Решение № 21 от 17.02.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Балчик, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГА.Н ХР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГА.Н ХР. ГЕОРГИЕВ Административно наказателно дело № 20253210200204 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявена жалба от А. Ф. Б. с ЕГН ********** от ***, срещу Наказателно постановление № *** от *** год. на С.Д.М., Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“-гр.Д., с правно основание в разпоредбата на чл.58Д и сл. от ЗАНН.

В жалбата си, жалбоподателя твърди, че обжалваното наказателно постановление е необосновано, незаконосъобразно.

Твърди се, че има допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че е неправилно е приложен и материалния закон. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Редовно призован, жалбоподател се явява лично и представляван от адвокат В. Й. от АК-Д..

Процесуалният представител изразява становище, че поддържа жалбата на основанията посочени в нея. Твърди, че нейния подзащитен не е извършвал таксиметрова услуга по смисъла на закона.

По същество, моли съда да отмени изцяло процесното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Претендира направени деловодни разноски, да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява в съдебно заседание от процесуален представител. Представя писмено становище получено с Рег.№4994 от 07.10.2025година, в което твърди, че наказателното постановление е съобразено с нормите 1 на материалния и процесуалният закон. Моли да се потвърди обжалваното процесно наказателно постановление.

Събрани и приети са писмени доказателства по делото.

Събрани са гласни доказателства, като свидетели са разпитани Т. С. Т. актосъставител и И. Н. К. - служител на РУ-Б.. По искане на жалбоподотеля, до разпит е допусната и разпитана в съдебно заседание като свидетел В.М..

Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка :

Жалбоподателят А. Б. осъществява таксиметрова дейност, като водач на лек автомобил марка Д.Л. с Рег.№ТХ****АР.

На 30.05.2025 година служители на РУ-Б. били на разстановка до магазин за сладкарски изделия, в близост до бензиностанция “Л.“ в гр.Б., като контролирА. движението по Главен път ***.

На процесната дата, в 10,25 часа, полицейските служители забелязА. таксиметров автомобил марка “Д.Л.“ с рег.ТХ****АР, да се движи по пътното платно в посока от гр.К. към гр.В.. Автомобилът нямал поставена табела “такси“, но бил жълт на цвят с поставени стикери за такси. Автомобилът бил спрян за проверка от полицейските служители. Било установено, че той се управлявал от жалбоподателя А. Ф. Б.. В автомобила имало един пътник, а именно В.К.М..

Свидетелят И. К. видял, снел обяснения от жалбоподателя и пътника.

Свидетелката М. в своите обяснения посочила, че е наела такси, за да се придвижи от гр.К. до гр.С., като се е уговорила и платила за услугата сумата от 300 лева. Уговорката им била при пристигане в гр.С. да даде сумата на Б..

Свидетелят К. забелязал, че в таксито няма поставена на видно място/обикновено на предния прозорец/ информационна табелка, че таксито не работи. Свидетелят забелязал, че не е включен монтираният апарат за отчитане на стойността на услугата.

Били снети писмени обяснения от свидетелката М.. Свидетелят К. изготвил писмена докладна, в която подборно описвал установената фактическа обстановка.

Въз основа на съставените писмени доказателства било прието, че е нА.це деяние, което е от компетентността на органите на Автомобилна администрация, които били уведомени.

От извършената служебна проверка се установило, че жалбоподателя управлявал автомобил, който е вписан в Единния таксиметров регистър и има издадено Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници с №***, а самия водач има издадено Удостоверение за водач за извършване на таксиметров превоз на пътници с №*** за гр. К..

С оглед установените факти, в РУ-Б. бил изпратен свидетелят Т. С. Т.-главен инспектор към ОО“Автомобилна администрация“-Д..

2

На 23.07.2025 година жалбоподателят бил поканен в РУ-Б., където бил и актосъставителя и свидетел Т. Т.. На жалбоподателя било разяснено, че е допуснал административни нарушения на чл.40, ал.1, изр.1 от Наредба №34 от 06.12.1999 година на Министерство на транспорта, на чл.38, пр.1 от Наредба №34 от 06.12.1999 година на Министерство на транспорта и на чл.21, ал.1, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 година на Министерство на транспорта, изразяващи се в това, че като водач на таксиметров автомобил, не е попълнил пътен лист в издадената от превозвача пътна книжка сер. ЕТ/1206, не е включил монтирания в автомобила таксиметров апарат и извършвал превоз с лек таксиметров автомобил, който не е обозначен със знак“Такси“.

Въз основа на гореописаните факти, свидетелят Т. Т. съставил в присъствието на жалбоподателя на 23.07.2025 година Акт за установяване на административно нарушение №*** от същата дата, с чието съдържание Б. бил запознат. Бил връчен препис от АУАН, непосредствено след съставянето му, на жалбоподателя. При връчването на АУАН, жалбоподателят вписал в него, че има възражения.

Видно от административната преписка към нея няма приложени писмени възражения от жалбоподателя по повод АУАН.

Въз основа на образуваната административна преписка, административно наказващия орган издава Наказателно постановление №*** от *** година, с което за допуснати административни нарушения на чл.40, ал.1, изр.1 от Наредба №34 от 06.12.1999 година на Министерство на транспорта, на чл.38, пр.1 от Наредба №34 от 06.12.1999 година на Министерство на транспорта и на чл.21, ал.1, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 година на Министерство на транспорта, на А. Ф. Б. са наложени административни наказания, както следва:

- за административното нарушение по чл.40, ал.1, изр.1 от Наредба №34 от 06.12.1999 година на Министерство на транспорта ГЛОБА в размер на 102,26евро(сто и две евро и двадесет и шест цента), с равностойност на 200 лева.

- за административното нарушение по чл.38, пр.1 от Наредба №34 от 06.12.1999 година на Министерство на транспорта - ГЛОБА в размер на 255,65 евро (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента), с равностойност на 500 лева.

- за административното нарушение по чл.21, ал.1, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 година на Министерство на транспорта - ГЛОБА в размер на 102,26евро(сто и две евро и двадесет и шест цента), с равностойност на 200 лева.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, по отношение на законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Наказателното постановление е издадено на *** година, като препис от същото е 3 връчен на жалбоподателя на 29.08.2025 година. Жалбата срещу наказателното постановление е изпратена по пощата на 11.09.2025 година и е заведена в деловодството на АНО с Вх.№64-00-15-227/1/ от 12.09.2025година.

Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима за разглеждане.

Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-началника на ОО „Автомобилна администрация“-гр.Д., който е определен за длъжностно лице по смисъла на чл.92, ал.2 от Закона за автомобилните превози.

Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

Съдът приема, че въззивната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна и недоказана.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т. и К., като безпристрастни, обективни, пълни и взаимно допълващи се.

Разпитана в съдебно заседание свидетелката В.М. твърди, че се е разбрала да заплати на жалбоподателя само горивото за пътуването до гр.С.. Твърди, че е подписала писменото си обяснение, но че същото е изготвено от полицейския служител.

Действително при разпита си, свидетеля К. твърди, че обясненията дадените от свидетелката са описани от него, но свидетелката се е запознала със съдържанието и е подписала тези обяснения лично.

Свидетелката твърди, че не е давала пари на жалбоподателя.

Показанията на свидетелката относно факта, че не е давала пари на жалбоподателя, се опровергават от другите събрани доказателства, поради което съдът не ги кредитира, като достоверни.

Фактът, че не е описана транспортната услуга в пътната книжка на таксиметровия автомобил, се доказва от самото писмено доказателство - пътна книжка, която е приета, като такава по делото и е част от административната преписка.

С оглед изложеното, съдът достига до категоричния извод, че жалбоподателят е допуснал визираните в АУАН и наказателното постановление административни нарушения.

Според съда, административно наказващия орган правилно е приложил санкционните норми на чл.95, ал.1, т.3 и чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози.

Размерът на глобите е правилно и законосъобразно определен, с оглед факта, че и в двете санкционни норми е предвиден конкретен размер на административното наказание.

При служебната проверка, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушение, по повод съставянето и връчването на АУАН и процесното наказателно постановление, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и 4 да се опорочили незаконосъобразност. обжалваното наказателно постановление, до степен на

В предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно.

По деловодните разноски:

С оглед изхода от делото, въззиваемата страна е тази която има право на присъждане на деловодни разноски, но такова искане не е направено от въззиваемата страна, поради което съдът не дължи произнасяне относно дължими в полза на въззиваемата страна деловодни разноски. Направените от жалбоподателя деловодни разноски, под формата на заплатено адвокатско възнаграждение, следва да останат за негова сметка така, както са направени.

От 1 януари 2026 г. еврото е единствената официална валута и законно платежно средство в Република България, съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) (обн. ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г.). Датата на въвеждане е определена в Решение на Съвета на ЕС относно приемането на еврото от България от 8 юли 2025 г., прието в съответствие с чл. 140, ал. 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Официалният валутен курс на лева към еврото е 1.95583 лева за 1 евро. Този курс е неотменимо фиксиран с изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 на Съвета, влязло в сила на 1 януари 2026 г. Прилагането на този фиксиран курс е императивно разпоредено в чл. 5 от ЗВЕРБ за всички преизчисления на парични стойности от левове в евро. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗВЕРБ и чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1103/97 на Съвета, превалутирането се извършва чрез делене на сумата в левове на пълната числова стойност на официалния курс (1.95583), изразен с пет знака след десетичната запетая, като полученият резултат се закръглява до втория знак след десетичната запетая по математическото правило. В настоящия случай, паричните задължения са възникнА. преди датата на въвеждане на еврото, но тяхното изпълнение се търси след 1 януари 2026 г.

Съгласно принципа за непрекъснатост на договорите и правните инструменти (чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1103/97), въвеждането на еврото не променя условията на съществуващите правни инструменти, нито освобождава от изпълнение на задълженията по тях, а единствено заменя валутата на задължението. С оглед на това, съдът присъжда дължимите суми в евро, като посочва и левовата им равностойност, формирала първоначалния размер на вземането.

В този смисъл съдът приема, че посочената в наказателното постановление размер на сума на имуществената санкция следва да бъде описана в настоящото съдебно решение в евро.