не е придружавано от възрастен.

Пред въззивната инстанция страните спорят за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на въззивника Х. Г. И. и за размера на обезщетението и по точно дали претърпените от него вреди 5 обосновават присъждането на обезщетение над сумата от 10 000 лв. Спорен е и размерът на обезщетението за имуществени вреди с оглед твърденията за съпричиняване.

По така повдигнатия правен спор въззивната инстанция намира следното:

Съобразно приетото с ППВС № 4 п ри определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД от значение са редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към засегнатите неимуществени блага на пострадалия и тяхното справедливо парично овъзмездяване. През годините съдебната практика е утвърдила като такива релевантни обстоятелства данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото и работата му.

От приетите по делото доказателства е видно, че в резултат от ПТП на Х. Г. И. е причинена голяма разкъсноконтузна рана в седалищната област и разкъсване на мускул. Възстановяването е било продължително като детето е било подложено на няколко операции за третиране на раната и присаждане на кожа. Това е довело до продължителен възстановителен период, през който Х.