Решение № 274 от 10.08.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. ХАСКОВО, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря Р.В. Н. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500328 по описа за 2026 година Производството е въззивно по реда чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Н. М. К., чрез адв. В. К. срещу Решение № 137/15.02.2026 г. по гр.дело № 484/2025 г. по описа на РСХасково, с което съдът признава за установено по исковете, предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 3, предл. първо ГПК, вр. чл. 422 ГПК, от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 126004284, със седалище и адрес на управление: гр.***, против Н. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.***, че Н. М. К. дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, както следва: на осн. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ, вр. чл. 198о ЗВ, сума в размер на 93,84 евро (равностойни на 183,54 лева), представляващи стойността на доставени и потребени от обекта на ответника - склад №23А, разположен в корпус II на складова база на „Т.К.“ /Т./, находящ се в гр. ***, ВиК услуги по партида № *** за периода от 07.02.2023г. до 10.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е 1 издадена заповед № 853 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.07.2024г. по ч.гр.д. №20245640101873 по описа на РС-Хасково; на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД сума в размер на 2,53 евро (равностойни на 4,94 лв.), представляваща обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 21.01.2024г. до 15.07.2024г., за която сума е издадена заповед № 853 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.07.2024г. по ч.гр.д. №20245640101873 по описа на РС- Хасково, като отхвърля иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 3, предл. първо ГПК, вр. чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ, вр. чл. 198о ЗВ, за разликата от 93,84 евро (равностойни на 183,54 лева) до 104,68 евро (равностойни на 204,74 лева) и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата от 2,53 евро (равностойни на 4,94 лв.) до 3,03 евро (равностойни на 5,93 лева), за които суми е издадена заповед № 853 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.07.2024г. по ч.гр.д. №20245640101873 по описа на РС- Хасково.

Въззивникът Н. М. К. е останал недоволен от решението, в частта в която предявените искове са уважени. Счита изводите на съда за неправилни и некореспондиращи със събраните по делото доказателства ,които първоинстанционния е преценил неправилно, поради което е достигнал до неправилен извод, който според жалбоподателя не съответства на събраните по делото доказателства. В жалбата се твърди, че в заповедното и в исковото производство претенцията към ответника Н. М. К. е в различно качество ,за различни услуги и за различни имоти. Сумите в заявлението по чл.410 ГПК се претендират от К. в качеството му на потребител за това,че не е заплатил сумите за предоставените му Ви К услуги, за които са му издадени фактури, а в първоинстанционното производство основанието на претенцията е, че К. като наемодател на водоснабден имот в режим на хоризонтална собственост отговаря за неплатените от наемателя фактури, като над 70 % от фактурираните услуги са разпределени от общ водомер.Твърди се в жалбата,че ответникът К. не дължи, тъй като не е потребител, не е титуляр на партидата по която са издаден процесните фактури и не е дал съгласие да отговаря за задълженията на „Т.К.“ЕООД, а за да бъде задължено едно лице то трябва да е титуляр на партидата. Това, че ответникът е собственик не го прави автоматично потребител, а още по-малко задължено лице по партидата, каквато на негово име нямало открита, както и не е налице промяна на 2 партида на името на К..

На следващо място в жалбата се поддържа, че ответникът К. не дължи разпределените количества от общия водомер, тъй като ищцовото дружество не е спазило процедурата по отчитане и разпределяне на количествата вода,за което разпределение задължението било на ищцовото дружество.. Изложени са подробни доводи, направени са изчисления, които подробно са описани в жалбата и е анализирано заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, от което не се установява спазването на процедурата и осъществяването на предпоставките за начисляване на количества вода на база за процесния обект. От приетата по делото експертиза в нейната счетоводна част, не може да се установи дължимостта на претендираните за плащане от ответника суми по партидата тъй като вещото лице по нея е работило единствено въз основа на изходящи от ищеца счетоводни документи ,които не били представени в пълнота. По делото липсвали писмени или други доказателства установяващи показанията на водомерите на всички 55 обекта и реално извършени отчети в тях през посочения период, които да обуславят извод,че общите количества са правилно разпределени.

Претендират от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК като неоснователни и недоказани.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна - „В и К“ ЕООД, с който се оспорва подадената въззивна жалба, като се излагат съображения по съществото на спора, които водели до изводите, които били направени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение, както и да присъди в полза на въззиваемата страна разноски за въззивното производство.

Предмет на въззивна проверка в настоящото производство е постановеното от първоинстанционния съд определение № 694/18.04.2026 г. по гр.дело № 446/2025г., с което Районен съд- Хасково е отхвърлил молбата с правно основание чл.248 ГПК от Н. М. К., чрез адв. В. К., АК- Хасково за изменение на решение № 137/15.02.2026 г. по гр.дело № 464/2025 г. по описа на съда, в частта за разноските.

3

Срещу определението по чл.248 ГПК е депозирана частна жалба от Н. М. К., чрез адв. В. К., АК-Хасково, в която са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на определението. Моли съда да отмени изцяло определението и вместо него да постанови акт с който да измени решение № 137/15.02.2026 г. като присъди на ищеца сумата от 794,92 евро /след компенсация/ вместо първоначално определените 813,69 евро, съобразно изложените в молбата по чл.248 ГПК изчисления по съразмерност.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал.1 от ГПК срок, от надлежна страна и против съдебен акт подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.

Настоящият състав на въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите заявени във въззивната жалба.

С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното:

Производството пред Районен съд- Хасково е образувано по искова молба от „В и К“ ЕООД, гр.***, с която срещу ответника Н. М. К. са предявени искове с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД - за установяване съществуването на вземания, за които е издадена заповед № 853/22.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. №1873 по описа на РСХасково, както следва: иск по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ, вр. чл. 198о ЗВ, за сумата от 104,68 евро / 204,74 лв/, представляващи стойността на доставени и потребени от обекта на ответника - склад №23А, разположен в корпус II на складова база на „Т.К.“ /Т./, находящ се в гр. ***, 4

ВиК услуги по партида №*** за периода от 07.11.2023г. до 10.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3,03 евро /5,93 лв./, представляваща обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 21.01.2024г. до 15.07.2024г.

Исковете са предявени от надлежна страна и в законоустановения едномесечен срок.

При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Нови доказателства пред вззивната инстанция не са събрани.

Настоящият състав на въззивния съд споделя както фактическите констатации направени от първата инстанция, така и окончателните правни изводи за разрешаването на спора, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Видно от приетото като писмено доказателство ч.гр.д. №1873 по описа на РС - Хасково се установява, че по заявление от „Ви К“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. рег.

№11691/19.07.2024г. съдът е издал Заповед № 853 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „В и К“ ЕООД против Н. М. К. за сумата в размер на 204,74 лв., представляващи стойността на ВиК услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на води до обекта на ответника - склад №23А, разположен в корпус на складова база на „Т.К.“ /Т./, находящ се в гр.

***, по партида №*** за периода от 07.11.2023г. до 10.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата; за сумата от 5,93 лв., представляваща мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 21.01.2024г. до 15.07.2024г. и разноски в заповедното производство - 25 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. В заявлението е посочено, че обектът, представляващ склад №23А се намира в корпус I на складова база на „Т.К.“ /Т./, находящ се в гр.***, а в исковата молба се уточнява, че правилното местоположение е корпус II.

По делото е установено, че за периода за който е предявен установителният иск по чл.422 ал.1 от ГПК - от 07.11.2023г. до 10.06.2024г., като титуляр на партида №*** продължава да фигурира дружество „Т.-к.“ 5

ЕООД, както и че за процесния период фактури за предоставените ВиК услуги са издавани на „Т.- К." ЕООД, а не на ответника Н. М. К.. Не се твърди по делото и не се установява ответникът да е имал друг обект в сградата, в която се намира процесния обект. С посочването на корпус I в заявлението по чл.140 ГПК, вместо корпус II в исковата молба със съответното за това уточнение от ищеца обектът на който са предоставяни Ви К услуги е индивидуализиран като за този обект е открита партида, като адресът и потребителската партида на обекта съвпадат.

От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от стар карнет на партида №*** се установява, че за периода от 04.05.2017г. до 05.2020г., като титуляр платец на партидата за водоснабден обект склад №23А с адрес гр. ***, е било регистриран дружество „Т.-к.“ ЕООД, с ЕИК 126701529, а като собственик на имота е вписан ответникът Н. М. К..

Ответникът не оспорва, че не е изпълнил задължението си да уведоми ищцовото дружество за придобиването на собствеността върху водоснабдения имот, като заяви промяна в титуляра на потребителската партида, като не е подписвал и декларация - съгласие с оглед вписването на „Т.-к." ЕООД като потребител, в качеството му на наемател на имота.

От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от стар карнет на партида №*** се установява, че за периода от 04.05.2017г. до 05.2020г., като титуляр платец на партидата за водоснабден обект склад №23А с адрес гр. ***, е било регистриран дружество „Т.к.“ ЕООД, с ЕИК 126701529, а като собственик на имота е вписан ответникът Н. М. К.. За периода за който е предявен установителният иск по чл.422 ал.1 от ГПК, а именно от 07.11.2023г. до 10.06.2024г., като титуляр на партида №*** е продължило да фигурира дружество „Т.к.“ ЕООД, като за процесния период фактури за предоставените ВиК услуги са издавани на „Т.- К." ЕООД, а не на ответника Н. М. К..